В първия ден от нашето Родопско приключение успяхме да посетим Александровската гробница и Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. Както вече не веднъж споделихме, бяхме поканени да участваме инфо тур, с цел опознаване на различни забележителности в района на Хасково, Кърджали, Ивайловград и Свиленград. Убедихме се, че в този край на България има много красиви местенца, които искаме и трябва да посетим. След като видяхме Монумента „Света Богородица“ в Хасково се отправихме към гробницата край село Александрово.
Къде се намира Александровската гробница и малко полезна информация за посетители
Александровската гробница се намира на около 19 километра от град Хасково. Пътят до там е много приятен и се стига доста бързо. Има указателни табели по него, така че няма как да се объркате. Малко преди музеят и гробницата има паркинг, където може да оставите автомобила си и да продължите пеша по едни стълби към музея. Мястото е отворено за посетители всеки ден без понеделник от 10 до 19 часа. Входът за възрастни е на стойност от 4 лева, за пенсионери и учащи – 2 лева, а за деца до 7 години е безплатно. В музея има множество музейни експонати, за които еко ви бъде разказано ще останете силно впечатлени от тракийското изкуство и изобретателност.
За траките
Траките са един от най-многобройните нарови в Европа през I век сл.Хр. Смята се, че различни племенни групи са обитавали различни райони:
- Одрисите – Югоизточна Тракия
- Бесите – в Родопите
- Гетите – в Североизточните райони
- Трибалите – в Северозападна България (днешна)
Съдейки по различните археологически открития от времето на траките, става ясно, че в тракийската култура почетно място са заемали погребенията. Самите тракийски племена са се интересували повече от задгробния живот, отколкото земния такъв и поради това погребението е било голям ритуал за тях. Само на територията на нашата страна има повече от 10 000 тракийски могили, разбира се не във всички са се помещавали гробници.
Откритите артефакти от тракийско време също представляват голям интерес – както тяхната изящност, така и прецизността, с която са били изработвани. Има някои такива, за които и днес не се знае точно как са били направени толкова прецизно.
Малко повече информация за гробницата
Гробницата е открита през 2000 година, когато са правени разкопки на могилата Рошавата чука. Височината на могилния насип, в който се намира Александровската гробница е около 15 метра, като диаметърът й надвишава 70 метра. Установено е, че тя е с тракийски произход и е много значимо откритие за българската археология. От проучванията й, устанояват че тя датира от IV век Пр.Хр., но името на тракийския валдетел, на когото е служила, остава неизвестно и до днес. От 2011 година Александровската гробница е част от 100-те национали туристически обекта.
Архитектура на гробницата
Входът на гробницата е от изток и непосредствено след него започва коридор, който е с дължина 15 метра. След коридора има правоъгълна камера с размери 1,92 метра дължина на 1,5 метра ширина. Непосредствено след нея се влиза в кръгла камера, която е висока 3,30 метра и диаметър 3,40 метра. Сводът на гробницата е камбановиден. На времето постройката е имала роля на храм-мавзолей (хероон).
С какво е интересна Александровската гробница
Безспорно едно от най-силно впечатляващите и интересни неща в Александровската гробница са нейните стенописи. Те са уникални по своята същност и невероятно добре запазени. Изобразяват много и интересни сцени, които са обект на тълкувания на специалистите. Стенописите красят цялата гробница – в коридора, в камерите и предверието.
Стенописите
Най-добре запазени и най-пищни са стенописите в кръглата камера. Тя има 6 хоризонтални пояса със стенописи, които са разположени един над друг. Поясът, изобразяващ различни ловни сцени е най-добре запазен от всички. Не е тайна, че ловът и ловните сцени са една от най-известните теми в тракийското изкуство. Траките вярвали, че трябва да победят силите на хаоса. Олицетворение на този хаос била фигурата на глигана. Поради тази причина често се срещат фигурални композиции, изобразяващи лов на глиган. Много интересно тълкувание има една конкретна фигура, която е върху кон и насочила копието си към глиган. По онова време само царете имали право да бъдат обечени в кадифени дрехи, да бъдат върху леопардови седла и да ловят глигани. Поради тази причина се смята се, че това е изображение на някогашния владетел.
Различните форми на оръжия от ловните сцени определено обогатяват представите ни за различните оръжи, които са били използвани тогава. Някои от тях присъстват и като музейни експонати в цял размер.
Музеят на „Тракийското изкуство в Източни Родопи“
През 2009 година, чрез дарение от японското правителство, непосредствено до Александровската гробница е построен и музей на „Тракийското изкуство в Източни Родопи“. В него се намира копието на гробницата, което е отворено за посетители. Да, знам че първоначално е леко разочароващо, като разбереш че всъщност няма да влезеш в истинската гробница. Причината за това е, че оригиналната гробница е консервирана, за да се поддържат постоянна температура и влажност, с цел да се съхрани това, което е останaло от нея.
Копието на Александровската гробница е в мащаб 1:1 и единствената разлика с оригинала е, че коридорът е прекъснат по средата, за да може достъпът да бъде по-лесен. На мен с големия корем определено щеше да ми е доста трудно да вървя 15 метра приведена.
Музейната експозиция е постоянна и освен копието на гробницата, в нея има множество предмети и артефакти от времето на траките. В музея се проследява една многовековна история на тракийската култура. Едно от най-впечатляващите неща за нас бяха изложените златни накити. Имаше едни миниатюрни златни украшения, които са били зашивани за дрехите. В наши дни, специалистите са направили опит да изработят реплики, но не са успели и поради тази причина част от изложените накити са оригинали. Разказаха ни, че дупките на тези малки „копченца“ са широки толкова, че през тях да премине конски косъм. Специалистите твърдят, че в днешно време подобна прецизност може да се постигне само с висококачествено лазерно пробиване на златото. Това определено ни поставя пред толкова много въпроси, чиито отговори можем само да гадаем.
Финални думи
Ние прекарахме повече от час и половина в музея на „Тракийското изкуство в Източни Родопи“. Бяхме част от беседа, която ни потопи в духа на далечното тракийско минало и култура. Успяхме да се докоснем до частица от тракийското изкуство. След това се отправихме към Узунджовската църква край едноименното село Узунджово, чиято история е не по-малко интересна.