Home ЛайфстайлИнтервюта и каузи Мила от Солунска 16 или моето най-голямо вдъхновение

Мила от Солунска 16 или моето най-голямо вдъхновение

декември 20, 2016
Мила от Солунска 16 или моето най-голямо вдъхновение

Автор: Красимир Андонов

В тази статия искам да представя на всички една жена, чиито думи, мисли и чувства са докоснати от Бога. Жена, която прави чудеса върху белите листа и подреждайки нежно и старателно думите в изречения успява да покаже душата си в нейния най-истински и чист вид.

Имах удоволствието да се запозная с нейните текстове за първи път 2012 година и от тогава до днес с трепет очаквам всяка една дума, която тя е написала, защото дори да е една единствена, тя ще е ВСИЧКО и ще разказва толкова много, колкото и 100 000 други не биха могли.

Една жена, чиито слова бяха с мен в трудни и шастливи мигове. Думи, които ме караха да плача и да се възхищавам на истинския талант, който носи в себе си. Мога да обяснявам още безкрайно много за нея и невероятните неща, за които пише, а те всъщност са чувствата – радостите, тъгите, емоциите на един ангел.
Един от любимите ми нейни текстове е „Любов, пиша ти..“, а неговата авторка е цялата любов. Смятам до тук да спра с моите думи и д се убедите сами във всичко, което казах – вижте както отговори на моите въпроси Мила от Солунска 16.

1.Представи себе си с няколко изречения?

Започваш ме с най-трудния въпрос! :) Може ли да не отговарям? Ще взема да излъжа. Вчера бях жена на 40, с 4 дини под едната писалка, със сериозно изражение и с отговорно сърце. Днес съм момиче на незначителна възраст, с дините жонглирам като със зарчета от табла, изражението ми е нахилено от сутринта, а на сърцето му е палаво. Нямам никаква идея каква ще съм утре. Но се опитвам да не се отклонявам прекалено от спасителната лудост.

2.Ако трябва да използваш само три думи, които най-добре пасват на твоята същност, кои биха били те и защо?

Мила Иванова

Мила Иванова

Вярвам, че всеки е всичко, или поне може да бъде. Не вярвам в абсолютните хора – няма добри, лоши, глупави или умни. Вярвам в промяната. И както ти казах, не знам дали това, което съм днес, ще бъде валидно и утре. Днес думите, които ми пасват, са темпо, синьо и трепет.

Темпо, защото станах в 6 и до 9 вечерта имах толкова ангажименти, че ако ти ги изброя, ти няма да повярваш, че не преувеличавам. Синьо, защото след първите две срещи (когато разбрах, че ще се справя с безумната си програма и днес) започнах да правя сини планове за следващата година. Беше много кратък миг от деня – докато тичах към следващата си среща, но се почувствах свободна като всичко синьо, най-синьо на света. Трепет, защото… трепетите не трябва ли да са тайни всъщност? :) Всеки трепет е надежда, кукичка за бъдещето, гъдел от неслучили се още неща. Неслучилите се още неща са приятни. Децата чакат Дядо Коледа, ние чакаме нещо много по-голямо. Но както казват, малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми… :)

 

3.Как се вдъхнови да създадеш своя блог?

Всъщност беше практично решение. Постоянно пилеех текстовете си и реших, че ако ги слагам на някое място, където да ги пази друг, ще бъде идеално. Никога не съм си мислила, че ще стане така да го четат други хора освен семейството и приятелите.

4.Защо „Солунска 16“?

Солунска 16

Солунска 16

Търсейки интернет адрес за блога, ми хрумна, че един реален адрес е съвсем логичен избор. Държа да кажа, че аз не живея на „Солунска“ 16. Случвало се е да ме търсят там. Веднъж дори една приятелка, която за първи път идваше у нас, отвися бая под кооперацията на „Солунска“ 16 в чудене защо не й отварям външната врата.

По „Солунска“ претича детството ми, а 16 е датата ми на раждане. Живеех и още живея в квартала и с другите деца се събирахме в един двор на „Солунска“. Обичам тази улица и понякога, когато спешно и рязко трябва да се сетя за нещо хубаво, за да не мисля за нещо неприятно, се сещам за първия сняг сутрин рано по „Солунска“, когато отивахме на училище. Снегът хрупаше под ботушите ни, а ни чакаше такъв бой с топки в голямото… Освен това всичко беше пред нас – целият ден и целият живот, а това е усещане, което все още си спомням. Как вървя рано сутрин по „Солунска“ и пред мен е цялата улица… и всички бели страници от пътя, който ще извървя.

5.Ако разполагаш с телескоп, с който можеш да видиш със собствените си очи всичко, което пожелаеш, къде би искала да надникнеш?

Италия

Италия

Би ме било страх да гледам където не ми е работа. Ако погледна в миналото, ще ми е приятно, но и ще заболи вероятно, защото съм досадно сантиментална. А нали знаеш, че най-голяма тъга носи мисълта за нещо хубаво, което вече е минало. Настоящето го виждам и без телескоп. Не бих ровила, ако имах подобно магично средство, в главата на някой друг, в дома или сърцето му, защото вярвам, че знаем точно толкова, колкото е добре да знаем. Колкото до бъдещето, напоследък се научих да му се доверявам.

