По време на разходката ни в района на Триград, спонтанно решихме да се спуснем към Кърджали и да отидем до Дяволския мост и меандъра на Арда. Последния ден от пътешествеито ни, решихме да го уплътним като се разходим до най-дългия въжен мост в България, който води към село Лисиците. Прочетохме, че пътеката е подходяща и за малки деца и с голямо удоволствие се запътихме натам.
Най-дългият въжен мост в България – над язовир Студен кладенец
Малко от историята
В миналото хората, живеещи в село Лисиците са стигали до селото само по малък въжен мост над река Върбица. През 50-те години на миналия век е изграден язовир Студен кладенец, съответно се наложило да се построи нов мост, който да свързва селото останалата част от света.
Както се досещате, въженият мост е разположен над язовир Студен кладенец. Това е и единствения начин да се достигне пеша до село Лисиците, което е разположено от другата страна на язовира. Дължината между колоните на моста е 260 метра и с нея той се слави като най-дългия въжен мост в страната. Той е построен през не толкова далечната 1975 година.
През 1993 година едно от въжетата на моста се къса и са съжаление има загинал човек. Всичко това налага незабавен ремонт и укрепване на въжената конструкция. В момента моста е в добро състояние и няма никакъв проблем да се преминава по него.
Село Лисиците
Селото е разположено близо до единия бряг на язовир Студен кладенец. До него може да достигнете само с лодка през язовира или по въжения мост. До селото никога не е имало асфалтов път. Към момента постоянните жители на селото са около 20 човека, чието основно препитание е свързано с отглеждане на животни, плодове, зеленчуци и всичко, което им е необходимо за живот. Ако имат нужда от нещо друго, единствено мостът ги свързва с останалата част от света.
Как се стига до пътеката към въжения мост
Най-лесният начин е като тръгнете към село Широко поле. Спокойно може да стигнете до края на селото с автомобил, сле което да го оставите и да продължите по ясно различимата пътека или пък по жп линията. Разстоянието от паркинга до моста е около 2 км и според зависи от темпото може да се вземе между 20 минути и час. В нашия случай ни трябвае около час, тъй като и двете деца вървяха сами, отделно спирахме доста за снимки (особено на жп линията).
В случай, че тръгнете по линията на влака, малко след спирката, трябва да се отклоните в ляво – надолу към гората.
Нашата разходка с две малки деца
Ние оставихме колата малко след края на селото, където впрочем имаше доста паркирали коли и продължихме пеша по пътеката. Когато стигнахме до жп линията, видяхме много красиви отвесни скали, който правеха нещо като коридор за преминаващите влакове. Оказа се, че тази дестинация Пепи търси от много време, но дори не е очаквал, че съвсем случайно ще се озовем там.
Както се досещате, много снимки си направихме там, а след това продължихме. От този момент нататък се върху през малка горичка, т.е. може да се насладите на сянка. След като се излезе от гората се стига и до началото на самия мост. Там починахме и направихме плана какво ще правим след това. За жалост не бяхме предвидили храна и решихме да потегляме към Кърждали, където да хапнем преди пътуването ни обратно към София. Това беше и причината да не продължим към село Лисиците и да пропуснем другите забележителности в района.
Какво друго да видите в района
Ако разполагате с повече време, може да посетите и следните забележителности:
Крепостта Монек
Това е една от най-високо разположените крепости в Родопите. Намира се на около 2 км южно от село Широко поле и се протира на 50 декара площ. Можете да я видите от моста като се обърнете назад – към платото Монек.
Тракийско светилище Чит Кая
Доколкото разбрах няма особено добри обозначения къде се намира, но трябва да стигнете първо до селото. Вярвам, че никой от местните не би имал против да ви упъти как се стига до светилището.
Надяваме се статията да ви е била интересна и полезна. За още разходки из Родопите може да разгледате категория Пътешествия. Ние съчетахме тази разходка с посещение на:
- Дяволския мост
- Орлово око
- Водопад Самодивско пръскало
- Меандъра на река Арда
