Палермо е един от градовете, които бях посещавала преди години, когато бях за първи път в Сицилия. Тогава бях силно впечатлена от някои забележителности в столицата на острова. За щастие, тази година имах възможносттда да се върна отново там, този път в малко по-различен състав – заедно с малката и Пепи. Където и да съм щом те са с мен – животът е прекрасен. Сигурна съм, че разбирате за какво говоря.
И така тръгнахме рано сутринта от хотела ни в Селинунте. Имахме около 100-тина километра до Палермо, които минахме сравнително бързо. Шокът бе, когато пристигнахме в града. Трафикът е абсурден, а хаосът – неописуем. Всеки минава от където може и както си пожелая. Сякаш правилата за движение по пътищата не важат там. Слава Богу се разминахме без никакви проблеми, но пък с доста опънати нерви, докато стигнем до платения паркинг в центъра. Където впрочем се влизаше с автомбила в безистен. Огледалата на колата минаваха буквално на косъм от стената (на влизане в паркинга). Момчето от паркинга ни даде карта на града и любезно ни обясни къде се намираме, накъде да тръгнем и кои места трябва задължително да посетим.
Това е едно от нещата, които много обичам в Италия (въпреки че Сицилия не е точно тази Италия, която всички познаваме и обичаме) – навсякъде има информационни гишета и хората са готови да ти обяснят и покажат къде да отидеш и какво да видиш.
Тръгвайки по централната улица започват и историческите забележителности. Едно от първите места, през които се минава е бароковото кръстовище Куатро Канти.
Кръстовището Куатро Канти /Quattro Canti/
Това е и мястото, което разделя историческата част на Палермо на няколко части и датира от начлото на 17 век. Кръстовището Куатро Канти или в превод „Четирите ъгъла“ е един приказен бароков кръстопът, който има форма на осмоъгълник. Някъде бях прочела, че го наричат и Слънчев театър. Това произлиза от факта, че през различните части от деня всяка страна на площада бива огряна от слънцето, докато всички останали са в сянка. И на четирите сгради има пищни статуи на четирите сезона, четирите испански крале на Сицилия, четирите патрона на града (Агата, Нинфа, Оливия, Кристина).
След като се продължи по главната улица (Виторио Емануеле) се достига и до следващите забележителности на Палермо – площадът „Пиаца Претория“ и „Фонтана на Срама“.
Пиаца Претория
Площадът се намира пред Сенаторския дворец, където е изграден и красив фонтан, наричан още Фонтана на Срама. Фонтанът е с височина 12 метра и обиколка 133 метра. Той е направен от Франческо Камилияни, за да краси градините на испанския вицекрал Толедо в резиденцията му в Тоскана. За жалост Толедо умира преди фонатна да е завършен и синът му го продава на община Палермо. През 1575 година, фонтанът е пренесен на части в Палермо. Той е предизвикал буря от недоволни, поради факта че местните жители не можели да се примирят, че предимно голи скулптури ще стоят в центъра на града. С времето жителите свикнали, но фонтанът си запазил името „фонтана на срама“.
На площадът се намират и трите барокови сгради – църквата „Санта Катерина“, църквата „Сан Джузепе дей Театини“ и Палацо Преторио. След като се отклонихме от централната улица до Пиаца Претория отново се завърнахме по нея и се отправихме към катедралата.
Катедралата в Палермо – „Санта Мария Асунта“ (Успение Богородично)
Катедралата в Палермо несъмнено е едно от най-впечатляващите места, които съм посещавала в Сицилия. Още при първото ми посещение там, бях силно впечатлена от огромните й мащаби и множеството стилове, които съчетава в себе си. В нея могат да се открият нотки от готичски стил, класицизъм, арабско-нормански стил. Комплексът датира от 12 век като е бил построен върху стара църква. В катедралата са и тленните останки на някои важни фигури от историята на Сицилия като император Фридрих ІІ и Руджеро ІІ.
Там можете срещу заплащане да се качите до най-високите места на катедралата. Ние пропуснахме това, защото беше около 2 часа на обяд и слънцето напичаше много. За сметка на това разгледахме църквата вътре. Както почти всички италиански църкви и тази не остана по назад. Навсякъде имаше внушителни скулптури, фрески, стенописи, мраморни подове. Поседяхме и в красивия двор на катедралата, след което се отправихме към Порта Нуова.
Порта Нуова
Порта Нуова е построена през 16 век. Тя прилича на триумфална арка и векове наред служи за вход в историческия център на Палермо от запад. След като се премине през нея се достига до Палацо дей Нормани. Миналия път, когато бях в Палермо, влязохме в замъка и си спомням, че не бях особено впечатлена. Поради тази причина и поради факта, че напредвахме с времето, решихме да пропуснем този път обиколката на замъка и тръгнахме по обратния път, за да намерим някое приятно местенце за обяд.
Намерихме едно много приятно ресторантче в една уличка точно зад катедралата. Обстановката там беше супер приятна, а храната много много вкусна. Там прекарахме най-топлите часове от деня. Може би към 4 и 30 часа след обяд се отправихме и към последната предвидена спирка за деня – Театро Масимо.
Театро Масимо в Палермо
След като хапнахме тръгнахме отново по главната улица към последната ни спирка. Стигайки до театра, на рецепцията ни предупредиха, че в момента се прави репетиция на постановката, която е същата вечер. За съжаление това означава, че може би няма да пуснат светлините, а в залата ще е тъмно. Девойката ни каза също, че може и да имаме късмет и да запалят лампите, но е длъжна да ни предупреди. Ние обаче вярвахме, че ще имаме късмет и си купихме билети. Интуицията отново не ни подведе. Влизайки в голямата зала наистина беше тъмно, но малко след това свенаха осветлението и имахме възможността да видим концертната зала в пълния й блясък.
Театърът е проектиран от архитекта Джовани Батиста Филипо и отваря врати през 1897 година. Архитетът е вдъхновен от древната и класическата сицилианска архитектура и това се вижда в интериора. Също така има елементи от гръцката архитектура, които се забелязват още в Селинунте и Агридженто. Театро Масимо Виторио Емануеле е най-големият театър в Италия и 3-ти по големина в света. Концертната зала има 1400 места.
Има една много интересна кръгла стая, която е с 16 врати – всички освен една са нарисувани. Акустиката в стаята е изумителна, още повече имайки предвиж кога е строена сградата. В центъра има точка, където като застанеш и кажеш нещо, гласът ти започва да кънти. Тази зала в миналото се е използвала да тайни срещи и събития. Наистина е много интересна и внушителна.
Като за финал
С това приключи и нашата разходка из Палермо. Градът е красив и има много забележителности, който е хубаво човек да види. Като цяло обаче е доста мръсно, а на много места и изоставено (не говоря за централната историческа част). Сицилия е една различна Италия, която определено не е тази Италия, която всички познават и обичат. И въпреки това има някакъв чар в нея, до който си заслужава човек да се докосне.