Много често хората сами, по свой собствен избор се завъртат в един обречен кръг на така наречени „жертви“, „страдащи“, „нещастни“ и с всяка изминала минута задълбават все повече и повече това си състояние. Избират си нещо, което изглежда и звучи прекрасно, за да сътворят от него един огромен илюзорен проблем. И така първата стъпка е избора на тема или събитие, което ги прави нещастни. След това следва едно окрасяване и излишно детайлизиране по темата докато не прескочат от другата страна – там където вече съзнанието им е толкова потънало в наглед „мрачните“ им мисли, че сами не знаят от къде и как им дошло.
На кратко за процеса
А ТО не е дошло от никъде освен от нас самите. Често, когато нямаме проблеми и животът ни е прекрасен и спокоен нашите т.н. „болкови тела“ (това е нещо, което всеки човек има, единствената разлика е до каква степен е развито) не се чувстват добре в кожата си. Мозъчето започва да работи усърдно, за да намери на „болковото тяло“ тема. И хоп! Както знаем умът е изключително изобретателен и не му трябва ососбено много време.
Е темата е намерена и е ред на въображението.
Въображението от своя страна също е надарено и извайва една прекрасна история, около няколкото ключови думи, дадени му от умът. А след това мислите и непрестанният фокус върху това нещо го превръщат в проблем. Колкото повече време минава, ние със собствените си мисли храним този „малък проблем“ и той расте ли расте.
В един мил момент идва ред на въпросът „Какво се случи? На мен всичко ми е наред, до онзи ден бях безкрайно щастлив, а сега дори не мога да се усмихна?“
Какво се случи?
Ами избрахте си някоко думички, които свързахте в изречение. Това изречение започна да ви притеснява, защото болковото ви тяло има нужда точно от такъв тип емоция. След това продължихте да го мислите и украсявате, като отивате все по-надолу и по-надолу в дълбините на негативните усещания. И в един прекрасен слънчев ден Вие се събудихте нещастни, защото имате „огромен, нерешим проблем“.
Кой е виновен за този огромен проблем?
Много често търсим причината в другите. Трябва да има някой виновен, който да е субектът причиняващ ни дискомфорт и болка. Било то мама, било то мъжът ви, а защо не и някой приятел или приятелка. Не е важно кой е, важното е да го има. Защото в противен случай картинката не може да бъде завършена и вие не можете да се изживеете в пълния блясък на онази страдаща „жертва“. Е да, но не е точно така.
Може би няма да ми повярвате или да се съгласите с мен, но всъщност виновен си е самият човек, който не е успял да осъзнае как леко и много фино собственото му съзнание го пързаля към една огромна бездна. Е след като не е осъзнал ще падне в нея, ще има някое и друго нараняване, но важното е да се достигне до осъзнаване.
Kакъв е всъщност този проблем?
Този проблем е една огромна илюзия, която Вие сами сте избрали да преживеете като своя болка. Може би се опитвате да ровите в миналото и да се обвинявате за нещо, може би обвинявате някой друг, а може би просто ви се иска днес да има слънце и понеже няма, защо пък да не си създадем едно проблемче. Което ще ни донесе една емоция, която разбира се няма да оставим просто ей така, а дори напротив – ще задълбочим до краен предел и после ще се чудим как поаднахме там.
Kак да се избавим от това?
Спасението е ОСЪЗНАВАНЕ. Необходимо е сами да поемем отговорност за себе си и да спрем да живеем в мъчителните роли, които сами си създаваме. Необходимо е да разберем, че голяма част от драмите и страховете ни са неоснователни и възникват само и единствено, защото на нашето его му е скучно и си търси занимание.
За да излезете от ролята на жертва, в която сами сте се вкарали и необходимо да наскочите собствения си негативизъм. Можете да прочетете повече за това как в няколко лесни крачки да трансформираме негативизма си в позитивно и градивно чувство.