Това лято някак ни се изплъзнаха много пътешествия, които искахме да осъществим. За сметка на това пък скоро ще бъдем в нов дом, заради чиито ремонт не можехме да пътуваме много. Като цяло тази година е много интересна и повратна в много отношения. Идва есен, която винаги чакам с нетърпение, заради жълто-червнеите й цветове и красота и се надявам тогава да наваксаме с пътешествията. След като вчера осъзнахме, че вече е септември и отдавна не сме ходили никъде, днес решихме да си направим една разходка близо до София и да изкачим един връх в Лозенска планина. Предимството на тази планина е, че е наистина близо до София и се стига мног обързо до нейното подножие. В интерес на истината предвиждахме да отидем до връх Ком, но прогнозата за времето там ни отказа и се наложи на бързо да измислим нещо друго и да импровизираме. Почти винаги, когато импровизираме ни се получават наистина много хубави разходки, та така се случи и днес. Разходката ни беше по екопътека Лозенска планина през Лозенски манастир „Свети Спас“, та чак до третия по височина връх в тази планина – връх Половрак.
Лозенска екопътека
Началото на Лозенскаата екпътека започва малко след градата на БЧК в края на село Долни Лозен. Положителното е, че до там може да се стигне с градски транспорт от столицата (автобус номер 5). Няколко метра след началото на пътеката и се навлиза в ароматна борова гора. Първата спирка по екопътеката е една чешма, а малко след нея е и Лозенският манастир „Свети Спас“. След манастира пътеката продължава към връх Половрак. Пътеката тръгва от около 700 метра надмосрка височина и до върха се преодолява около 480 метра положителна денивелация. Това не трябва да ви плаши, защото разходката е много приятна и въпреки голямата денивелация не е толкова трудно за изминаване. Има няколко по-стръмни участъка, но като цяло е сравнително полегат маршрут.
Етапи на маршрутът
Тези от вас, които са чели други статии в блога, знаят, че обичам условно да разделям маршрутите на етапи. Смятам, че така е по-лесно за четене, а след това и на самата разходка е сякаш по-ясно какво следва и ориентировъчно за какво време се измива. Разходката ни по Лозенсата екопътека условно се дели на следните етапи:
- от паркинга през чешмата до Лозенски манастир „Свети Спас“
- от Лозенски манастир „Свети Спас“ през широката поляна до връх Половрак
Етап 1 – от паркинга през чешмата до Лозенски манастир „Свети Спас“
Пътеката има хубава червена маркировка още от самото начало. Голяма част от този етап е през гората по широка и сенчеста пътека. На места има шарена сянка, а пътеката се изкачва плавно нагоре. За около 30-тина минути ходене се стига до чешмата, където има пейки и може да седнете да си починете. След чешмата пътеката прави обратен завой и продължава да се вие нагоре. До самия манастир остават още около 10-тина минути. От горе се разкриват красиви панорамни гледки към стара планани и Софийското поле, който ви препоръчвам да не пропускате. До манастирът се изминават около 2 километра и се изкачват 200 метра денивелация. Като цяло до него се стига за 40-50 минути нормален ход с почивки.
Етап 2 – от Лозенски манастир „Свети Спас“ през широката поляна до връх Половрак
Лозенската екопътека продължава към връх Половрак в дясно преди манастира. Тази Тук има един много важен момент, който е хубаво да имате предвид. Малко след този завой се стига до пейка, там пътят се разделя на две, тук трябва да тръгнете по лявата пътека. Тя е сравнително по-тясна, но това е пътят към връх Половрак. За около 10-15 минути след този „кръстопът“ се стига до широка поляна с беседка и масички, които са много подходящи за пикник и почивка.
Веднага след голямата поляна, пътеката отново навлиза в горска част за около 15-тина минути. Малко след това има доста остър завой на дясно, където има и табела към мемориалния комплекс, намиращ се малко преди върха. След като завиете продължавате направо, като препоръчвам да следвате пътеките вдясно, защото са по-полегати и приятни за ходене. Ще стигнете до бяла ограда, в която се намира паметник на незнаен боец от Хвърковатата чета на Бенковски. Минавате покрай него (препоръчително отново вдясно от него) и след няколко метра ще стигнете и до самия връх Половрак. Като цяло от манастира до върха се стига за около 40-тина минути стегнато ходене.
Малко повече за Лозенски манастир „Свети Спас“
Лозенският манастир е малък, но много китен и красив, с вдъхновяващи панорамни гледки. Според исторически справки се смята, че е построен по време на Второто Българско царство.
Когато България пада под турско робство, манастирът е разрушен. Няколко века по-късно бива построен отново, но през 18 век отново е опустошен. През 1821 година е построен отново, заедно със църквата, която и днес е там „Свето Възнесение Господне“.
Малко повече за връх Половрак
Със своите 1182 метра надморска височина, връх Половрак е третият по височина връх в Лозенска планина. Името му означава Орлов поглед и то напълно е заслужено. Отгоре се разкрива 360 градусова панорама към София, Стара планина, Витоша, Рила, язовир Искър и село Лозен.
На фона на високите първенци в Рила и Пирин, височината звучи малко, но реално за изкачването му се преминава почти 500 метра денивелация, което далеч не е малко.
Пътят на обратно
Доколкото четох има няколко варианта за слизане. Единият е преминаване по цялата Лозенска екопътека с дължина около 12 километра и излизане на село Пасарел. За нас това не беше вариант, защото колата ни беше в началото на пътеката. Ние се върнахме по същия маршрут, по който се качихме. Разбрахме, че има и алтернатива от едни дами, които срещнахме в началото на пътеката и след това на върха, но те се оплакаха, че пътеката е била много стръмна и е имало много сипеи. С две спящи на гърбовете ни деца, решихме да не правим експерименти и да си минем отново от там, от където дойдохме.
Нашата разходка по Лозенска екопътека
Преди време Рая изкачи сама Черни връх през Стената. Днес искахме да видим дали е готова да се качи сама на още един връх. В началото беше много надъхана и пповтаряше, че ще се качи сама, но в един момента настроението й нещо си отиде и вече много държеше тати да я носи. Явно се беше поуморила, а отделно вече беше станало време за следобедния й сън. До манастира стигнахме за около 50-тина минути с нейното темпо, там похапнахме ядки и плодове и продължихме нагоре с доста по-бързо темпо и две носени деца – на всеки гръб по едно. Тогава дойде голямото удоволствие за нас – малко да дадем газ и да се поизморим. Децата заспаха и спаха чак до върха. Качихме се за 30-тина минути доста стегнато ходене. Горе беше доста слънчево и топло (около 15 часа) и решихме да не се застояваме точно там. Хем за да не се опечем, хем за да не се събудят децата. Снимахме се и тръгнахме надолу. Както вече споменах, минахме по маршрутът, по който се качихме. За около 1 час – 1 час и малко бяхме при колата.
Разходката беше наистина много приятна. Природата винаги ни зарежда, успокоява и смирява, а с две породени деца, опеделено имаме нужда от това.