Home Бебешори За привързаното родителство

За привързаното родителство

декември 17, 2017
За привързаното родителство

Иска ми седа започна тази секция с именно тази статия. За мен Привързаното родителство е начин на живот, който е в пълна хармония с детето и неговите нужди. Оповавайки се на този подход, животът с бебето е лесен и много интересен. За това и слагам началото на категория „Бебешори“ именно с тази тема, която предстои да развия по-задълбочено : ))

През деветте месеца, в които очаквах с нетърпение малкото съкровище да се появи, имах достатъчно време да се запозная с много неща по отношение на родителството. Един от най-привлекателните и издържани подходи за мен е подхода на Привързаното родителство. Няма да задълбавам в обяснения, а само накратко ще набележа фундаментите, на които стъпва този подход за отглеждане на мъничетата.

За началото на идеята за Привързаното родителство

За основоположник на този подход се смята д-р Уилям Сиърс, който американски педиатър и баща на 8 деца. По същество, в основата на Привързаното родителство заляга освобождаването на интуицията на родителите. В последните 100 години, ако не и повече, всичко свързано с раждането и отглеждането на децата ни е вкарано в рамка. Раждането трябва да е определен брой часове, детето трябва да се храни през определено време и ни по-често, ни по-рядко, когато плаче – да го оставим да плаче, защото трябва дисциплина и възпитание, не трябва да гушкаме бебето, за да не го разглезим… и още куп подобни твърдения. Всичко това ни отдалечава от интуитивните ни познания и от собствените ни деца.

Не всичко трябва да се прави под час и по учебник.

Има нещо много по-важно от това, което за съжаление сме притъпили до безобразие – нашата интуиция.

Никое животно в природата не ражда своите деца под прожекторите в болница и един куп специалисти, които да го оглеждат през час-два. Нито пък храни малките си под час или пък да ги отглежда по книга. Животните разчитат на своята интуиция и удовлетворяват изцяло нуждите на своите малки. Да не говорим, че повечето бозайници раждат своите бебета и те едва ли не веднага се изправят на крака. При човешките бебета обаче, нещата стоят по малко по-различен начин. Поради факта, че сме еволюирали и сме изправени на два крака, женският таз е видоизменен и бебетата се раждат след 9 месеца в утробата на майката.

Има терории, според които, за да бъде изцяло развито бебето трябва да бъде носено 12 месеца. В този ред на мисли се говори и за така наречения четвърти триместър от бременността – първите три месеца от живота на бебето. През този период детето трябва да получава всичко, което е получавало и в утробата на своята майка без да бъде налаган план-график за това.

Привързаност – основният стълб

Привързаното родителство се появвява от течение в психологията, оповаващо се на привързаността. Привързаността сама по себе си е специална връзка между майката и бебето – те продължават да бъдат едно цяло, макар и в отделни физически форми. При този подход на отглеждане на децата, майката и бебето са в хармония. Жената разпознава сигналите и нуждите на своето дете и откликва на тях, а детето от своя страна бива мотивирано да дава все повече такива, защото знае че ще получи ответна реакция. По този начин още от самото начало бебето се научава да общува с майката и започва магията на родителството.

Основните принципи на Привързаното родителство

  • Подготвка за бременността, раждането и родителството;
  • Хранене на бебето с любов любов;
  • Емпатия и чувствителност;
  • Докосване и галене на бебето;
  • Спокоен физически и емоционално сън на детето;
  • Осигуряване на непрекъсната и последователна грижа с любов;
  • Практикуване на позитивна дисциплина;
  • Стремеж към балансиран личен и смеен живот.

Има няколко основни неписани техники, които дават много добри резултати и изграждат още по-силна връзка между детето и неговите родители:

  • Изграждане на връзка майка-бебе веднага след раждането – слагането на бебето върху гърдите на майката и контакта кожа в кожа се оказва едно от най-добрите и важни неща за новороденото, за което и без друго раждането е огромен шок;
  • Кърмене на детето – когато и колкото детето пожелае. Бебетата имат изключително силна интуиция и „знаят“ какво и колко им трябва, а ние следва да удовлетворим това тяхно желание. Независимо дали бебето е яло преди 30 минути или преди 3 часа – ако пожелае да суче, то майката следва с любов и желание да задоволи тази негова нужда. Именно кърменето оказва значителна емоционално-психическа стойност за привързването;
  • Носене на бебето – гушкане, носене да ръце или в носилка, успокоява бебето и задоволява неговите първични нужди – усеща топлината на майчиното тяло и се чувства в безопасност;
  • Съвместен сън – бебето трябва да усеща близостта и топлината на тялото, в което е било цели девет месеца. Има множество изследвания, които доказват ползите от спането с бебето.

Едно от най-важните неща обаче е, нещата да не се случват с цената на нашето лично щастие и спокойствие. Всичко трябва да бъде в хармония със светоусещането ни. Да се водим по своето дете, но и да запазим баланса в отношенията ни с останалите. Много е важно

Да не „жертваме“ всичко в името на родителството.

В същото време да сме убедени сами за себе си, че правим най-доброто на което сме способни.

Лично аз избрах този подход за отглеждане на моето дете, защото смятам, че природата е съвършена и е измислила всичко. Единственото, което се очаква от нас е да се доверим на процеса, на телата си и на децата си. Както раждането е едно от най-естествените неща и жената следва да преживее целия този процес с търпение, любов и вяра в тялото си, така и гледането на бебето може да бъде найстина магическо, стига да не робуваме на старите книги и учебници, а да се отпуснем и доверим на децата си.

Още

Leave a Comment

error: