Днес искам да ви запозная с една изключителна за мен личност – Лили (Стъпки към себе си). Тя е едно слънце, което не спира да огравя всеки ден със своята усмивка, спокойствие и мъдрост. Дълго време търсих думите, с които да я представя, но смятам, че тя достатъчно изчерпателно и красиво описва всичко, което искам да кажа. В този ред на мисли ми се иска директно да ви потопя в нейния свят, защото именно това ще се случи, когато започнете да четете думите й – отговори на нашите въпроси.
1.Здравей, Лили, знаем, че си многоцветна и пъстра, но представи себе си с няколко изречения на нашите читатели
Тази част с представянето за пореден път ме остава безмълвна, затова ще отговоря по няколко начина:
Аз съм Lil`sun – малко слънце. Пипи Дългото чорапче. Манифестор по дизайн.
Аз съм влюбена жена, хюман дизайн консултант, организитор, водещ, творец, пътешественик, мечтател, доброволец…
Аз съм си Аз тук и сега. Истината е, че животът ми се преобразява също като пролетта. Всеки ден с нови семена и цветове творя в изобилната градина на радостта.
И въпреки тази постоянна промяна съм достигнала до едно – в който и сезон да се намирам, през каквото и да преминавам, зад цялата тази пъстрота се намира един дъх – божествен, с който се стремя да творя света, за който мечтая.
Тези безцени „стъпки към себе си”, които споделям с вас са тези стъпки към себе си, които обожавам Аз.
2.Ако трябва да използваш само три думи, които най-добре пасват на твоята същност кои биха били те?
Странна смесица от ентусиазъм, дивна свободолюбивост и дух на откривател.
3.С какво се занимаваш към момента? Кое в любимото ти нещо, без което не можеш да си представиш живота?
Занимавам се с изследването на нашата най-висша природа и изучавам необятната тема за душата. От 3 години професионално подкрепям хората, чрез системата Хюман дизайн, благодарение, на която имам възможността да споделям целият си опит и вдъхновение по пътя ми към целостта.
Сега, с чудното време, което предстои, съм готова да възобновя пътешествията си из България и приключенията сред природата. Отново, заедно с други творци и колеги, да споделяме знанията и опита си.
Успоредно се обучавам от 2 години по Астрология и Фамилни констелации, които допълнително разширяват светогледа ми и обогатяват професионалната ми сфера.
В останалата част от времето ми се стремя да служа, да подкрепям където и с каквото мога. Курсовете по медитацията “Випассана” ме дариха с яснота какво седи зад тази служба. “Градината на Учителя” Петър Дънов също е част от тези стъпки, които внесоха цвят и светлина в живота ми. За поддържането й са необходими доброволци и всеки е добре дошъл. А последното място, което от скоро имам радостта да посещавам и подкрепям е фондация “Надежда за малките”. Там имам възможността да се свържа с тази невинност и чистота, която извира от малките деца и честта да се уча от тях на автентичността.
Пътуването и Природата във всичките им форми са нещата, без които не мога да си представя живота ми и за това се стремя да им се отдам изцяло.
4.Знаем, че всяка неделя си организатор на посрещане на изгрева на Витоша. Кога и как се зароди идеята?
Години наред мечтаех да ставам преди изгрев. Преди останалите хора. Да имам това време и пространство на покой и тишина. Да започва денят ми по един различен начин, да е свързан с това, което осмисля живота ми тук и сега.
Така, един есенен ден на 2014 година, намерих спътник в този си блян и заедно с нашите любими кучета започнахме да се качваме горе на връх Камен дел, и да претворяваме началото си на деня. Благодарение на онлайн пространството и споделените снимки с озаряващи мигове, пламъчето се разпали и сърцата на приятели и познати погали. Три месеца по-късно, на 1 Февруари 2015 година, се реализира идеята за груповото събиране в неделя. Сътвори се този празничен ден, на който срещам най-любимите си същества, за които всекидневно на Бога и на себе си благодаря.
5.Защо и как избра точно това място, от което посрещате всеки неделен ден изгрев?
Един ден, преди да се създаде груповото посрещане на изгрева, с моя другар избрахме да разнообразим и с нов път да се възнаградим. И така попаднахме на “Домера – дървото на изгряващото слънце”. Името се роди по време на 30-дневното ми посрещане на изгрева и е свързано с думите Дом, До, Ом, Ера и Ра, което за мен значи “Дом на изгряващите слънца”. Самото дърво е необикновено, отличаващо се от останалите. Наскоро чух, че на всеки тракийски храм има по едно специално дърво. Вярвам, че Домера е вестоносец на нашите съкровени желания и съм решила един ден да сътворя книжка от приказки за изгрева и него. Сега, нашето любимо дръвче получава безброй прегръдки, серенади и послания от сърце.
6.Кое е нещото, което те води в живота?
Това, което най-силно ме е докоснало по пътя ми е тази любов и състрадание, от които сълзите ми са сладки. Това може да е музика, поезия, молитва, очите на дете или животинка, съзерцаването на природата… Моментите, в които служа и съм полезна на себе си и на другите. Тази сензитивност и чувственост, които ме правят едно цяло с вселената, така че да я чувам и следвам.
7.С какво друго се занимаваш?
Веднъж седмично ходя на хор. Пеем чудни народни песни, от които сърчицето ми тупти игриво и щастливо. Въобще песента все повече присъства в ежедневието ми.
Танцът на Ангелите – Паневритмия е другата ми радост. Там магията е необяснима, изящна и красива. Обичам също така да пиша в рима, да чета стихове и поезия. Непрестанно уча и се подготвям един ден и аз да обучавам хората, подобно на сугестопедичния метод на д-р Лозанов, който най-силно ме вдъхновява.
Като цяло, заниманията са ми необятни и всички водят към едно – “Стъпки към себе си”.
8.Какво обичаш да правиш най-много в ежедневието си?
Последната година все по-често кулинарствам. Напоследък обожавам да се раздавам в кухнята, като експериментирам смело, особено с подправките. Успоредно си пускам музика и си припявам. Танцувам и скачам, медитирам, рисувам… въобще каквото сърцето ми прошепне.
9.Кой е най-добрият „учител“ за теб?
Медитацията! Тази медитация, на която ме учи випассаната. Тази медитация, от която съществото ми е леко като перце. И ако седи учител зад нея, то това е Гуатама Буда, то това е състраданието и любовта, която седи и зад Учителя Петър Дънов, и зад поета Руми в суфизма.
Приносът на тези три имена са докоснали най-силно моето сърце и душа.
10.Коя е твоята голяма мечта към днешна дата?
От дете си представям моментът, как един ден, аз, като баба Лили обикалям света с любимия и внуците ни, на които разказваме за чудните си приключения, свързани с тези места. Разкриваме им необятната красота на живота. В тази връзка, тъй като често се шегувам, че поредното изживяване се е случило, за да има какво да предам на внуците си, сътвориха за мен един любим подарък – фото албум “Моите мигове”. Той завършва с посланието “Какви ги е вършила баба ви…” и е изпълнен точно с тази моя необятна пъстрота.
Друг мой съкровен блян е да се слея с гласа на природата. Да мога да общувам още по-силно с растенията, животните, елементите и звездите… Да съм в това усещане за цялост с децата на Твореца.
11.В какво вярваш?
Вярвам в тази божествена сила, дъх, който твори през нас и за който непрестанно споделям по-горе Аз.
12.Коя е твоята любима книга, която би препоръчала горещо на всеки?
”Любовта намира начин” на Ирина Кирякова.
13.Ако разполагаш с телескоп, с който можеш да видиш със собствените си очи всичко, което пожелаеш, къде би искала да надникнеш?
Бих надникнала навътре. Навътре в очите на едно бебенце, на едно новородено. Все по-често съзерцавам този блясък, който ме свързва с това, което вярвам, че сме всички ние в основата.
14.Ако трябва да кажеш едно единствено изречение и целият свят е притаил дъх в очакване да го чуе, какво би било то?
”Спомни си кой си, Спомни си какво си? Аз съм Ти. Ние сме едно…”, вдъхновено от една мантра и интензива ”Кой съм Аз”.
Това беше Лили – неподправено, искрено, слънчево ДОБРО. Не знам дали мога да намеря достатъчно силни думи, за да опиша как се чувствам, когато чета отговорите й и за това ми се иска да завърша тази статия с нейните думи: