Home ПътешествияПланини Изкачване на връх Ботев за един ден

Изкачване на връх Ботев за един ден

август 26, 2016
Изкачване на връх Ботев за един ден

От години имах една голяма мечта, а именно да изкача връх Ботев. Като цяло Балкана за мен е една леко непозната планина, като изключим, че веднъж съм обикаляла Врачанския балкан. С времето все не намирах спътници, с които да предприемем изкачване на първенеца на Стара планина. Но ето, че дойде денят да сбъдна една от своите мечти.

Решението да отидем до Ботев бе спонтанно – буквално от днес за утре. Станахме в 5 сутринта, сложихме някакви дрехи, малко храна – 6 банана и 200 грама кашу в раниците, качихме се на колата и тръгнахме към Калофер. Спряхме в Карлово, за да закусим и към 9 часа бяхме на изходния пункт – Местност Паниците. От тук започваше нашето пътешествие. Бяхме си поставили цел да изкачим върха за един ден, което определено е тежка задача.

С времето бях чувала за връх Ботев, че е невъзможно труден. Че няма как да се покори за ден, защото е много дълъг пътят. В общи линии бяха ми взели страха, но инатът в мен нашепваше – „Разбира се, че може. Няма как да не може. С малко по-стегнато ходене и по-ведра крачка ще сме горе за отрицателно време.“

И така ще разделя разказа си на три основни части:

  • От местност Паниците до хижа Рай
  • От хижа Рай до връх Ботев
  • От връх Ботев до местност Паниците

Пътят до хижа Рай

Оставихме колата на Паниците и поехме към нашето приключение. Все още не бях наясно какво ни предстои, но знаех, че е много. Върхът се извисяваше някъде в далечния хоризонт и все още не можех да повярвам, че отиваме там. В самото начало има едно доста стръмно изкачваме, което при добро темпо може да бъде преодоляно за около 10-15 минути, иначе е около 30 минути. То плаши леко, но след като се премине следва един много дълъг участък, където е равно и няма никаква денивелация. Ако имате късмет да не ви пече слънцето е изключително приятно за ходене.

Този участък ние преминахме за около 45 минути и пред нас се разкри невероятната гледка – Балкана в цялата му прелест. Имаше пейки, където поседнахме, за да се насладим на прекрасните пейзажи, които въпреки че въздухът не бе много чист за снимки, спираха дъха ни.

След това се спуснахме надолу и навлязохме в гориста местност, където разходката беше невероятна. Ароматът на гора, придружен от шума на водата приповдигаха настроението ни. По този път има две чешми, от които можете да си налеете вода.

Горат преди х.Рай

Горат преди х.Рай

След известно време се достига до основата на каньона, който ще видите от пейките още преди спускането в гората. Преминава се от другата му страна и следва едно горско изкачване, което продължава около 30-тина минути. Дърветата се извисяват сякаш в небесата и носят усещане за величественост.

След изкачването на този склон се озоваваме отново на открито и пред погледа ни е хижа Рай. Тя е построена над ждрелото Джендема и се раполага на полянката под водопада Райското пръскало. Гледката към водопада, която има там, е наистина райска.

Към Райското пръскало маршрут в Стара планина

Към Райското пръскало

Навсякъде цари едно дълбоко спокойствие и тишина. Сипахме си вода и продължихме към следващото предизвикателство – все напред и нагоре към старопланинския първенец. Пътят от Паниците до хижа Рай ни отне около 2 часа и 15 минути, но сравнително бързо ходене.

Пътят от хижа Рай до връх Ботев

До тук добре, бяхме изминали по-малко от половината път и продължавахме нагоре. Следва да отбележа, че от хижата до върха няма равно място – всичко е все нагоре, а на места има участъци, които са доста стръмни.

След около половин час достигаме до началото на известната Тарзанова пътека, която смея да кажа е голям душевадец. Тя е стръмна тясна, камениста пътека, по която се върви повече от половин час. Отново ако имате късмет да не ви пече слънце може би било една идея по-леко, но като цяло е тежък участък. През по-голямата част от пътя по пътеката има въже, което от тази година с сменено с ново.

