Наскоро имахме огромното щастие да сбъдем една мечта, а именно да се качим на връх Полежан през зимата. За първи път се качихме там с бебе, което беше на 10-тина месеца, но през лятото. Още тогава Пепи си пожела да се озовен там и през зимата. Е, няколко години и още едно дете по-късно, мечтата му се сбъдна. Планираме го от началото на годината и ето, че най-после имаше прогноза за добри условия, весела компания и възможност да се отправим отново към Пирин.
Връх Полежан
За тези, които не са чували за Полежан, това е четвъртият по височина връх в Пирин и седми по височина в България. Със своите 2851 метра, върхът се извисява величествено на Полежанското било в северните части на Пирин планина. Върхът има стръмен северен склон, който се спуска към Полежанския/Десилишки циркус. Южните му склонове за доста по-полегари и именно там са разположени двете Полежански езера. От самия връх се открива невероятна панорамна гледка към Джангал (Момини двори), Каменица, Джано, Малък Полежан, Попово езеро, Газей, Вихрен, Муратов връх, върховете над Спано поле, а през лятото можете да видите и Горно Газейско езеро (Дамата с кока). Повече за летния преход може да прочетете в статията – Изкачване на връх Полежан – разходка в Пирин.
Зимно изкачване
Рано сутринта в събота тръгнахме от София и около 10 и нещо бяхме на лифта при хижа Гоце Делчев. Хубаво е да имате предвид, че през ски сезона има наистина много хора там и придвижването с лифта отнема доста време. Около 12 на обяд слезохме от лифта на горната станция – хижа Безбог, която е и изходката точка на маршрута към върх Полежан.
Изкачването на върха е между 2 и 3 часа, според темпото. В началото се преминава покрай Безбожкото езеро (което беше цялото замръзнало и покрито със сняг). Пътеката продължава към един доста стръмен склон, който си е еднаква душевадка, както през лятото, така и през зимата. През лятото преминава през клек и се върви по маркировката към Попово езеро. След изкачване на стръмния склон след Безбожкото езеро пътеката продължава вдясно, като излиза в подножието на връх Безбог. Ако имате желание и време може да изкачите и Безбог. Ние продължихме в ляво по платото към Полежан.
Ние бяхме горе за около 2 часа и нещо. Някои от групата (включително Пепи) имаха желание да останем на върха за залез, но бяхме час и половина преди залеза горе. А да стоим толкова време на върха без да се движим не е най-доброто нещо, което можеше да направим. Докато има движение тялото загрява и е топло, но спреш ли за по-дълго време се изстудявам много бързо. А моите крайници пък съвсем. Всички дружно взехме решение (за щастие), че залез ще се гледа и снима от платото под върха.
Да се насладим на пътя
На този преход за пръв път осъзнах колко е яко да си с група. Времето минава бързо, непрестанно има забавни моменти, интересни разговори и споделяне на красивите гледки. Всички в този момент са с една вибрация и се прекланят пред величествеността на природата и планината. До сега с Пепи винаги сме бързали и сякаш сме се самоограбвали откъм преживяване на местата, които сме посещавали. Винаги е било за време, за скорост и т.н. Сякаш за пръв път времето нямаше значение и успях да се потопя в магията на планината. Много съм благодарна на групата за това преживяване и този ценен опит. След тази разходка много неща се промениха за мен.
Полезни съвети
Когато треъгвате на зимен преход е хубаво да предвидите всичко и да имате достатъчно добра екипировка. Първо, за да не бедствате от студ и второ, за да сте подготвени за различни условия – затъване в мек сняг, слъзгане по заледени склонове, вятър и т.н. Аз лично за пръв път се качих на котки и снегоходки, но и двете бяха неизбежни на този преход. В началото (покрай езерото) се затъваше много, а след платото във по-високата част беше доста заледено и без котки беше трудно. Е, имаше две мацки от групата, които и със снегоходки се качиха до горе, но със сигурност щеше да им е по-приятно и да са по-стабилни с котки.
Хубави и топли ръкациви също са едно от най-важните неща, които трябва да имате, защото крайниците най-бързо замръзват. Лично аз съм зиморничева и трудно се стоплям, а ръцете и краката ми винаги измръзват. Бях с два чифта ръкавици – едни тънки с пръсти и едни дебели (на заем) без пръсти, които не пропускат вятър.
Ние имахме късмет, че нямаше вятър и печеше чудесно зимно слънце. Имаше моменти, в които катерех нагоре по тениска. Не стигнах дори до термо клина и блузата, които предвидливо бях взела в раницата си. Но по-добре да си ги нося и да не ги облека, отлкото да не ги нося и да ми потрябват.
Хубаво е също винаги да си предвиждате висококалорични храни, когато сте в планинта. Лично ние разчиахме на няколко снадвича, банани, ядки и сурови барчета.
Финални думи
Преживяването в планината ВИНАГИ си заслужава. В планината винаги се чувствам у дома. Понеже бяхме с доста опитни планинри, се понаучихме и ние кой връх кой е и набелязахме доста дестинации за пролетта и лятото. Надявам се да имаме възможността да ги осъщетвим и да можем да си подарим много дни, прекарани във високата планина. Пирин през зимата оставя много готино усещане, че няма толкова много камъни (в кръга на шегата), ще си припомним суровия каменен облик през топлите месеци.
Надявам се статията да ви е била полезна и интересна. За още планински разходки може да разгледате категориите Планини и Водопади.