Малко повече за баба Марта
Според нашите традиции Баба Марта се свързва с наближаването на пролетта. В българския фоклор и в българските народни приказки Баба Марта е сестра на месеците Януари и Февруари – Голям Сечко и Малък Сечко. Когато те я ядосват, времето се разваля. Имаше и една друга приказка, която си спомням от детството ми – когато Баба Марта си тупа юрганите, навън вали сняг. Е, не е тайна, че месец Март е най-капризният и непредвидим – както и жената.
Защо носим мартенички
Мартеничката е украшение, което се слага на първи март за здраве. В миналото мартениците са били предимно от вълна или памук, а днес можем да намерим огромно разнообразие на видове мартеници и материали. В самото начало, мартеничката е представлявала усукан бял и червен конец, които са символизирали живота и чистотата.
Мартеничката се носи докато се види първото цъфнало дърво, където се връзва. Друг подходящ момент да се свали мартеничката е когато се види първата прелетна птица.
Спомени от детството
За мен 1-ви март е сантиментален ден. От както се помня, в моето семейство баба е правела мартеници. Когато е била млада е била шеф на цех за плетива и мартеници. Всеки март си спомням детските години и месеците преди март с умиление. Цялата къща се превръщаше в една мартеничка.
След Новата година и махането на коледната украса, у дома се изваждаха огромни кашони с мартеници и бяло-червени прежди – като започнем от вълна и стигнем до коприна. Целият първи етаж от къщата беше обсипан с многобройни и различни мартенички – гривни, пискюли, топчета и каквото може човек да се сети. Аз обожавах този период от годината и всеки ден след училище бързах да се прибера, за да плетем гривни с баба и да измисляме нови модели мартенички.
Забавна история
Преди няколко седмици баба ми звънна и ми припомни една много забавна история. Действието се развива преди повече от 15 години, когато аз съм 2-3 клас. Един ден се прибрах от училище много ентусиазирана – бях измислила нов модел мартеничка и трябваше да го сътворя. Баба прие с въодушевление моя ентусиазъм и ми даде всички материали, които й поисках. Накрая се получи това произведение на изкуството, което виждате вдясно.
Е, не приличаше никак на мартеница, но баба му сложи един хубав бяло-червен шнур, който върза на фльонга. Нарекохме го Рошко. Бях супер щастлива от авторската си мартеница и направих още поне 15-тина, същите. Рошковци с жълта коса и червена папионка. Баба ги опакова прилежно в целуфан с картонче, както всички останали мартенички. Същата тази година 1 човек си беше купил една такава мартеничка и аз се чувствах супер успешна (дете… на 8-9 години, тогава все се чудех какво да продавам и как да изкарвам пари :D)
Преди няколко дни баба ми се обади да ми каже, че в някакъв кашон е намерила 1-2 бройки от моя Рошко и много се е смяла. И аз се посмях хубаво, защото Рошко не прилича на нищо, но тогава бях на седмото небе от щастие от изобретението си.
Да насърчаваме децата да творят
Сега, покрай малката, непрестанно чета различни неща за възпитание и отглеждане на деца. Е, чак сега осъзнавам защо баба е постъпила така и въпреки абсурния Рошко, е уважила моят труд. И до ден днешен аз обожавам март месец и това да сплета по някоя мартеничка за най-близките ми.