Историята се случи на 7 юни, по време на нашия престои във Велинград. Малка група от много усмихнати хора решихме да се повозим на теснолинейка – от Банско към Септември. Бях се запознала с историята на теснолинейката, която датира от далечната 1923 година и е свързвала град Септември с Велинград. Това е един от малкото маршрути, които преодоляват над 200 метра денивелация за по-малко от 9 километра. От Велинград до Септември теснолинейката преминава през пролома на Чепинска река и стига до най-високата гара на Балканите – гара Аврамово. Влакът преминава през 16 тунела, 2 спирали, както и веднъж прави 180 градусов завой. Средната скорост на теснолинейката е 40 километра в час. В началото железопътната линия е планувана да достига до Гоце Делчев, но в последствие е реализирана само до Добринище.

Качихме се на влакчето от гарата във Велинград, а крайната ни дестинация беше гара Аврамово – най-високата гара на Балканите (1267 метра наморска височина). Все още никой не предполагаше, че нашето пътешествие тепърва предстоеше.

Теснолинейката

Теснолинейката

Потънахме в тишина и се наслаждавахме на пътуването – всеки по свой собствен начин. За мен преживяването беше очарователно и наистина лично. Още от дете моята баба ми беше разказвала много истории именно за това влакче и аз винаги съм искала да се кача на него и да преживея това пътешествие. Влакчето е мъничко, но всяваше у мен едно спокойствие.

Аз се потопих в света на моите мечти. Тези прекрасни природни картини, които се разкриваха през прозорците на теснолинейката не могат да бъдат описани. Пеживяването е невероятно и определено трябва да се усети.

Мисли

Местата, през които преминава теснолинейката са сякаш забравени от Бога. Навсякъде цари спокойствие и просто няма как човек да чувства напрежение и гняв за каквото и да било. С всяка минута ставах все по-спокойна. Влакчето минаваше през тунелчета, правеше леки завои, преминаваше покрай високи скали и сякаш потъваше в забвение заедно с моите мисли.

Към светлината

Някои от на бяха много развълнувани и не можеха да спрат да снимат и да правят малки обиколки в теснолинейката. Други просто седяха на местата си вгледани в красотите отвъд прозорците.

Спирка Аврамово

Когато достигнахме крайната ни цел – спирка Аврамово, там бе студено и подухваше хладен вятър. Имаше група от деца, които играеха и се смееха на зелената поляна до гарата. Всеки от нас намери най-доброто за себе си – някои поседнаха и се наслаждваха на случващото се в и отвъд тях, а други се отдадоха на разходка и напрвиха множество снимки.

Релси

Поразходихме се около гарата. За да се стоплим се качихме на едно хълмче, от където се откриваше панорамна гледка към гара Аврамово. В близост до гарата имаше път, на който един възрастен мъж продаваше домашно приготвени продукти като мед, различни видове сладка, овче сирене, масло и мляко. Някои от нас си купиха различни нещица от дядото.

Крайпътно „магазинче“

Имахме около час докато теснолинейката се върне, за да ни върне в реалноста.

Спирка „Аврамово“

Времето премина толкова бързо. Сбогувахме се с това прекрасно място и посрещнахме отново влакчето.

Обратно към реалността

Пътят на връщане беше още по-тих и замислен. Всеки бе потънал в себе си и замислено наблюдаваше.

Обратно към реалността

Горещо ви препоръчваме това място и преживяване – тихо и спокойно, където можете да потънете дълбоко в себе си и да преживеете нещо различно, което не бихте могли да изпитате на друго място.