От известно време не съм писала тук за нашите пътешествия, а започнаха да ми се насъбират доста. В тази статия ще ви разкажа за нашето изкачване на връх Орловец в Руй планина. Идеята беше да се качим до връх Руй, но поради непредвидени обстоятелства не стигнахме до него. За това малко по-надолу в статията.

Кратка предистория

Идеята беше да се качим до връх Руй в едноименната планина. Руй планина е част от Руйско-Верилската планинска редица. По билото на планината се намира и границата на България и Сърбия. Самата планина е със стръмни разседни склонове, а билото е плоско на около 1600-1700 метра надморска височина. Връх Руй е и първенецът на едноименната планина. Това беше и нашата цел. Тръгнахме рано сутринта от София и след около два часа бяхме в края на село Ломница, готови да тръгнем да катерим. Действието се развива около 10:30 сутринта.

Тръгнахме нагоре по една широка пътека, но никъде не виждахме маркировка. Вървяхме около километър и в първия момент, в който хванахме мрежа решихме да проверим все пак дали сме на прав път. Пуснах навигацията и се оказа, че се намираме на 88 км от изходната точка за връх Руй. Има две села с името Ломница – едното е до Трън (правилната изходна точка), другото е до Кюстендил (където се намирахме ние). Та, около 12 часа ние бяхме на повече от час от изходната точка за връх Руй. И както планът беше да не бързаме, а да си направим лежерна разхода, така рязко трябваше да побързаме доста, защото вечерта имахме билети за театър. Тоест, най-късно в 18:15 трябваше да сме у дома, да се изк,ъпям, облечем и стигнем до театъра. И така купонът започна. Пепи беше доста ядосан, но потеглихме към другата Ломница.

Къде се намира село Ломница

Правилната Ломница се намира в западна България до Трън. Селото е разположено по долината на малка река, която извира от подножието на връх Руй.

Маршрут към връх Руй и връх Орловец

Ломница – хижа Руй

Маршрутът към върховете започва в края на селото по широка, добре обозначена пътека. От там като се хване баира се върни все нагоре и нагоре, чак до хижа Руй. За нас това бе доста предизвикателно изкачване. В началото нямаше никакъв сняг, а само доста кал, защото явно беше валяло последните дни. В един момента пейзажът започна да се сменя и на хижата всичко вече беше снежно бяло и покрито със сняг.

Този етап е с дължина около 6,5 километра и денивелация 650 метра. Като ви казвам, че се върви само нагоре, не си измислям. Контролното време за изминаването му е около 2-2:30 часа. Но ние бързахме доста, защото тръгнахме от долу малко след 13 часа. Качихме се до хижата без много приказки, с пълен фокус върху дишането за 1 час и 20 минути. И тук беше момента, в който решихме да променим крайната цел – да се качим на Орловец, вместо на Руй, за да можем да сме по-спокойни с времето. От хижата до Руй пишеше, че качването е около час и нещо, а за Орловец 30-тина минути. За да хванете пътеката към върховете трябва да минете през двора на хижата или да го заобиколите. От там си има две табели и съответно две пътеки към Орловец и Руй.

Хижа Руй – Орловец

Контролното време от хижата до връх Орловец е около 30-тина минути. Ние се качихме една идея по-бързо. Теренът е доста стръмен, на места направо отвесен. Но отгоре гледката е наистина невероятна. Една безкрайна шир до където ти достига погледа. Върхът със своите 1606 метра надморска височина е само със 100 метра по-нисък от първенеца на едноименната планина връх Руй – 1706 метра. От Орловец до Руй има пътека, която през голяма част от времето върху по билото на планината и покрай границата ни със Сърбия.

Е, както вече ви споменах ние не отидохме до Руй и Пепи и до днес ми е леко сърдит като се сети за случката. Но не всичко е на всяка цена, нали? От Орловец тръгнахме в посока Руй и подсякохме върха отдолу. На хижата изпихме по един чай, смених си чорапите, защото бяха доста мокри. Бях забравила да си сложа гети, а горе имаше доволно много сняг, който ми влезе в обувките.  

Финални думи

В крайна сметка в 18:20 си бяхме у дома и успяхме да отидем на театъра. Но тренировката, която направихме беше доста изтощаваща. Принципно планът беше да се поразходим за 5-6 часа без да бързаме и да се насладим максимално на планината и разходката. Това на теория, на практика за 4 часа се качихме, слязохме и вече пътувахме към София. Можете да си представите какво вадене на душите беше на този баир. Но пък си го спомням с хубаво, въпреки че в онзи момент дори не мис е говореше. А и това не беше първият път, в който навигацията на Пепи ни подвежда. Както ще ви разкажа и в следващите статии не беше и последния. Но за това – друг път.

Надявам се статията да ви е била интересна и полезна. Още такива можете да намерите в категория Планини и Пътешествия.