Да, знаеш ли, че ако има новогодишни резолюции и темподобни равносметки, моята най-голяма гордост тази година е, че научих това. Да не насилвам настоящето, за да получа бъдещето, което желая. Да не съм нетърпелива, да не се паникьосвам, че сега нещата са така, а не иначе, да не планирам, да не очаквам и да не навивам струната. Което е за мен, ще дойде.

6.В какво вярваш?

Практически във всичко. Толкова е вярно това, че всичко е възможно, че чак плаши. Вярвам, че утре най-добрият ми приятел може да ме предаде. Вярвам, че аз мога да го предам. Вярвам, че утре може да захвърля всичко, да си грабна детето, кучето и котката и да отида да помагам на Червения кръст в Африка. Вярвам, че вместо това утре може да стана безскрупулна кариеристка и да започна да си броя жълтиците всяка вечер преди лягане. Вярвам в клишетата, вярвам в онова, което е извън тях. Вярвам в Бог.

На този етап вярвам, че само твоите родители могат да те обичат повече от себе си. В същото време вярвам, че утре с моя Човек ще го опровергаем.

Вяра и мъничко надежда

Вяра и мъничко надежда

7.Какво обичаш да правиш най-много?

Да обичам обичам. Ех, да можех да работя обичане, щях да бъда шеф, да знаеш :) А обичането го обичам по десетки начини. Обичам да обичам с тяло и ум, с думи и без, с лудост… и с лудост… със смях и пак с лудост.

8.Коя е твоята най-голяма мечта?

Семейство. Хармония и безкрайна свързаност. Дълга маса с много и различни столове, с много и различни прибори, гласове, желания, емоции, докосвания. Изобилие на хора, които ще бъдат моето семейство. И сред тях един, с когото общуването няма нужда нито от очи, нито от глас, нито дори от това да сме живи.

Мила и Добър

Мила и Добър

9.Ако трябва да кажеш едно единствено изречение и целият свят е притаил дъх в очакване да го чуе, какво би било то?

Въпрос с уловка, въпрос за мегаломани май? :)) Смешното е, че съм си го задавала, когато бях дете. И тогава винаги си представях, че ако целият свят утихне в очакване да чуе една дума от мен, тя категорично ще бъде „България“. Сега не знам дали имам дума за целия свят. Може би по-скоро ще избера тишината. В тишината се чува толкова повече.

10.С нещата, които пишеш, сякаш изливаш душата си. Как успяваш да предаеш толкова много емоция и да вложиш толкова много в редовете и между тях?

Знаеш ли, никога, ама нито един единствен път, докато съм писала текст, не съм имала идея за това доколко разголващ или въздействащ ще е той. Единственото, което ме ръководи във всеки ред, е това написаното да бъде максимално откровено. И не казвам, че бих скрила нещо от хората, че бих напудрила думите си. Става въпрос за онази откровеност, която човек дължи първо на себе си. Пиша първо за себе си и затова аз съм си най-жесток критик. И понеже най-жестокият ми критик ненавижда лъжата, може би успявам да предам съвсем реални емоции, които впоследствие често се оказват верни за много от нас.

11.Кой е най-любимия ти текст и защо?

Едва ли имам такъв. Те също се променят заедно с мен и с живота ми. Ако бих препрочела днес някой стар текст, ще избера такъв, който не ми носи болка. И който не е безумно наивен. Последните години писах главно под диктовка на болката, а преди болката всичко ми изглежда наивно :) Значи, може би любимият текст ми предстои. Може би в него ще се разказва за онази голяма, дълга маса, с всевъзможни прибори, чаши и петна по покривката… и най-вече с лицата, които обичам. Шумна, семейна, леко изнервена, хахаво шарена, величествена картина на нещо съвсем обикновено – една вечер у дома.

12.Какво за теб е любовта?

Всичко.

13.Изгрев или залез? А защо?

Изгрев. Защото след изгрева най-доброто предстои. Включително и залезът.

Добър

Добър

Автор: Красимир Андонов

Смятам, че всички думи горе успяха да разкрият тази прекрасна жена, която силно вярвам е вдъхновение за всеки, който обича красивото. Лично аз вярвам, че всеки човек може да открие частичка от себе си в нейните думи и да се наслади изцяло на разпръскващите се от нейните слова, чисти и нподпрвени – копнеж, доброта и любов.

Любов, пиша ти…

Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго… 

А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.

Можете да прочетете още от прекрасните неща, които Мила пише със сърцето си в блога й Солунска 16 или във Facebook, където можете да следите нейните нови текстове (както правя аз).

Ако статията ви е допаднала и искате да ви запознаем с някоя друга, вдъхновяваща за вас личност, пишете ни във Facebook. Разгледайте още категория Интеревюта.

Още

Leave a Comment

error: