Декември е последният, винаги единственият, винаги различният и неповторимият. Декември е спокойният и дори леко носталгичен. Декември е времето за равносметка, смирение и успокояване на ума и съзнанието.
Декември е снежният и толкова дълго чаканият месец.
Изпълнен с вълнения, изненади и подаръци. Декември е трепет и едно плахо очакване. Декември е сбъдната мечта и обещание за още безброй такива. Декември е любов, аромат на коледни сладки и портокали, топлината на дома.
Декември е пъстрота, сияние и щастие дори в тъжните и самотни очи.
Това е месецът на споделеността, топлината и семейният уют. Дори човек да бъде сам, декември отново е месецът на уюта – уюта да се почувстваш добре с и в самия себе си. Да успееш да се усмихнеш на натрупалия сняг и да се радваш на децата, играещи в парка, правещи снежни човеци.
Декември е смирение и прошка.
Да поискаш и да дадеш прошка, да преразгледаш отминатите месеци, да ги приемеш и с усмивка и умиление да ги оставиш там, където принадлежат – в отиващата си бавно годиина. Декември е обещание за една по-красива година. Той е предвестникът на отиващата си и новонастъпващата. Той е едновременно леко носталгичен край и едно свежо начало. Той е залезът на отминаващото и изгревът на бъдещето.
И отново, декември е аромат на домашни сладки и топъл чай с няколко лъжички любов, две усмивки и падащи бели снежинки.
Декември е обещание и сбъдната мечта.
Декември е…
Нека този декември бъде прелестен за всички, нека любовта и светлината да огреят във всички домове, за да станем по-добри, по-осъзнати и смирени. Нека за всички декември бъде сбъдната мечта и носи спокойствието и смирението на зимата.