Home ПътешествияПланини Връх Синаница, Муратов връх и още приключения в Пирин

Връх Синаница, Муратов връх и още приключения в Пирин

by Sunrising Life
връх синаница, хижа синаница, маршрут в пирин

Много обичам да пиша статиите, докато все още ме държи емоцията от разходката. Обикновено след готини планински преходи, много обичам да седна и да опиша приключението непосредствено след него. Та, така и с тази статия. Вчера се върнахме от високите части на Пирин и днес, докато все още преживявам красотата, която видах, сядам да опиша всичко. От доста време насам ни се искаше да посетим някое ново място в Пирин, но не бяхме решили кое. Обмисляхме да се качим до връх Каменица или пък Джано и Газей. Един хубав ден изкристализира решението да изкачим връх Синаница, да прекараме нощта в хижа Синаница и на следващия ден, на връщане, да се качим до Муратов връх. Това стана и плана. Прогнозата за времето беше обещаваща, а ние бяхме безкайно ентусиазирани. Сега ще ви разкажа малко повече за този маршрут в Пирин.

Малко повече за Връх Синаница

Връх Синаница е висок 2516 метра и се издига на Синанишкото страничко било, на запад от Момин връх в Пирин. Върхът не толкова посещаван колкото някои други върхове в Пирин, защото се намира леко встрани, но несъмнено е много любим на много планинари. Североизточният скат на мраморния гигант е алпийски катерачен обект. До Синаница може да се стигне от няколко места – от хижа Вихрен, хижа Яне Сандански, заслон Спано поле, разбира се и от едноименната хижа, разположена в подножието на върха.

Връх Синаница през Синанишка порта
Връх Синаница погледнат през Синанишка порта

До Синаница през Муратов връх

Ние тръгнахме от хижа Вихрен и междувремнно се качихме до Муратов връх. След това кривнахме леко от пътя и отидохме до Гергийска порта, където похапнахме доста боровинки. От Синанишката порта изкачихме връх Синаница без да слизаме до хижата, а след това от другата му страна се спуснахме към Синанишкото езеро и хижа. Ще разделя маршрута условно на няколко етапа и ще разкажа за всеки един от тях.

  • хижа Вихрен – Муратово езеро
  • Муратово езеро – Бъндеришка порта
  • Бъндеришка порта – Муратов връх
  • Муратов връх – Бъндеришка порта – Синанишка порта
  • Синанишка порта – връх Синаница
  • връх Синаница – хижа Синаница

Хижа Вихрен – Муратово езеро

Маршрутът започва от хижа Вихрен. Имайте предвид, че през уикенда не може да се качите със собствен автомобил до хижата. На един голям паркинг има бариера, оставяте там колата и имате около 5 км до хижа Вихрен. Другият вариант е срещу 4 лв на човек да се качите с бусче до хижата (бусчета минават на всеки 10 минути, така че не се притеснявайте дори да го изпуснете скоро ще дойде следващото).

От хижа Вихрен до Муратово езеро си е почти през цялото време изкачване, като има един много приятен равен участък покрай рекичката. След първото изкачване се стига до дървено мостче, по което не минаваме (аз тръгнах натам, но после видяхме маркировката, която е от другата страна и се върнахме).

Мостчето, малко след хижа Вихрен

Пътеката е в дясно от мостчето покрай рекичката. Следвате синята маркировка, която има абсолютно навсякъде и няма как да изпуснете. От хижата до Муратово езеро е около 50-тина минути ентусиазиран ход. На езерото се снимахме и продължихме право нагоре.

Муратово езеро – Бъндеришка порта

Преди да започнем да изкачваме портата срещнахме двама планинари, които ни казаха, че скоро започва една не толкова приятна част – Бъндеришка порта, а след нея Синанишката порта е много приятна.

Муатово езеро
Муратово езеро от високо

Малко след езерото наистина започва един стръмен баир с много камъни, който сякаш няма край. Това е Бъндеришка порта, която се изкачва за около 40-50 минути. Горе се излиза в подножието на Муратов връх (в дясно) и Дончови караули (в ляво от вас, когато сте с гръб към портата).

Бъндеришка порта
В най-високата част на Бъндеришка порта

От тук можете директно да се отправите по меките пътеки на Спано поле или пък преди това да се отбиете до Муратов връх. Ние избрахме втория вариант.

Бъндеришка порта – Муратов връх

От Бъндеришка порта (2501 м) до Муратов връх (2669 м) се стига за около 30-тина минути и се преодолява около 160 метра денивелация. Като цяло нагоре няма пътека през цялото време, а само на места, но няма как да се объркате. Пътят е само нагоре. От самият връх се разкрива панорамна гледка на Пирин. Виждат се връх Тодорка, Вихрен, Дончови караули, Хвойната връх, Гергийски езера, Муратово езеро и още, и още.

Връх Вихрен погледнат от Муратов връх
Вихрен погледнат от Муратов връх

На върха починахме малко, поснимахме се и потеглихме надолу, защото ни чакаше още доста път. В най-високата част на портата има табела, според която хижа Синаница е на 2 часа и 30 минути. Но ние не отивахме директно към хижата, а ни предстоеше изкачване на връх Синаница първо.

Муратов връх – Бъндеришка порта – Синанишка порта

От Муратов връх слязохме по същия маршрут, по който се качихме. От там ни очакваше една наистина много приятна пътека. В далечината, в края на пътеката се вижда и подхода към Синанишка порта. За около 2 часа лек ход със спиране за боровинки се стига до самата порта. Има много хубава маркирова, а пътеката наистина е изключително лека. Ако сте там през август, оглеждайте с за боровинки – там е раят на боровинките.

Гледка от Спано поле, маршрут към Синаница
Гледки от пътеката на Спано поле

Синанишка порта – Връх Синаница

От Синанишката порта се вижда долу в ниското Синанишкото езеро и хижа Синаница, а напред се извисява гордо връх Синаница. Както Пепи каза, изглежда леко демотивиращо далеч, след толкова много ходене и катерене до момента. Въпреки това обаче се стига сравнително бързо. Може би за около 40 минути до час в зависимост от темпото.

От Синанишката порта се хваща пътеката в ляво покрай самата порта, която води точно към върха. Тук ние май не хванахме най-подходящата пътека.

Долу в дясно се вижа Синанишко езеро и хижа Синаница, в във високото връх Синаница

Доколкото разбрахме вечерта, когато говорихме с други планинари, има билна пътека и обходна такава. Ние хванахме директно по билото и на места определно имаше доста неприятни участъци.

В дясно върхът е Синаница, виждат се дори хора, а ние вървим по козя пътека по билото

В ляво от пътеката има почти отвесен скат, който на моменти е доста притеснителен и ако имате страх от височини, то попитайте някой да ви упъти как да хванете обходната пътека.

Изкачване на връх Синаница, Маршрути в Пирин
Горе сме! Голямо щастие и много спорове от къде да се върнем

С бавни, премерени и премислени крачки, около 50-тина минути по-късно бяхме на върха. От горе хижата се вижда като точица, а там трябваше да слезем.

Връх Синаница – Хижа Синаница

Синанишко езеро, маршрути в Пирин

Тук има два варианта – единият е да се върнете по пътя, по който сте се качили, т.е. към портата и от там да слезете към хижата. Вторият вариант е директно надолу към хижата, от другата страна. С Пепи тук имахме дискусии и спорове на къде да поемем. Той държеше да се върнем по същия път, а аз исках да спуснем директно към хижата без да се връщаме до Синанишка порта, която да спускаме после.

Докато бяхме горе, една мацка се качи по сипея и я попитахме дали пътеката надолу е ок. Тя успя да убеди Пепи да слезем от там. От върха до хижата тази пътека е много по-бърза. Лично за мен е и по-безопасна, макар да е сипей на места, има къде да се хване човек и да е по-стабилен в сравнение с билната пътека, където няма дори къде да се подпреш. Слизането ни надолу беше доста бавно, защото краката ни вече бяха доста уморени. Но ако трябва отново да избирам от къде да мина, пак бих избрала този път за слизане от върха. Слизането до долу може би е за между 30 минути и час. Ние о взехме може би за малко над час.

Хижа Синаница

Хижа Синаница се намира в северния дял на Пирин, в подножието на едноименния връх. Непосредствено до нея е разположено и Синанишкото езеро. То е едно от най-дълбоките Пирински езера (11,5 метра). Хижата е на около 2200 метра надморска височина. Представлява масивна двуетажна постройка с леглова база за около 50 човека. Ако планирате да ходите там и искате да нощувате в хижата, имайте предвид да нее чакате до последния момент, защото е много вероятно да няма места. При нас така се случи и за това планирахме да спим навън само в спални чували (защото не успяхме да си намерим палатката). За щастие в последния момент се оказа, че други туристи са освободили няколко легла и нощувахме в хижата.

Хижа Синаница по изгрев
На хижата точно преди да тръгнем обратно

Пътят на обратно

Връщането към хижа Вихрен беше изключително приятно до момента, в който не ни се набиха много краката от слизането. Като цяло изкачването на Синанишка порта ни отне около 20-тина до 30 минути, а след това пътеката на Спано поле е изключително приятна. Въпреки че мащабите там са огромни, разстоянията се преминават доста бързо. За около час и половина стигнахме до горната част на Бъндеришка порта и от там започна неприятната за нас час – слизането. От слизането от връх Синаница предишния ден си бяхме набили доволно коленете и краката и Бъндеришка порта ни довърши.

Като цяло слизането никога не ни е било сред любимите, предпочитаме да катерим. Като цяло от Синанишка порта до хижа Вихрен се слиза около 700 метра надолу, през по-голямата част по камъни, на места сипеи. Определено за катерене тези участъци са доста по-приятни.

Финални думи

Определено Пирин си остава като една от любимите ни планини, въпреки многото камъни. Маршрутите и гледките от високото са невероятни. Преди няколко години се качихме до връх Безбог и връх Полежан, когато Рая беше под годинка. Може да прочетете повече в статиите:

Съвсем скоро планираме отново да се върнем там, за да се качим на още няколко красиви Пирински места. Надявам се статията да ви е била интересна и полезна. За нас разходката по този маршрут беше истинско удоволствие и пълно презареждане.

Изкачване на връх Синаница, хижа Синаница и Синанишко езеро
На връх Синаница, в ляво от мен се вижда хижата и част от езерото

You may also like

Leave a Comment