Интервенции при раждане – какво трябва да знаем

Наскоро попаднах на дискусия, в която се коментираха медицинските интервенции по време на раждане. Това ме върна рязко в спомените ми от преди да родя. След като вече бях изцяло запозната с процесите, случващи се в тялото на жената през бременността и с това как протича раждането, започнах да се интересувам от медицинските интервенции при болнично раждане.

Знаех, че като цяло има един негативен отзвук от много майки, които са родили в болница и исках да знам какво причинява негативният им „опит“. Останах леко стресната от нещата, на които попаднах, които се прилагат на родилките в болниците. Това от своя страна ме накара да задълбоча още повече в четенето на въпроси свързани с тази тема. На базата на всичко, което прочетох си изготвих и списък с неща, които не искам при никакви обстоятелства (освен ако не е животозастрашавощо, разбира се) да ми бъдат прилагани. Когато споделих всичко със следящия бременността ми лекар при посещението ми в частната болница, където се следях, ми беше казано следното

„Ако си мислиш, че някой ще се съобрази с тези купища изисквания, жестото се лъжеш.“

След тези думи започнах да търся алтернатива на мястото, където да родя. В крайна сметка накрая взех решение раждането ми да не е в болница, но това е друга доста дълга тема. За нея не съм сигурна, че съм готова да разказвам, тъй като просто много хора няма да го разберат. Защото сляпо вярваме в едни наложени ни схващания за това кое е безопасно и кое не. А честно казано нито имам желание, нито време да влизам в спорове, от които няма как да се излезе с добро и без поставяне на етикети и заклеймяване. Та спирам до тук с това решение (може пък някой ден да стигна до етап, в който съм готова да разкажа за това как едно раждане, колкото и трудно да е, може да бъде най-прекрасното преживяване в живота на жената) и продължавам по темата.

Спомням си, че когато започнах да се запознавам с медицинските интервенции, които се прилагат на родилките, ми беше доста трудно да събера две и две. Това е защото никъде не намерих синтезирана информация, която да е на разбираем за мен език. Именно поради тази причина реших да напиша и тази статия, за да синтезирам повечето практики, на които можете да станете „обект“ при болничното раждане. Хубаво е жената да бъде информирана и да отстоява себе си и желанието всичко да се случи по най-добрия начин, според нейния личен възглед за това.

Преди всичко жената трябва да е спокойна и уверена в себе си и собствените си възможности. Смятам, че трябва да премине през целия процес на раждането с удоволствие и безгранично приемане и отдаване на всичко случващо се. За да се случи по този начин обаче следва да се минимизира чуждата намеса (визирам лекарската). Ето и интервенциите, с които се запознах по време на моето почти девет месечно четене:

Раждане по гръб

Много ми се иска да започна с общоизвестната поза за раждане. Това далеч не е най-удобната и безболезнена за родилката поза. Дори напротив. Това е поза, удобна за лекарите и акушерките, но не и за майката и бебето. Всъщност в тази поза, жената трябва да положи много повече усилия, за да успее да „избута“ бебето през родовия канал, отколкото например в клекнало положение (или друга вертикална поза), когато гравитацията също подпомага процеса. Според редица излседвания при лежане по гръб се притиска вената, която снабдява бебето с кислород. В тзи ред на мисли при продължително задържане в тази поза се увеличава и шанса да се наложи спешно секцио, тъй като бебето не получава достатъчно кислород. За съжаление релаността у нас е такава – това е най-масовата поза и доколкото съм запозната ако ви разрешат да се движите по време на самото раждане, то със сигурност сте късметлии.

Пукане на околоплодните води

Това е поредното вмешателство в процеса на раждането, което беше дост далеч от моите представи за целия процес. Идеята е, че със спукването на околоплодния мехур се стига по-бързо до необходимото разкритие, но това според мен е ненужно форсиране на раждането.

Вливане на хормони

Това се прави на всяка жена, която влезе да ражда в болница, освен ако по някакъв начин не успее да се „пребори“ и да си извоюва правото да не й вливат окситоцин. По същество тялото на жента произвежда окситоцин по време на раждането. Искуственото му добавянва ускорява раждането, но контракциите стават неествено силни, болезнени и чести. Като цяло подобно форсиране на раждането е ненужно, но за съжаление е масова практика. В крайна сметка ако не се наложи спешно секцио, то жената остава с ужасяващи спомени от своето раждане, което за мен е грях.

Епидурална упойка

Лично аз смятам, че ни се случват само неща, които сме способни да понесем и издържим. В това число и болката от раждането. Сигурна съм, че не е повече от колкото една жена може да издържи. Преди да родя, когато четях и се запознавах с всичко, взех решение, че не искам да използвам никакви упойки. Много хора не можеха да го повярват и бяха уверени, че в някакъв момент от процеса сама ще си поискам упокойка. Но аз за себе си бях взела категорично решението да не „развалям“ усещанията си от раждането с упоики. Епидуралната упойка води до частично обезчуствеване. Това обаче е нож с две остриета, тъй като жената започна да не у сеща добре контракциите и сякаш предава тялото си.

Епизиотомия

Това беше интервенцията, което не исках да мис е прилага за нищо на света. Според мен е много по-добре естественото разкъсване на тъканта, отколкото оперативнто срязване (това разбира се е лично мое мнение). В България на почти всяка родилка „профилактично“ се прилага тази практика. Всъщност обаче тъканите са достатъчно еластични, че да може бебето да премине без да има разкъсвания. Естествено нищо не трябва да е на всяка цена. Има случай в които се налага да се извърши, но в голяма част от ражданията това е напълно ненужно.

Форцепс и вакуум

За мен това е насилствено изваждане на бебето и дори не искам да си го представям. При тази практика има риск както за бебето, така и за майката. Сигурна съм, че има ситуации в които се налага наистина, но като цяло съм сигурна че и много от случаите, при коието е приложено е било ненужно.

Кристелер

Изключително болезнена, унижаваща и варварска практика. Тя представлява „скачане“ и натискане на корема, за да може бебето да излезе „по-лесно“. Освен че е опасна, тази практика е и изключително болезнена, както за майката така и за бебето. Това не бих го позволила за нищо н света.

Ранно прерязване на пъпната връв

Аз лично, както и много майки които познавам, държах изключително много пъпната връв да бъде прерязана възможно най-късно, за да може бебечето да получи цялата кръв от нея. При ранното прерязване бебето бива лишено от антитела и стволови клетки, които му принадлежат.

Та това са накратко някои от нещата, с който със сигурност ще се сблъскате в болницата. Повечето от тях са напълно ненужни, ако имате доверие на себе си, тялото си и своето бебе. Майката и бебето са така устроени, че да преминат заедно през процеса на раждане по най-добрия начин. При една нормално протекла бременност, без усложнения, е напълно ненужно раждането да се форсира. И последно важно нещо – за преносването. У нас се смята, че бебето се преносва в деня след термина. В по-развитите държави за преносване се говори след 14 дни след термина. В този ред на мисли, аз бих изчакала максимално дълго, докато раждането си тръгне естествено (разбира се ако не е противопоказно и застрашаващо живота на бебето).

В заключение

Раждането може да бъде наистина един прекрасен момент за жената, а не ужасяващ спомен. Всичко зависи от нагласата и доверието в себе си. Природата го е измислила по най-добрия начин и силно вярвам, че всяка жена може да се справи и да си спомня с щастие деня, в който е дала живот на малкото човече, което е чакала цели 9 месеца. Важно е жените да са запознати с всичко, което се практикува в болничните заведения и да отстояват правата си. Пожелавам на всички ви прекрасни раждания с възможно по-малко вмешателство, защото това е един много личен момент между майка и бебе, който всяка жена трябва да изживее.

Прочетете още за един прекрасен проект – На светло – в подкрепа на кърмещите жени.