Home ФотографияФото истории Равносметка за 2017 година

Равносметка за 2017 година

декември 31, 2017
Равносметка за 2017 година

През изминалата година пътувахме по-малко, но не останахме пас, въпреки големият корем, който от един момент започна да ме рита непрестанно. В тази статия сме събрали някои красиви места, които посетихме през изминалата година. Това е нещо като своеобразна равносметка за пътешествията ни през 2017 година.

Започнахме годината с мразовити разходки до няколко водопада. Януари беше доста студен и смразяващ, но това не можа да спре желанието ни да ходим из красивите кътчета на страната ни.

Водопад „Полска скакавица“

Започнахме годината със статиране на Проект Водопади, който след време беше попрекъснат, но през идната година това със сигурност ще бъде поправено, Първата разходка, на която нежната половина от нашето семейсво не присъства поради „технически“ обстоятелства беше Водопад „Полска скакавица“. Тази разходка беше леко екстремна, предвид че тръгнахме в 3 часа през нощта. Температурата навън беше с доста минуси, но пък гледката си заслужаваше.

Ледени блокове и големи висулки при водопад Полска Скакавица

Замръзнал водопад Полска Скакавица

Водопад „Варовитец“

Продължаваме с поредния замръзнал водопад, който посетихме – водопад „Варовитец“. Тук на някои ни беше изключително лошо, защото още свикваха с малкото човече, което растеше. Разбира се, за да видим водопада замръзнал трябваше да чакаме температурите да паднат достатъчно. Предполагам се досещате, че температурите отново бяха минусови. Но въпреки това разходката беше приятна.

Водопад Варовитец зад Етрополски манастир

Едно бързо селфи за мащаб във сърцето на водопад Варовитец

Водопад „Смоличано“

Зимата продължава, а ние продължаваме да мръзнем, разхождайки се из заледените водопади на България. Следващата ни спирка беше Смоличанския водопад. За него, както и за разходката ни може да прочетете повече тук.

Февруари се раходихме из централна България и по конкретно град Трявна

Гърбавият мост в Трявна

Гърбавият мост в Трявна

Етнографски музей Етъра

"Етъра"

„Етъра“

Село Боженци

Село Боженци

Село Боженци

И така това бяха три от най-забележителните ни зимни разходки. През март започнахме да подготвяме къщата за новият член на семейството /разбирайте ремонт :D/. Както отново предполагам се досещате обикаляхме предимно по мебелни магазини и такива за строителни материали. За тези разходки няма да пиша, защото не са впечатляващи. Въпреки че непрестанно растящият ми корем определено направи някои от тях запомнящи се. През март разхождахме корема предимно в столичните паркове.

Към края на март зимата вече си беше отишла. Вече не издържах в София. Хормоните ме побъркваха и мрънках непрестанно, че не ми се стои повече в града. Един ден просто станахме и тръгнаме към поредната ни водопадена разходка – Водопад „Под Камико“. 23 март – дата, която няма да забравя, защото точно тогава, точно на този водопад казах „да“ на предложението.

Водопад „Под Камико“

Вървяхме бавно, беше дълга разходка, задъхвах се много, изгубихме се… В крайна сметка стигнахме до водопада и точно там се сгодихме. Много мил и същесвеменно смешен спомен на едно красиво място. Можете да прочетете повече за тази история – Водопад Под Камико и приятната еко пътека по река Бовска.

Ремонтните дейности у дома продължаваха с пълна сила и през Април. През май месец отново се отправихме към нашето Северно черноморие.

Яйлата и забелжителностите наоколо

Божурите в Яйлата

Божурите в Яйлата

Нос Калиакра

Скалната арка край Тюленово – раят за фотографите

Скалната арка в Тюленово

Скалната арка в Тюленово

Коремът вече започваше да се вижда. Приличах на доволно преяла. В началото на седми месец беше и послендта ни дълга разходка – до Италия. Беше леко трудно убеждаването, защото таткото се притесняваше да летя със самолет. Имайки предвид малкото човече как риташе всеки миг. Но УСПЯХ! Там прекарахме няколко забележителни дни, в коитто графикът ни беше доста натварен.

Започнахме разходката си из Италия с Рим! Разбира се – там кацнахме и целият ден отделихме на разходки из града. Разходихме се до Пиаца Навона, Колизеумът и разбира се до Фонтанът Ди Треви, който ми е сантимент. Можете да прочетете повече за него в статията Фонтанът ди Треви – пожелай си нещо – желанията наистина се сбъдват!

Езерото Тразимено в Италия

Това беше поредната ни спирка при тазгодишното посещение на Италия. Беше много красиво и станахме свидетели на един италиански залез. Ето и още красиви снимки и малко повече за това място – Езерото Тразимено.

Залезът на езерото Тразимено

Перуджа

Посетихме отново един град, който е забалежителен. Но сякаш всяко едно градче в Италия е такова и може да те изненада. Ето и някои красиви снимки и интересни факти за Перуджа – градът в зеленото сърце на Италия.

Перуджа

Водопад Марморе

Водопад марморе

Продължихме и с водопадената ни мания и посетихме най-големият водопад в Европа, който е създаден от човешка ръка. Беше внушително и запомнящо се – множество водни падове, облагородени пътеки. Голяма красота. Ето и повече за водопада.

Юли и Август бяха тежки месеци. Жегата не ми понасяше много и разходките се реализираха след 10 часа вечерта. Малкото човече непрестанно си танцуваше и не ми позволяваше много много да пътувам, защото возенето в кола не беше удобно нито за мен, нито за нея.

Въпреки това се поразходихме няколко пъти из горските пътеки на Витоша. Последната ни разходка беше до град Тетевен и Водопад „Скока“.

Водопад „Скока“

Тук вече вървях много тромаво и бавно, защото коремът много ми тежеше. Оставаха ми по-малко от 10-тина дни до термин. Двадесет минутната екопътека я минахме за около 50 минути, но пък удоволствието беше огромно, защото се бяхме позастояли в последните седмици. Това място ще запомня със спокойствието и красотата и със сигурност ще отидем отново там (този път обаче ще сме трима). Ето и малко повече за Водопад Скока край Тетевен.

 

Водопад Скока край Тетевен

Водопад Скока край Тетевен

Две седмици по-късно се роди нашата прекрасна дъщеричка и пътешествията бяха рязко редуцирани. За сметка на това обаче изживяхме и продължаваме да изживяваме най-голямото щастие на света. Вярно е, че мама лесно не се става, но е велико (може би ще събера кураж да разкажа и за това „пътешествие“ на тялото и духа, но не знам кога). От тук насетне предстоят безкрайно много пътувания, но с едно малко съкровище. Намислили сме много върхове за 2018 и се надяваме да имаме времето и възможността да изкачим всичките, че и повече.

Сега, пишейки всичко това, затвърждавам за себе си, че 2017 година беше изключително наситена. Случиха се толкова много неща, посетихме толкова много места. Пораснахме, станахме родители. Реализирахме много бизнес идеи и се насладихме на всеки един миг. Това е изкуството на живота – да се радваш, че дишаш. Да се радваш, че си жив и да изминаваш с удовлетворение и щастие своя път – най-голямото пътешествие.

Благодарим и на вас за това, че четете нашите откровения и съпреживявате нашите пътешествия. Пожелаваме Ви една прекрасна, пъстра и запомняща се нова предстояща година. Едно ново и красиво 365 дневно пътешествие. А ние продължаваме да правим всичко възможно, за да бъдем все по-дори версии на себе си с всеки изминал нов ден.

Желаем ви здраве и попътен вятър през новата година!

 

Още

Leave a Comment

error: