Основните две, движещи съществуването ни, сили са страхът и любовта. Във всички книги, които съм прочела това твърдение е залегнало изключително силно и на него се основават всички последващи разсъждения и доводи по темата в известната за нас „езотерична“ сфера.
Сами по себе си това са две напълно противоположни усещания. Когато човек е изпълнен с любов, той няма как да се страхува, защото любовта дава спокойствие, сигурност и вяра. Изпитвайки любов, човек е уверен и може да посрещне всяко нещо като поредното предизвикателство и съответно да го преодолее по най-добрия начин.
За страха
Страхът от друга страна е деструктивната емоция, която ни води до различни депресии и негативни състояния на душата и ума. Страхът е липса на доверие в съществуването, в себе си и в живота. Съвсем спокойно може да се каже, че това е емоция, която може да ни доведе дори до физически проблеми, защото предизвиква в тялото ни реакции, които са далеч от полезни за организма ни.
Всъшност страхът показва, че човек е загубил своето равновесие. За да се отдаде на това негативно усещане и да тормози себе си, значи е позволил някоя мисъл или чувство да го извади от вътрешната хармония, която е негово естествено състояние.
Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, където той се счита за висше чувство. Човек обаче не трябва да се осланя на страха страхът може да му представи страшни картини, с които да го изкара от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи смел и силен да му се противопоставя, е да възприеме мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на които нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край.
Из беседа на Учителят, 1927г
И тук отново идва ред на въпросът как да преодолеем страха?
Преодоляването му може да се случи като изберем любовта. Като не допускаме страховете ни да ни владеят, а ние овладеем тях. Трябва да ги осъзнаем, дефинираме и да изберем те да не са част от нас.
Отново всичко е въпрос на личен избор. Ако изберете да вървите по пътя на любовта в живота ви ще има справедливост. Не казвам, че ще е лесно или трудно, но ще е осъзнато и смирено. Любовта се уповава на уважение, докато страха не уважава дори самия себе си. Липсата на уважение е желание за контрол и надмощие. Когато липсва уважение страхът е изигнат на пиедестал и в душата властват различни страхове, които непрестанно ни спъват и пречат.
Избирам любовта
А няма нищо по-прекрасно от това да живееш един спокоен, осъзнат и смирен живот. Живот, изпълнен с вяра. Увереност в това, че всичко е наред и се случва по най-добрия възможен начин. Това е животът, изпълнен с любов. Любовта носи светлина и вяра, а страхът ни трови и пречи да бъдем това, което трябва да сме.
Любовта не изиска и не задължава, тя просто е. Страхът от друга страна изисква и всичко се прави с очакване да предизвика ответна реакция „Правя това, за да може ти да направиш онова“. Любовта прави нещата така както ги чувства, без да очаква нищо и без да изисква.
Страхът е единствената преграда пред любовта. Тъй че пътят към това да обичаме и да ни обичат преминава през справянето с личните ни страхове. Освобождаването от хватката на егото е всъщност еквивалентно на освобождаването от страха и отварянето на вратата за любовта.
И така, дайте си малко време и помислете от какво се страхувате. Анализирайте тези усещания и техните първопричини. Понякога, за да се справиш със собствените си страхове трябва да се изправиш лице в лице с тях и те просто изчезват, защото когато бъдат осъзнати, те вече нямат място в живота ни.