Семейният живот и фотографията

Едно от особено забавните неща на това половинката ти да е фотограф е, че където и да отидете има един период, в който си „леко“ пренебрегнат. Или може би  по-удачно да кажа – направо са ти чукнали едно голямо игнорче и трябва да затаиш дъх и да се молиш желаният кадър да стане възможно по-бързо.

Разбира се през лятото е песен, но дори не ми се иска да се сещам за усещането през зимата. В планината  около – 20 с лек, приятен, планински вятър, който смразява всяка чат от тялото ти, независимо че си доста добре облечен. Усеща се сигурно -30. Обикновно в тези условия снимките изискват повече време, или имаме идеи за няколко кадъра и… представете си.

Сега се сещам за един зимен ден от миналата година, когато уж на шега трябваше да чакам около час, за да се стъмни и да светнат лампите в София (подразбира се може би, че бяхме в планината, къдeто като се скрие слънцето температурите падат леко). В първия момент наистина реших, че това е шега. Уви, беше самата реалност. Чакахме повече от час на доста силен вятър, за да снима моят фотограф точно една снимка. И добре че се получи от първия път.

Ето и няколко интересни момента, разказани в снимки – от него и от мен. Какво правя аз докато той е изцяло потопен в магията на това, което обича да прави може би повече от всичко. Е понякога лека нотка на ревност се появява но… Съдба, са казали хората.

Пролет

Аз: „Какво пркрасно време за разходка“

Той: „Хайде! Имам идея за една снимка“

Пред Фонтаните на НДК

Фонтаните на НДК

Лято, Албания

Отново е един от тези мигове, в които сякаш ме няма, но вече знам какво да правя през това време.

Зад кадър, Албания

Резултатът е наистина внушителен

Залез от безлюден албански плаж

Отново лято, Несебър

Докато е топло няма никакви проблеми и всички са щастливи.

Снимай се с мен..

Несебър

Късна есен

Вече в планината е доста студено, а на Черни връх има силен вятър

Вече свикнах

Залез на Витоша

Зима

Той: „Хайде да ходим до Черни връх.“

Аз: „Не е ли много студено?“

Той: „Докато се движиш всичко ще е наред“

Но никой не отчита, че докато той снима аз не се движа и „бера душа“. Е изгревите си заслужават, въпреки студа. Но успях да направя само една снимка преди да ми измръзнат ръцете. В такива моменти си мисля колко много обичам, когато той снима някой хотел, а аз съм в топлия басейн или в спа центъра …

Студено

Красиво

И така преминават дните и моментите. Понякога с широка усмивка, друг път с тракащи зъби. Важното е, че всеки е щастлив и прави това, което обича. Понякога ни е забавно, понякога не чак толкова. Но в крайна сметка живота е прекалено кратък, за да си позволим да не се забавляваме, да не пътуваме, да не обичаме и да не бъдем обичани.

Ако статията ви е допаднала можете да ни последвате във Facebook.