Още преди да се родят децата много исках да отидем до геопарк Искър-Панега, но по една или друга причина все не стигахме до там. Ето, че 2 години по-късно успяхме да се разходим из прекрасната екопътека Искър-Панега, но не двама, ами четирима. Основното ни изискване беше да бъде близо до София, за да можем да се вмъкнем в рамките на един почивен ден. Искахме също да хванем и последните есенни дни преди да стане студено и листата на дърветата да опадат съвсем. И това условие успяхме да изпълним. Сядам още сега да пиша за разходката ни, защото имам късмета децата да спят от рано, което се дължи на връщането на часовника.
Къде се намира екопътека Искър-Панега и как се стига до нея
Екопътеката е изградена по поречието на река Златна Панега, която води своето начало от най-големия карстов извор в България – „Глава Панега“. Екопътеката е част от геопарк Искър-Панега, който е финансиран по програма за развитие на българския екотуризъм. Екопътеката се намира на 110 километра от София и на около 50-60 километра от град Плевен. В случай, че пътувате от София (като нас), трябва да тръгнете по автомагистрала Хемус в посока Плевен. След Ябланица се слиза от магистралата и се преминава през селата Златна Панега, Румянцево и Петревене. Началото на пътеката започва съвсем малко преди входа на град Луковит. В ляво ще видите голям паркинг, който със сигурност не може да се пропусне.
Река Златна Панега
Реката е дълга около 50 километра и се влива в река Искър. Цвета й се дължи на наситеността на водата с карбонати и е характерен за карстовите ландшафти по цял свят. Изворът на реката „Глава Панега“ е най-големият карстов извор в България, но не е популярна туристическа дестинаци. До него няма указателни табели и за да го намерите, вероятно трябва някой местен да ви заведе.
Екопътека Искър-Панега
Екопътеката попада в две защитени зони – Карлуковски карст и Карлуково. Мястото е притегателно за геолозите, защото изобилства на различни по вид морфоструктури и обекти с палеотноложки характер. Също така, неслучайно е и много известна фотографска дестинация.
Можете да започнете разходката си по екопътеката от две места. Официалният вход води началото си малко след пещеходния тунел на паркинга, които е мини макет на пещера Проходна. Ако тръгнете по него ви очакват около 300-400 метра стръмен участък. Другият вариант е да тръгнете по широкия и сравнително полегат път, който започва зад беседката на паркинга. Той върви през полето и след това се включва в екопътеката. Там, където се събират двете пътеки има голяма беседка, на която е закачена указателна табела към екопътеката.
Пещера Темната дупка
Малко преди края на пътеката се намира и пещера Темната дупка (адашка на тази в Лакатник). Пещерата не е благоустроена. Ние влязохме и в нея, като походихме сигурно 5 минути навътре и решихме, че няма да стигнем до края й и да се връщаме. Входът на пещерата е доста широк, като не след дълго се стеснява и се стига до малка галерия. От нея продължава дълъг и тесен тунел, по който ние не продължихме.
Екопътеката се вие около река Златна Панега, чиито води са с пленяващ цвят. Млечно-синият им цвят се дължи на концентрацията на калиев карбонат във водата. Целия район на геопарка е много богат на животинско и растително присъствие. Има над 100 вида гнездящи птици, буйна растителност, видяхме много риби и интересни растения във водата. Има изградени много дървени мостчета, беседки и пейки. Самата пътека стига чак до Карлуково и е 12 километра, но облагородената й част е около 2,5 километра. След пещерата се намира и най-широкото място за почивка, където поседяхме може би около час и нещо. Похапнахме, починахме си, Рая игра с децата, а Алекс си полежа на пейката. Като цяло разходката ни в посока продължи около час-час и малко, предвид че малката вървеше сама през 95% от времето.
Според легендите и отркитите останки
Както за всяко място, така и за тук има легенди, които се носят в историята. Според тях, водата на река Златна Панега е лечебна и е била смятана за такава още от дълбока древност. Също така има открити доказателства за съществуващо римско светилище.
Нашата разходка по екопътека Искър-Панега
Както вече споменах от много време насам го планувахме като дестинация и най-накрая успяхме да стигнем и до тук. Пътят до геопаркът ни отне около час и малко, а разходката по пътеката около един час. Беше изключително приятно и прохладно и успяхме да се насладим на отиващата си златна есен. Имаше доста хора, защото избрахме почивен ден. Определено сред най-впечатляващите неща са дървените платформи-мостчета, които са разположени между отвесните скали и сините води на река Златна Панега.
Малката беше силно впечатлена от реката. Пътеката е широка и много приятна за разходка с малки деца. Хубаво е да имате предвид, че е най-подходяща да се посещява през пролетта и ранната есен, защото през повечето време е слънчево.
Не пропуснахме да влезем в пещерата, а след това се отдадохме на заслужена почивка и обяд. Поседяхме повече от час в края на екопътеката, а след това се запътихме обратно към колата. Имайте предвид, че пещера Проходна и Съева дупка са в този район и спокойно можете да ги съчетаете с разходката си до геопарк Искър-Панега.