Започнах да чета „умни книжки“, когато бях доста малка. Провокирана от различни истории, които майка ми ми разказваше, интересът ми бе трайно събуден. Още тогава разбрах, че подсъзнанието на човек е много много силно нещо. Голяма част от нещата, които ни се случват и не разбираме ЗАЩО ни се случват, са дело именно на програми, дълбоко залегнали в нашето подсъзнание. Много често вкъщи става дума за парадоксът на живота – родителите те отглеждат и за 15-тина години ти насаждат толкова ограничаващи убеждения, че после ти отнема поне още толкова да се „оправиш“ и освободиш от тях. Една наша изключително любима книга е „Биология на убежденията“ на Брус Липтън. В нея авторът обяснява как всъщност работят подсъзнателните модели и зщо те ни пречат в живота.
Малко повече за Брус Липтън и неговата работа
Д-р Брус Липтън е запленен от клетъчната биолгоия още, когато е едва втори клас. Тогава любовта му към биологията го провокира да се посвети на изучаването на клетките и техния живот. Той установява, че всяка клетка има поведение на миниатюрно човешко същество. Години наред професорът преподава медицина на студенти. В един момент новите открития, които противоречат тотално на общоприетите и изучаваните в учебници, го подтикват да напусне. Така Липтън се отдава изцяло на новите проучвания, които години по-късно биват обединени и признати в понятието ЕПИГЕНЕТИКА.
Какво е епигенетика
Епигенетиката или новата биология твърди, че нашите клетки не са генетично обусловени и не зависят от гените. Съдбата на клетките зависи от средата или по-конкретно от начина, по който възприемаме средата. В редица от своите интервюта, д-р Липтън дава пример с филма „Матрицата“. Той го определя не като фантастика, а като научнопопулярен филм. Всички хора сме програмирани по един или друг начин. Тези програми са ни заложени оот детството, да не кажа, че и от преди това. Те са дълбоко в нашето подсъзнание и работят в наша полза. Т.е. ако ние дълбоко в себе си вярваме, че не сме достатъчно добри, ние никога няма да бъдем. Това модел, който сме приели и следваме. Всъщнос именно подобни негативни убеждения и модели ни пречат в живота. Пречат ни да бъдем щастливи, пречат ни да бъдем здрави, пречат ни да бъдем успешни. Ключът към всичко в самите нас. Това, което се иска от нас е да намерим вратата и да влезем в „стаята с убежденията“ и да ги пренапишем.
Нашите подсъзнателни убеждения
През първите 7 години от живота, мозъкът ни функционира в едно специфично състояние, на много ниски честоти, които граничат с хипноза. Именно това ни помага да учим толкова бързо и толкова много неща. Всяко дете е една книга с празни страници. Тези страници започват да се запълват с различни модели, които запаметяваме в нашето подсъзнание. За жалост, голяма част от тези модели са негативни, ограничаващи и дори деструктивни. Майката, която казва на детето си „Облечи се, че ще се разболееш иначе.“ – модел – ако не сме облечени, значи задължително ще сме болни. „Ти не заслужаваш … (нова играчка, да те прегърна или каквото и да било)“ – модел, който ни пречи като възрастни. „Стига си ревал, заслужаваш си го…“ – ужасно тежък модел, който е от мама още от крехка детска възраст. И така можем да продължим до безкрая с уж невинни фрази, които формират убежденията в нашето подсъзнание.
Нашето подсъзнание е това, което формира нашата реалност. Е, представете си, всички имаме ограничаващи убеждения от детството, които работят. За да променим животът си, трябва да навлезем дълбоко и да променим тези негативни записи, които създават реалността ни. В повечето случаи дори не осъзнаваме, че имаме някои убеждения.
Вече има много експерименти и изследвания за това как хубавите думи, музика, мисли дори, влияят върху водата, растенията и хората. Представете си до къде може да ни доведе убеждение от типа на „Аз не ставам за нищо и никой не ме обича.“ Дори не искам да разсъждавам и да пиша подобни сценарии.
Съзнание и подсъзнание
Има две части на ума, които са напълно различни една от друга. Това са именно нашето съзнание и подсъзнание. Съзнанието ни е нашата креативност, свързано е с нашата идентичност, с това което мисли за себе си. От друга страна, нашето подсъзнание е като запис – то записва различни преживявания и ги пресъздава отново и отново.
И така, има съзнателно мислене и подсъзнателни записи/убеждения. Разкиката между тях е много много голяма. Подсъзнанието е буквално милиони пъти по-силно от съзнанието ни. Именно подсъзнанието ни задейства биологията ни между 95 до 99% от времето. Ние не мислим, че трябва да дишаме, но го правим. Не мислим, че трябва да храносмиламе или да произвеждаме повече бели кръвни телца?!
Голяма грешка е да обвиняване нашето подсъзнание за нещата, които ни се случват. Нашето подсъзнание е просто един запис. Проблемът са програмите, които сме записали в него.
Позитивното мислене
Позитивното мислене са хубави мисли и думи, които идват от нашето сънание. Т.е. ако седим и си мислим само за хубавите неща, които искаме и залсужаваме, обаче в подсъзнанието ни e записано убеждението „Аз не заслужам.“, то мислите ни ще си останат само мечти. В този случай ние вкарваме в директен конфликт нашите съзнателни позитивни мисли и записите в подсъзнанието ни. В тази битка обаче винаги печели подсъзнанието ни. За разлика от съзнанието ни, което има едва 5% участие в ежедневието ни, подсъзнанието ни движи 95% от случващото ни се.
И тук идва въпросът „Колко силно е позитивното мислене?“. Силата на позитивното мислене няма да работи, освен ако подсъзнателните ни модели не резонират и не са същите, каквито са позитивните ни мисли.
И така, ако животът ни не е какъвто искаме – не сме толкова здрави, колкото ни се иска, нямаме успешна връзка, за която мечтаем, все ни се случват кофти неща, то трябва да се обърнем към записите в напето подсънание. Хората имаме способността да обвиняваме околния свят. Винаги търсим вина някъде извън нас. Всъщост всичко е в нас и зависи от нас.
Как да препрограмираме подсъзнателните си модели
Първо трябва да осъзнаем, че именно подсъзнатените ни модели са това, което ни пречи и дели от мечтите ни. Има множество практики и начини за препрограмиране. Вечер, точно преди да заспи, човек е именно в това ниво, в което неговото съзнание за изключва. Това ниво е нивото тета – същото, в което се намират децата през първите 7 години от своя живот. Именно тогава е моментът, в който можем да се свържем директно с нашето подсъзнание и да презапишем моделите в него. Можем да медитираме, да визуализираме, да слушаме на запис нещата, които желаем. Ако сложим слушалки и започнем да слушаме запис с положителни убеждения, реално си правим автохипноза.
Препрограмирането на нашето подсъзнание с нещата, които желаем, означава че изобщо няма да се налага да мислим за тях, защото онези 95% ще започнат да работят в посоката, в която желаем. Мисленето е работа на нашето съзнание.
Финални думи
Няма невъзможни неща. Всичко зависи от това до колко сме успели да синхронизираме нашето подсъзнание и съзнание. За да бъдем здрави, успешни и щастливи, трябва да заменим негативните ограничаващи убеждения с положителни такива. Само позитивното мислене не е достатъчно, защото то е дело на нашия съзнателен ум.