33 разходки, 5 държави, 5 върха и близо 300 км пробягани за 2016 година. Ето нагледно какво имам предвид:
Ето така започна нашата година. Това са снимки на 3 третата ни среща след като се запознахме. Трябваше веднага да се разходим до Черни връх, за да тестваме кой държи повече на баира!
Малко след това в ниското фонтаните в градската градина вече работеха и създаваха прекрасна атмосфера.
Тези на НДК също не отстъпваха по нищо, дори бяха по внушителни.
След градските разходки беше добре дошло да се разходим малко сред природа.
И още един параклис, който посетихме за залез слънце.
Скалите по крайбрежието на остров Гозо
Пристанище в Малта
Входа на една от най-внушителните църкви в Малта
Райски градини
Възстановка на реални събития при отбраняване на град Валетта от нападението на Османската империя.
Обратно в България близо до село Българево, Каварна. Малко комерсиално, но си е много яко да се гмурнеш в житата.
Време е да покараме малко каяк. Къде ако не около един от 100-те национални туристически обекта, нос Калиакра.
Един изгрев от един малко преекспониран с красотата си плаж, Болата.
След като няколко дни се подвизавахме на север, вече беше време да се спуснем до любимо място Несебър.
И отново извън България този път Загреб, като град, който посетихме просто минавайки на път за Словения.
Още от архитектурата на Загреб.
Един истински диамант в една от най-уникалните пещери, в която някога сме били пещера Постойна, Словения.
Никак не отстъпваше по зрелище и Замъкът Предяма, построен вътре в скалата.
Прекрасен залез от бреговете на Пиран, Словения
Малка част от на един прекрасен къмпинг близо до границата на Словения.
Още от къмпинга този път по залез слънце. Мястото наистина беше уникално добро за почивка.
Езерото Блед, за съжаление не случихме поне един слънчев лъч да заснемем, но така или иначе мястото е много красиво.
Отново на родна почва и веднага скокнахме до Черни връх за залез. Е залез нямаше, но пък за сметка на това се разходихме.
Почти веднага след Черни връх осъмнахме за Джулай морнинг на самия Вихрен.
Малко след изгрева …
Няколко дни по-късно посетихме едни прекрасни села в южна България. Лещен, Ковачевица и Делчево.
Уникалната глинена къщичка в село Лещен.
Улиците на селцето по път за къщата от горната снимка.
Още един кадър от селото.
Мастодонта с реални мащаби в село Дорково.
Единстевната останала теснолинейка, работеща на Балканите, с която се повозихме до най-високата гара Аврамово. Имах честа дори да си направя селфи зад волана (управлението) на локомотива.
Един от прекрасните пейзажи, които може да видиш, докато се возиш.
Само за ден успяхме да се качим до Връх Ботев от Паниците през Тарзановата пътека и да слезем по същия маршрут.
Когато човек гледа снимките ни от почивката в Албания ще каже, че сме си изкарали хубаво.
Хубавото на албанското море е, че има залез, но пък по камениситите плажове може да ти паднат канари, колкото колата на главата.
Имало дори шезлонги, вероятно ги стопанисват чужденци.
Последния ден на албанска територия , докато снимам залеза без да искам заснех предложение за брак :)
Отново на родна земя и отново по върховете сме. Този пък сме с рекордно за нас двамата изкачване на връх Мальовица. Прекрасна гледка има от върха към Урдин циркус.
От толкова много планини решихме да си починем малко и се озовахме на палатка на плаж Иракли. Уникално усещане да запалиш огън на брега под звездите и да не виждаш хора наоколо.
Усещането да не виждаш други хора до края на плажната ивица по изгрев.
Кой каза, че слънцето не излизало от водата?
След Иракли имахме нужда малко от цивилизация и се спуснахме до Созопол. Естествено нямаше начин да пропуснем ветровитият изгрев от градския плаж.
И закрихме сезона с дежурната ни любима морска дестинация Несебър
Изгрев над стария град на Несебър
След морето скучно ли ни беше или просто липсата на камера на Черни връх дълго време ни смущаваше, та в този ред на мисли създадохме кампания за нова. Оказа се толкова успешна, че на 3-тия ден от старта монтирахме камерата.
Малка разходка до Русе и крепостта Червен и Ивановските скални църкви
Река Арно в центъра на Пиза
Наклонената кула по изгрев слънце.
Асизи. Едно уникално местенце, което пак ще се посещава със сигурност.
Моста в Бургас – най-накрая го снимах и него.
Една разходка от рилските езера през урдини малко преди първия сняг.
Снегът е факт вече и кефа е на макс!
Изгрев от Дървото на Витоша близо до хижа Алеко
Докато се усетиме и се извъртя една цяла календарна година. Тази година сме решили да наблегнем на един малко по различен туризъм водени от „Пътеводителя на българските водопади“ от Иво Николов. Накратко около 60 водопада. Може да не успеем всичките, но колкото толкова!
И не забравяйте късметите от баницата винаги стават реалност без изключение. Поне в нашето семейство! ;)
АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА СТАТИЯТА ЦЪКНЕТЕ НА СЪРЦЕТО ПОД НЕЯ. НЕ Е СВЪРЗАНО С НИТО ЕДНА СОЦИАЛНА МРЕЖА И НИКОЙ НЯМА ДА РАЗБЕРЕ. ТО Е САМО ЗА НАШЕ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ!