Изчакахме времето да се позатопли и решихме да се отправим към една много дълго чакана дестинация – Деветашка пещера, Крушунските водопади и други забележителности около Ловеч. От много време насам планувам да разгледаме този район, но така и все не стигахме до там. Ето, че най-накрая дойде подходящият момент.
В последно време пътуванията ни с малката са голямо предизвикателство и в повечето случаи нищо не се случва по план. В крайна сметка обаче и в това има някакъв чар. Все още ни предстоят доста опити за напасване на настроенията и желанията ни – визирам нашите и тези на детето. Въпреки това, тя също много обича да пътува и да ходи на нови места, просто емоциите сякаш й идват в повече. Това е нормално, разбира се, все пак дори не е навършила две годинки още. Пътуването с малко дете винаги е непредсказуемо.
Станахме рано сутринта – аз и Пепи, а пък Рая както никога, реши да спи почти до 9 часа. Това й е редовен номер, но само когато ще пътуваме някъде. През останалото време е доста ранобудна, както се досещате. Та, станахме рано и докато тя си доспива, ние оправихме багажа. Планът беше да останем да спим или в Ловеч или в Плевен и да направим двудневна разходка из този район. Имахме желание да посетим Пещера Стълбицата, Пещера Гарваница, да се разходим в Ловеч и вечерта да се отправим към Плевен. Е, желанието ни и действителността се разминаха доста рязко, но за това малко по-надолу ще разкажа по-подробно. Сега ще ви разкажамалко повече за Деветашката пещера.
Къде се намира Деветашката пещера и как се стига до нея?
Деветашката пещера се намира на около 15-тина километра от град Ловеч, на източния бряг на река Осъм. Разстоянието от София до Деветашката пещера е около 200 километра. За да стигнете до там трябва да хванете магистралата за Варна, а след това пътя за град Ловеч. Положителното е, че навсякъде има указателни табели и няма как да объркате пътя. Малко след село Деветаки се намира и самата пещера. На няколко стотин метра от пещерата има паркинг, където да оставите автомобила си. Непосредствено до него е разположена и каравана, от която да купите билет за влизане в пещерата. Преди години посещението й не е било платено, но след като мястото е станало по-популярно са решили да сложат такса вход. Лично аз не виждам много смисъл от това, защото пещерата е открита както е пещера Проходна и в нея разходката става без водач. Това е все едно да има такса вход за някой планински връх или езеро. Както и да е, няма да навлизам в разсъждения по темата.
Малко повече информация за Деветашка пещера
Деветашката пещера е известна още под като пещера Маарата и Окната (заради големите отвори на тавана й). Площта й е над 20 декара, дължината около 2,4 километра, а височината около 60 метра като има места, където достига до 100 метра. Тя е една от най-големите пещери в България и е открита в далечната 1921 година. На 200-тина метра от входа на пещерата се разделят два разклона. Единият е затворен за посещения, като дължината му е около 2 километра. През него тече и малка река, преминаваща през централната зала, която се влива в река Осъм. Пепи ми разказа, че преди години, когато не е имало такса вход за пещерата, е влизал доста навътре в този ръкав. Другия ръкав на Деветашката пещера е значително по-топъл и сух.
История на Деветашката пещера
Археологическите разкопки в пещерата започват през 1927 година, като в средата на 20 век са най-мащабни. Според проучванията пещерата е била заселена и обитавана още през средния палеолит – 70 хил.г.пр.Хр. Различните пластове в пещерата свидетелстват за това, че тя е била обитавана и през други исторически епохи като неолит, енеолит, желязна и бронзова епоха, както и средновековието. Откритите находки от различни материали (камък, дърво, глина, кремък, метал) са доказателства за много висока духовна и материална култура, на своите обитатели.
От средата на 20 век до 1990 година пещерата е функционирала като склад за горива на Министерството на отбраната. В пещерата са били монтирани 15 цистерни, играден е мост над реката и са прокарани електричество и вода. Цялата инфраструктура е била разчистена в периода между 91-ва и 95-та година. През 1996 година Деветашката пещера е обявена за природна забележителност.
Биоразнообразие в Деветашката пещера
Разположението на пещерата е изключително благоприятно за различни преставители на биоразнообразието. До момента в пещерата са открити 45 различни вида животни. В това число влизат различни птици – бухал, скална лястовица, червеноопашка, блед бързолет и други. Сред обитателите на пещерата има 12 вида защитени земноводни, 35 вида прилепи, от които 15 вида обитават пещерата целогодишно. В пещерата има над 20 вида птици, които може да се видят в района (някои от тях са включени в Червената книга на България). Също така има 12 вида бозайници, като част от тях също са в Червената книга.
От друга страна Деветашката пещера е едно от трите най-значими местообитания за прилепи в рамките на Европа. В нея се образуват многохилядни колонии от прилепи, достигащи до над 60000 индивида. Тя се явява и едно от най-важнит места за хибернация на прилепи. По време на размножаването на прилепите е забранено влизането в техните убжища, респективно в Деветашката пещера има заграждения в зоните на местообитание. За да не нарушаваме съществуването на различните животински видове в пещерата е хубаво да не снимаме със светкавица в галериите. Също така да не замърсяваме, защото това може да е пагубно за някои видове.
Поради богатото биоразнообразие и значимостта на пещерата за много животински видове, за Деветашката пещера е разработен план за управление и устойчиво развитие за период от 10 години.
Нашето посещение на Деветашката пещера
Много искахме да я посетим през пролетта, но така и не я дочакахме. Въпреки това, беше изключително внушително и красиво. Пещерата не случайно е една много привлекателна дестинация за посетители от близо и далеч. След като се купят билетите за вход с преминава през един мост над реката, за да се стигне до входа на пещерата. На моста имаше няколко локви, които Рая уважи подобаващо, както се досещате като започна да подскача в тях. След това обходи сама цялата пещера и не искаше никой да я държи за ръка или пък да я носи. Дори стълбите се опита да изкачи сама, но решихме да я лишим от това „удоволствие“, защото са наистина стръмни и опасни, а тя не даваше никой да я държи или да й помага. Може би прекарахме там по-малко от час, разгледахме пещерата, разходихме се и след това поехме към следващата прдвидена за деня дестинация – Крушунските водопади.
Какво друго да видим около Деветашката пещера
В района на Ловеч има наистина много красиви места, които си заслужава човек да посети. Когато проучвах къде да отидем бях сложила в списъка си още 2 пещери – пещера Гарваница и пещера Стълбицата. И двете са много внушителни и непременно ще се разходим и до тях следващия път. Този път не стигнахме до там, защото в крайна сметка решихме да отложим нощувката в района, защото малката не беше особено благосклонна да обикаляме. Друго място, до което можете да се разходите е покрития мост в Ловеч, както и някои от забележителносите в самия град. Ловешката крепост също преставлява голям интерес и е доста посещавана и желана дестинация. Ние успяхме да се отбием до Крушунските водопади в същия ден и с тях приключи разходката ни. Те се намират на 15-тина километр от Деветашката пещера. От там има няколко маршрута, по които може да се тръгне. Един от тях води точно до пещера Маарата. Следващия път ще ги проучим по-добре.