Животът ме срещна с Ивайло Атанасов още преди няколко години, когато се запознахме виртуално в мрежата, докато и двамата пишехме статии за туристически сайтове. След време и двамата започнахме да споделяме фотографийте си в различни сайтове и социални мрежи. Върха на планината беше, когато се видяхме на живо за първи път на едно състезание по планинско бягане. Е аз в тази насока не постигнах много за разлика от него, който се превърна в един истински бегач от висока класа. Ето как той ми отговори на няколко въпроса, на които много исках да разбера отговора.
1.Представи се с едно изречение?
Трите неща, които ме вълнуват най-много са бягане, фотография и теория на науката.
2.Защо започна да тичаш?
Като ученик почти не спортувах, но в един момент се запалих по планинарството. След няколко години реших да потърся нови предизвикателства, а и да вляза във форма. Започнах да карам колело и да бягам по малко. Тогава още не знаех в какво се забърквам.
3.Спомняш ли си първото бягане? Колко изтича за първи път?
Като човек, открил спорта късно, имам шанса да помня този славен момент. Отидох на хълма Хисарлъка над Кюстендил, защото чувствах, че ще сe изложа на стадиона. Минах стотина метра по една хоризонтална пътека и спрях да подишам.
4.Какво ти дава тичането?
Спортът връща част от онова, което индустриалното общество все още отнема – радостта от действието, освободено от икономическа целесъобразност. Естествено, това не важи за професионалния спорт.
5.Как се храниш преди и след тренировка?
Храненето варира в зависимост от типа тренировка, но не бих казал, че съм особено педантичен. В общия случай – въглехидратна храна преди бягане за енергия и богата на белтъци след – за възстановяване. И някоя бира.
6.Каква е максималната дистанция и денивелация, които си пробягвал?
90 км с 4300 м. сумарно изкачване. Сега са на мода още по-дълги дистанции с тежки трасета, но аз предпочитам да участвам на такива, които съм готов да избягам с относително висока интензивност. Иначе просто бих предпочел да отида в планината с приятели.
7.Какво искаш да постигнеш занапред в този спорт?
Масовият спорт почти изчезна в България преди няколко години, но сега бавно се възражда. Искам да показвам, че спортът не е просто нещо, което гледаш по телевизията след работа.
Начало
8.Колко време ти е нужно, за да се възстановиш след тежки бягания и как го правиш?
Най-лесно се възстановяваш от бягания, за които си бил подготвен. Богата и разнообразна храна може да достави необходимите аминокиселини и соли. Два-три почивка след тежко състезание са нормални, а след това леките тренировки подпомагат бързото възстановяване. Ако то не върви добре, една Бирена миля може да вдигне всеки атлет.
9.100,000$ или тичането?
Както вече намекнах, хората, които спортуват любителски в свободното си време, преди това са отхвърлили еснафските представи за благосъстояние. Финансовите ползи от обикалянето на Витоша са нулеви или по-скоро отрицателни. За стотиците хора, които все пак го правят, горният въпрос няма смисъл.
10.Най-добрите маратонки за асфалт и за trail?
-
Не съществуват. При дълги състезания е добра идея обувките да се сменят за финалната третина. Моето впечатление е, че бегачите отделяме малко повече от нужното време за избор на екипировка. А най-хубавото на този спорт е, че не ти трябва кой знае какво, за да го практикуваш.
11.Колко пъти седмично тичаш?
В подготвителен период – до 8-10 пъти. Почти винаги тренирам след работа, а от време на време правя и по-леко бягане сутрин. Почивните дни пък са по-подходящи за дълги бягания, тренировки за скорост или изкачвания. Ако не съм някъде из планините с приятели, разбира се. Личният ми опит показва, че добрата литература подпомага този режим, а филмите – по-скоро не.
Финал
Снимка: Красимир Стефанов
12.Любимо трасе?