Изгрев над хижа Рай

Изгрев над х.Рай

След като изкачихме Тарзановата пътека за около 50 минути (отново с доста бодра крачка) върхът вече се виджаше. Но е сякаш мираж в далечината. Вече чувствахме умора, но след съвсем кратка почивка – за вода, продължихме нагоре. Избрахме да вървим по пътеката по хоризонтала, а не по билото. Поне вече целта бе пред очите ни. Обръщаме се назад и една необятна шир се разкрива пред очите ни. И виждаме, че сме тръгнали от „Ей там, в далечината.“

Още от долу виждахме едно малко бяло петно сняг, което вече е много по-голямо. Местните казват, че това е вечната преспа под върха.

Стигаме накрая и до каптажа, от който следва финалната и може би най-трудна част от изкачването на върха. А може би не е толкова трудна, но докато се стигне до нея всички са толкова уморени, че това им се струва невъзможно трудно. С изключително бавни крачки, но без да спираме продължаваме нагоре. И след 15-тина минути сме на върха.

Залез на връх Ботев

Залез на връх Ботев

Бяхме късметлии и слънцето свенливо прокрадваше лъчите си през облаците. Ту се появаше, ту се скриваше. Някои от снимките, които са в статията, а именно тези, които за по залез не са от това изкачване, тъй като нямаше много добри условия за снимки.

Харесахме си едно местенце на поляната и легнахме. Бяхме изключително доволни, но и много уморени. Пътят от хижа Рай до връх Ботев ни отне около 2 часа и 30 минути. Като цяло преходът от Паниците до върха бе около 5 часа и 45 минути, но през цялото време темпото беше сравнително бързо, а почивките кратки.

Почивка на връх Ботев

Полегнахме на поляната и се насладихме на чистия въздух. Температурата беше сравнително по-ниска от тази в по-ниските части – около 14 градуса. След като починахме малко хапнахме няколко банана и малко кашу и сякаш възвърнахме силите си.

На връх Ботев

На връх Ботев

Станахме да се разходим и да поразгледаме наоколо. Видяхме, че сме изкачили 1835 метра положителна денивелация, което обясняваше защо започвах да изпитвам напрежение в краката си.

На върха имаше стадо високопланински крави, които си лежаха необезпокоявано. Направихме няколко снимки, починахме си още малко и се запътихме надолу.

От връх Ботев до местност Паниците

Сметнахме, че връщането и ще бъде като време колкото и качването и за да не замръкнем в гората решихме да тръгваме. Взехме си печати за 100-те национални туристически обекта. Бяхме направили около час и половина почивка. Към 4 без 15 тръгнахме надолу.

Решихме да проверим как е пътят по билото. Тръгнахме по дясната пътека (като застанеш с гръб към върха). Тя беше доста стръмна, но нямаше толкова много камъни. Дори успях да походя боса известно време, докато имаше трева. В последствие стигнахме до извода, че този склон е прекалено отвесен и е труден за слизане, особено, когато краката са изминали толкова много и определено са уморени.

Тарзанова пътека гледки от Стара планина

Тарзанова пътека

Тарзановата пътека се оказа също толкова трудна за слизане, както и за качване.

Колкото и да щадях колената си, започвах да изпитвам осезаема болка. Спирахме по-често и снимахме повече, отколкото на изкачване. Времето не беше много подходящо за снимки, но нямаше как да се приберем вкъщи без нито една.

Гледка от Тарзановата пътека част от маршрут в Стара планина

Гледка от Тарзановата пътека

Вече беше ясно, че сме поели обратния път и знаехме какво и колко ни предстои. За около два часа и нещо слязохме до хижата, където този път направихме кратка почивка.

Гората отново бе изключително приятна част от прехода. След като бяхме ходили толкова много по камъни, там ни се струваше, че ходим по памук. Когато стигнахме до края на каньона си потопихме краката в ледено студената вода на едно изворче. Това сякаш едновременно ни отпусна и ни даде сили да продължим. Не оставаше много, но умората определно вече се усещаше.

Малко след това отново бяхме на пейките и гледахме залязващото слънце. Оставаха ни още около 6 километра по равно. Забързахме се, за да стигнем до колата преди да е станало тъмно. Последният участък – стръмният определено ме затрудни, защото колената ми едвам ме държаха. Но не след дълго го преодоляхме и бяхме в колата.

Равносметката бе, че сме изминали около 30 километра за 10 часа и сме изкачили и слязли от старопланинския първенец за един ден. Бяхме безкрайно уморени, силите ни бяха източени до краен предел, но в същото време бяхме много щастливи и доволни от постижението си.

Необятна планина и Ботев за един ден

Необятна планина

Съвети при изкачване на връх Ботев

Ако решите да изкачвате най-високия връх на Стара планина, имайте предвид следните неща:

  • Върхът наистина е много труден и познатите ви не го казват, за да ви уплашат или мотивират;
  • Ако нямате опит в планинарството препоръчвам ви да разделите на две или три части прехода – с преспиване на хижа Рай;
  • След хижа Рай предвидете водата, която носите, защото нагоре през Тарзанова пътека няма вода;
  • Освен ако не сте си поставили цел за да се качите за определено време – не бързайте – оглеждайте се и се насладете на прекрасната природа;
  • Ако разполагате с време отидете до водопада Райското пръскало. Ние нямахме време и сили, но следващият път задължително ще отидем и до него;

И така един прекрасен ден от месец Август 2016 аз сбъднах своята многогодишна мечта – да изкача връх Ботев, а Пепи сбъдна своята – да го направи в рамките на един ден.

Връх Ботев

Връх Ботев

За повече планински преживявания и пътувания можете да ни последвате във FACEBOOK, а за снимки от нашите приключения в INSTAGRAM.

Още

11

Андрей август 26, 2016 - 11:19 am

Браво! Много добре написано. Определено ще ми помогне като отида там

Reply
Victoria Krumova август 26, 2016 - 1:09 pm

Благодаря. Определено си заслужава да се посети това място! : ))

Reply
Венета август 27, 2016 - 7:24 pm

Нямам думи! Прекрасно написано! Благодаря ви! Желая ви вдъхновение!

Reply
Svetoslav Dimitrov август 28, 2016 - 8:15 am

Прекрасно, браво на вас. Трябва да кажете на другите, че вие направо сте летяли. Това нещо за един ден се взима само от много опитни планинари и нищо чудно, че са ти били омекнали колената накрая… :)

Между другото, една корекция „След хижа Рай предвидете водата, която носите, защото нагоре през Тарзанова пътека няма вода“.
ИМА! :)) Но е точно под връх Ботев, а именно малко под вечния снежник, от който води началото си коя река? Тунджа! :)

Поздравления!

Трябва да ходим заедно, аз също ходя бързо и обожавам мястото около хижа „Рай“, което е наистина късче от рая :)

Reply
Зоя Василева септември 27, 2016 - 7:57 am

Браво, много хубаво преживяване и много добре и подробно описано , аз също имам желание да отида и ще се вслушам във вашите препоръки за което Ви благодаря !

Reply
Гергана ноември 17, 2016 - 8:34 pm

Същото направихме и ние,но от снимките виждам,че е било на следващия ден-27ми август,но с пиене на чай (на отиване)на Рай и на върха и хапване (на връщане)на Рай ни отне 12 часа.Долу на стръмно то ни хвана тъмното.Прехода си е сериозен.Браво!👍

Reply
Victoria Krumova ноември 18, 2016 - 7:25 am

Браво и на вас! Прехода наистина не е лек, но е изключително красиво. Следващият път смятаме да не бързаме толкова и да спим в някоя хижа, за да можем да се насладим изцяло на красотите на Стара планина :)

Reply
Христо декември 30, 2016 - 10:16 am

Здравейте, поздравления за прехода и за статията.

Искам само да обърна внимание, че в такива пътеписи времената винаги се дават СЪС почивките, и хората които си планират маршрутите и четат този пътепис могат сериозно да бъдат подведени, което за еднодневно качване и слизане на Ботев си е предпоставка за приключения.

Също ви моля избягвайте ориентири от сорта на “ Тръгнахме по дясната пътека (като застанеш с гръб към върха). “ – също можете да вкарате много хора в приключение :)

Reply
Victoria Krumova декември 30, 2016 - 3:35 pm

Благодаря Ви за коментара и за градивната критика :)

Reply
Ангелина март 4, 2018 - 10:06 am

Добре ли е маркиран маршрутът и може ли да се качим спокойно без планински водач?

Reply
Peter Todorov март 4, 2018 - 11:36 am

Да, няма да имате проблеми извън зимния сезон. Още повече, че напилива е толкова голям през топлите месеци, че все ще има хора, по пътеката.

Reply

Leave a Comment

error: