От известно време се чудех и обмислях с коя вдъхновяща за мен личност да ви запозная – Ванеса Виденова. Преди няколко дни утрото ми започна за пореден път с един от клиповете на девойката, която ще ви представя днес. Тогава дойде и отговорът на горния въпрос. Ето и един откъс, от нейна публикация, който не мога да се сдържа да не споделя с вас:
Всички хора в този живот се раждаме като празна книга, на чиято първа страница имаме няколко изречения и те са свързани с целта в живота ни. Тази книга е недостъпна за нас, другите също не могат да я четат, единствено висшият ни Аз е в постоянен контакт с нея. Но не е задължително това да остава така завинаги. Имаме астрология, имаме психология, имаме толкова много науки, които могат да надникнат из страниците на вътрешния ни свят.
Важно е да знаете едно нещо:
След първата страница няма нищо важно за вас, в тази книга.
Тя се занимава с астрология и успява по изключително лесен, интересен и достъпен начин да обясни много точно различни „странни“ и на пръв поглед неразбираеми проявления у хората. Тя е млада, емоционална и изключително пъстроцветна, като под цветовете й се крият може би вихрушки от чувства, мисли и страсти.
Може би е време да спра до тук и да ви представя Ванеса Виденова. Тя е симфония от цветове, луни, слънца, думи и мисли, стихии, архетипи и … отговорите на въпросите, които й зададох.
1.Ако трябва да използваш само три думи, които най-добре пасват на твоята същност кои биха били те?
Странен, ходещ парадокс.
2.С какво се занимаваш към момента? Кое в любимото ти нещо, без което не можеш да си представиш живота?
Винаги съм била писател, колкото и свободно да се използва тази дума в днешно време. Аз също я използвам свободно, за мен означава просто човек, който с думи пресъздава чувства, които да успяват да създават картини, нови светове и усещания в четящия. Колкото по-цветни и силни са, толкова по-добър е един „писател” за мен. Никога не съм се старала да пиша. Още от много малка измислям истории, които се старая да материализирам под някаква форма, дали рисунка или текст, затова и смятам, че това е интегрална част от мен, която просто… не мога да не бъда. Другата такава част е музиката. Не си представям да живея в свят, без слово и звук.
3.Сменила си толкова много цветове на косата.. колко са всъщност и защо го правиш – просто разнообразие или?
Още на 14 започнах с червени и розови кичури, след това сини, които станаха зелени, след това лилави, след това се реших и боядисах цялата си коса лилава. Продължих с бяла, сива, розова, разноцветна и сега съм на етап тюркоаз. Всеки един от тези периоди обожавам и изследвам с голям интерес, защото за мен цветовете не са просто „случайна хрумка”. Внасят определен тип енергия в живота на човек, особено ако си свръх чувствителен, каквато се усещам аз.
Например с тъмна коса (била съм кестенява и съм носила един ден черна перука) се чувствам заземена, сериозна, мистериозна, по-критична и обрана. С тъмно лилава е подобно, доста дълбоко усещане. Със светла коса (руса, розова) се чувствам лека, светла, нежна и доста по-мека, но пък с много светла коса (бяло русо или сива) ставам някак остра и хладнокръвна. Иди го разбери. Сега съм на етап синьо-зелено и обожавам всяка секунда от него.
Този цвят винаги е резонирал най-много с мен и сега, когато най-накрая успях да го постигна, ми е трудно да си помисля за смяна. Няма да се изказвам твърде категорично обаче, познавам се и знам, че когато се усетя готова за нещо ново, ще предприема моментална промяна. Чувствам се много флуидна, като същество, затова и не мога да приема една форма, дори по отношение на външния си вид. Опитвам се непрекъснато да проявявам навън, това, което е вътре, да бъда прозрачна. Ако можех, щях да сменям дрехите, косата и дори чертите си с мисъл, за да могат да рефлектират вътрешното ми състояние във всеки един момент, но уви, все още не мога.
4.Защо астрология? А по отношение на психологията – самоука или?
Астрологията е стара любов, а психологията е съвършеното ѝ допълнение, за да може да има по-практическа насоченост. Образованието ми няма никакво отношение към нито едно от двете направления, учила съм кино режисура и това не е тайна за никого. Интересното е, че въпреки всичко, има безспирен поток от хора, които ми се доверяват и имат желание да чуят моя личен прочит. Макар да не съм съвършен теоретик, имам интуитивно знание и напълно му се доверявам. За транзити и прогностика винаги препращам хората към други, далеч по-компетентни астролози, които освен всичко са и добри математици. Ако говорим за обща картина и цел на душата в този живот, в това се усещам доста силна. За мен наталните карти не са просто кръгче с цифри и символи, ако ги гледам достатъчно дълго, започват да ми носят усещания, картини, сякаш са живи и ми говорят. Моята роля, вярвам, е да предам посланието им.
5.Кога откри, че астрологията е твоето призвание и кое те вдъхнови да започнеш да задълбаваш познанията си в тази материя?
Това е като да попиташ човек „Кога откри, че имаш нужда да дишаш, за да си жив?”. Според мен призванието не е нещо, което човек се кара насила да открие или постигне. То е това нещо, което не те оставя намира, дори когато искаш да мислиш за други неща. В моя свят всичко е оцветено в цветовете на четирите стихии, на дванайсетте архетипа, на слънцето, луната, съзнаваното и подсъзнателното, в един съвършен микс от вечно преплитащи се енергии. Не мога да го обясня, но ми е достатъчно, че го виждам. От малка винаги съм мечтала да съм магьосница, да виждам отвъд обвивката на всичко, да вниквам дълбоко от пръв поглед, и осъзнах, че с времето, без да искам и някак по естествен път, съм успяла да го случа.
6.Какво се случи с хората около теб, когато се захвана с астралогия?
Нищо по-различно. Всички мои близки знаят, че не съм в ред с главата и астрологията дойде като доста натурален придатък на факта. Да се занимавам с това беше съвсем очаквано и неособено изненадващо. Единственото, което по-мнителните от тях не очакваха обаче, беше, че и те ще проявят небивал интерес и ще започнат малко по малко да пробиват твърдата черупка на собствения си скептицизъм.
7.Колко време ти трябваше, за да се почувстваш сигурна в себе си и знанията си, преди да започнеш да ги споделяш с хората?
Нямам такъв проблем. Меркурий в Овен знае, че нищо не знае, но ще сподели това, което е научил, дори да се окаже невалидно след време. Ако си напълно откровен със себе си, трябва да си признаеш, че каквото и да знаеш или да си мислиш, че знаеш, то е част от истината, но никога пълната истина. Развитието е ценно. Както и това някой да е свидетел на пътя, на паданията и ставанията, на грешките и поправките ти. Ето това за мен е вдъхновяващо. Не искам да виждам хора, които изведнъж се появяват в света и са съвършени. Ще сметна, че има нещо нередно. За мен е важно всеки да види откъде съм започнала и къде съм стигнала, за да повярва, че никой не е започнал можещ и знаещ, а просто е имал куража да започне.
8.Кой е най-добрият „учител“ за теб?
Този, който е способен да приеме всяка форма. Достатъчно твърд, за да умее да извлече принципи и закономерности и достатъчно мек и подвижен, за да не се страхува да ги променя, когато обстоятелствата показват, че се изисква нещо друго. С две думи – вечно учещият се учител.
9.Коя е твоята голяма мечта към днешна дата?
Имам социални и лични мечти. Социалната е желанието ми всеки човек на тази планета да се почувства достатъчно силен, за да проявява уязвимост, без да се страхува, че ще бъде наранен и ще трябва да се защитава от някого. Личните ми мечти са материални и тривиални, защото емоционалните ми са задоволени. В момента просто (се опитвам да) събирам пари за off-road джипче, с което да пътешествам из България.
10.До колко е точна астрологията според теб и смяташ ли, че ако хората се вслушват малко повече в „заложените“ им изначално качества и емоции, биха водили живота си с повече лекота, спокойствие и сигурност?
Не може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, според мен. Виждала съм как астрологията отваря врати пред много хора. Но съм виждала и как се използва от други, за да ги затваря, една по една. Както с всичко, зависи от човека и начинът, по който той лично борави с информацията. Има много учители и писатели, които боравят с много остарели принципи и ако четеш информация от подобни източници, може да ти стане зле. Буквално. Затова който усеща, че астрологията го ограничава, според мен има нужда да преразгледа начина, по който я интерпретира и да го подложи на съмнение.
11.Разкажи ни малко повече за своя видео блог в YouTube?
Стартирах го преди няколко години с целта да бъде безплатен, онлайн, астрологичен курс за всеки, който проявява интерес, а сега е вече… манджа с грозде. Не смятам липсата на консистентност за нещо лошо обаче. Имам разнородна публика с разнородни интереси. Някои гледат клиповете ми за новата Земя, други се интересуват от астрология, трети от психология, четвърти от лигавщините, пети от цвета на косата ми, шести от това да събират материал, за да ме изкарат невменяема, седми дори не асимилират какво говоря, просто намират гласа ми за успокояващ и с него се приспиват и въобще – всеки си намира нещо в клиповете, които правя. Както казва един приятел „Whatever floats your boat”.
12.В какво вярваш?
Във всичко, което желая да бъде истина.
13.Ако разполагаш с телескоп, с който можеш да видиш със собствените си очи всичко, което пожелаеш, къде би искала да надникнеш?
Ух, добре, този въпрос рязко ме насълзи. Желая… да погледна себе си, през очите на висшия си Аз и през него да кажа на Ванеса, че всичко е наред и се справя добре. Лаская се, че съм силно вярващ човек, но в същото време винаги съм имала нуждата да усетя физическото присъствие на духовния, нефизически свят, в странен опит да се подсигуря, да се почувствам подкрепена в най-трудните си моменти. Но осъзнавам, че това е точно обратната форма на вярата. Не можеш да имаш вяра в нещо, ако си сигурен в него. За да вярваш е нужно да се довериш, че е там, дори да не можеш да го видиш или пипнеш.
14.Ако трябва да кажеш едно единствено изречение и целият свят е притаил дъх в очакване да го чуе, какво би било то?
Обич и доверие, хора, нищо друго не се изисква от нас.
И така, вярвам че всеки би намерил частица от себе си в думите и словата на Ванеса. Можете да я последвате в нейния YouTube канал или да четете най-новите й публикации в блога й.
Това, което ми се иска всички хора на света да знаят е, че бидейки социализирани в този дуален свят, всички израстваме в илюзорната концепция, че сме различни. А не сме. Различието обаче поражда съпротивление. Различието поражда конфликт. Различието не обединява, колкото и да ни се иска да е така. То поражда страх. Поражда страх, защото тялото реагира на разбирането, че може да има такова нещо като “различен”.
Забравили сме, че такова нещо не е възможно, че просто не е истина, тялото помни, но съзнанието не. И когато забравим, че различността не може да съществува, заживяваме с идеята, че хората са различни и често, за съжаление, там започват и сравнителните степени. Там започва истинското разслояване и разделение. Всъщност единствената “истинска разлика”, която хората изживяват е свързана с това как се изразяват потенциалите на всеки. Но в есенцията си всичко е еднакво. Когато възприемем обаче, че и това не е така – започват да се раждат всички негативни емоции.
откъс от текста „Нека говорят“
Ако сме успяли да ви вдъхновим можете да сложите по едно сърчице под статията! А за още интересни публикации можете да ни последвате във FACEBOOK страницата ни.
Прочетете и други интервюта на различни интересни личности в категория Интеревюта.
1
„Странен, ходещ, парадокс“ ми хареса.
Това не е описание на личност, а на женската природа като естествен „феномен“.
Като човек минал през окултизма, херметизма, кабала, астрономия, алхимия, семиотика, синестезия, с две художествени образования и едно медицинско и квантовата физика и механика не бих има дързостта да се изказвам и заявявам публично, че Луната или Меркурий движещи се в обратна посока(това означава ретрограден) или факта, че преминават от едно газообразно състояние в друго под собствената си гравитация и температура(това означава транзит) са основите виновници за всяко мое действие мисъл, прогрес или падение в живота или събитията в заобикалящата го среда.
Препоръчвам да прочетете „Последното изкушение“ на Казандзакис.
Там има отместване в пространство-времето като поглед в бъдещето, на Йешуа като обикновен човек, който се наслаждава на живота и има жена и деца и случайно попада в едно селце, докато пътува на апостол Павел, който проповядва и разказва на всички за „Възкресеието“, а Христос го дръпна настрани и му каза да спре да лъже хората, и че ще им каже истината.
Павел му отговоря, че не го интересува дали е Христос или не, умрял или жив, нещастието и мизерията на хората ги кара да жадуват и мечтаят за спасител и висш разум, който да ги обича, да им прощава, да ги съди, който да поеме товара и отговорността вместо тях.
Фиксидеята за Бог е по-важна, докато хората имат нужда от надежда и желание за „по-светло бъдеще“.
Астрологията и смисълът, който й придавате е преекспониран и е зареден със същото отчаяние на човек изпаднал в безисходица, който търси начин да се справи с реалността чрез отричане, а не чрез приемане.
С малка забележка към госпожицата, дете-чудо, която говори и изповядва възвишеност над нещата , чрез сипене на десетки кухи клишета и наизустени понятия без съдържание, в комбинация с махленски развален български (човек, хора, тва, баси якото, шо, к’во, к’ва), тавтологии и англицизми с българско произношение, които не са нито на чист български, нито на чист английски.
Не доумявам какво точно пише това дете, но ако и пише както говори, със сигурност не бих искал да прочета нищо нейно, а е очевидно, че в тази статия, четем повече корекцията на редактора, отколкото отговорите на самата Ванеса.
Поне според моята компетентност по психология, това момиче е развило форма на параноидна шизофрения, започнала като хипохондрия. Това не е е чак толкова страшно, стига да се признае, че имаме някакъв проблем. Почти всички имаме такава в безобиден или напреднал стадий, което до голяма степен ще обясни и паник атаките, апатията, отпадналостта, успокоителните и т.н. Прочетох на едно място, за притесненията й по отношение на реакцията на хората, когато е попитала дали има приложна литература за стресът и паник атаките. Това ми изведе няколко взаимовръзки откъде са се е породила тази шифозфрения. Основият фактор, че сме позволили на общественият договор съгласие и възприятие за нормалност, моралните устои на населението да ни определят и да ни диктуват всяко наше, действие желание или мисъл. Вледствие липсата на общественото одобрение в огромни количества започваме да се чувстваме непълноценни и подтиснати.
Няма да лъжа, че когато бях дете имах такъв проблем, но преминах бързо пред него, защото си изградих своя сосбтвена система и тя е, че „животът ми си е моя работа и никой няма право да ми се бърка в него“. Един от основните херметични закони във всички окултни учения, който може да срещнете в книгата на Михаел Енде – Приказка без край е – прави каквото ти се прави. В учението Телема на майстор Терион се казва – Прави по своя воля! Любов е законът!
Накратко ако знаеш, кой си, какво искаш, какво търсиш и какво умееш и в какво си най- добър, никой не може да засегне твоето самочувствие, компетенция и умения. За съжаление американският капитализъм и глобализъм успяха да наложат стереотипите, че ни определят като личности – фабрикуването на нереални отлични оценки от зубрене в училище, купени дипломи, далаверки, стремеж към по-малко усилие или напълно изповядваната мантра БЕЗ УСИЛИЕ, както и стремежът към бързо забогатяване(меркантилизация), които са фактори за „извисеност, авторитет, величие, пргорес, успех и т.н
Лекарството е ПРИЕМАНЕ!
Болката и страданието, страхът в умерени количства са полезни и плодотворни за прогрес.
От друга страна самозаблуждението и отричанието, които гарантират сигурен комфорт на безкраен порочен кръг, от който няма излизане са абсолютно безплодни и в край на сметка, няма какво друго да се очаква освен да ударите с огромна тежест и трясък дъното. Може би само да намалите скоростта си на „падане“.
Нищо лично към момичето.
Поведенито и мислите й, начина й на говорене и настоящите й интереси са вледствие на травми от детството, които са като по учебник. Проблемни семейства, разводи, мачкани, повече или по-малко обичани, недооценени нарцисити, които намират покой в безкраен безпорядък от извинения за собственото си съществуване, депресия, интровертност и тонове негативизъм маскирани под опаковката на „позитивното мислене“ и екстравагантен външен вид, който да крещи за внимание, за което уж не плащаме данък обществено мнение, което е патологичното поведение на нарцисистите.
Истината е, че съм правил опити да слушам доста от видеата в канала й и честно казано са натвораващи, защото действитело зад претенциите за позитивно мислене и медитативни изтчони практики и недоразбрани философии се крие едно дете, което се оплаква и мърмори постоянно употребявайки думи заредени с отрицателен характер(ниска вибрация; за пример – страхотно, страшно много ми харесва; психотерапвета би ви задал въпрос: какво страшно има в това да харесваш нещо или защо се страхуваш от приятните неща, за да бъдат обобщавани със жаргонът „страхотно“), давайки отчет за почти всичко, което го тормози и притеснява.
Обикновено нарцисите изпозлват подобен подход, когато се опитват да придумат(манипулират) жертвите си да правят това, което е в техен личен интерес, така че бих приел видеата й не толкова като съвет с добро пожелание, а по-скоро като: научи се на това и това и това, защото трябва и си длъжен да се съобразяваш с моята персона.