От Кюстендил до Руен – един скучен, далечен, почти безсмислен връх. Никога не ми омръзва.
13.Спечели Витоша 100! С какви трудности се сблъска по време на ултрамаратона? Как се чувстваше на финалните метри? Препоръки към нови участници в маратона?
Препоръките и към новите, и към опитните участници са сходни. Едно от най-трудните неща на ултрамаратон е да не се бърза в първата му половина. Хубаво е бегачът да е помислил какво ще прави при всички възможни събития по време на състезанието, за да не се разсейва с дреболии. Изненадващо трудно е и да се запази концентрация в продължение на часове при голямо физическо изтощение. Тренирам това умение като слушам аудиокниги, докато бягам в парковете.
Най-трудно при дългите дистанции е да ускориш в последните километри. Иван Гърбев, който бяга с мен в последните 25 км от Обиколката, е видял усилието по-добре от мен, тъй като аз нямах излишна енергия за висшите функции на нервната система. Как бедрата вече не те държат, а езикът ти не се подчинява, докато малко по малко отчаянието взема връх и силите привършват.
Но единият крак, вече някак чужд и далечен, продължава да изпреварва другия, който веднага възвръща позицията си. И някак тези последни километри бяха и най-бързите ми, докато се надбягвахме с Руслан Палазов и Ивайло Хаджиев.
14.Крали Марко? Имаше ли конкуренция? Може ли да се сравнят трасетата с Витоша 100?
Ако няма конкуренция, няма състезание – бих отишъл на разходка в планината с приятели. На Крали Марко Трейлс имаше 7-8 състезатели, които можеха да спечелят при друг развой на обстоятелствата. С най-добри шансове беше Александър Спасов, един бегач, за който тепърва ще слушаме. Бягахме заедно до 54-я км, но там той имаше затруднения, докато аз трябваше да разбързам, защото батерията на часовника ми падаше, а захранването ме чакаше на следващия пункт. Не исках да си развалям трака в Страва и така спечелих.
Победител – Ивайло Атанасов
снимка: Красимир Стефанов
15.2 спечелени ултрамаратона за 1 година. Имаш ли конкретни планове за 2017?
През 2016 г. бях подредил пестеливо 4 големи състезания – трейл маратони и ултри – през 6-7 седмици, така че имах време да се възстановявам и да се готвя внимателно за всяко от тях. Подготовката за самия сезон беше сложна, тъй като бях доста ангажиран като учител в Разград, но с помощта на съквартирантите ми и впечатляващата местна бегаческа общност около клуб „Зелена стъпка“, нещата се получаваха.
Планът за 2017 г. не е много по-различен в принципната си част с малки вариации. Ако трябва да посоча три събития, които трудно бих пропуснал, това са Обиколката на Витоша, Осогово рън и Лудогорския маратон.
Победител
снимка: Огнян Кузманов
16.Какъв съвет би дал на начинаещи бегачи?
Аз също се считам за начинаещ бегач, но винаги ще се намерят по-начинаещи от теб. Обикновено им казвам да мислят за резултатите след 4-5 години, а не тези напролет. Фокусът да е върху удоволствието от бягането, а не просто в отмятането на цели по тренировъчния план. Препоръчвам и да не се изостава с теоретичната подготовка. За съжаление, у нас все още се издава бегаческа литература, която обикновено има само художествена стойност.
17.Допускал ли си грешки в тичането, които ако можеш да поправиш би променил и какви?
Бягането наистина е цяла наука, но не е ядрена физика. Грешките не са фатални и дори тежките контузии могат да се преодолеят за няколко месеца.
През 2013 г. за пръв път едва-едва се добрах до финала на Обиколката на Витоша и осъзнах, че никога няма да мога да спечеля такова състезание. Оказа се грешка.
18.Колко е достатъчно?
Първият маратон на Луната наближава.
Вижте нтервютата на различни интересни личности в категория Интеревюта.