От дълго време обмисляхме някой нов за нас планински маршрут. Много искахме да е място, което и двамата да не сме посещавали и да направим и видим нещо ново. Имаме амбицията да изкачим с малката 10-те най-високи върха в България. В този ред на мисли и именно поради този факт се спряхме на Пирин и неговия най-висок гранитен връх – връх Полежан. След обстойно проучване на маршрута и следене на времето избрахме да потеглим към Пирин в едно ранно утро на един четвъртък от август, когато бяхме предвидили нашето изкачване на връх Полежан.

Първоначалните ни планове бяха в четвъртък като пристигнем, да оставим половината багаж на хижа Безбог и да се разходим до Попово езеро, а на следващия ден като се събудим да поемем към връх Безбог, връх Полежан и връх Малък Полежан. Уви, в сряда вечерта, като проверихме прогнозите за времето, се оказа че в петък има шансове да вали и поради тази причина променихме леко плана. Тръгнахме много рано в четвъртък с идеята този ден да е с тежкия преход и изкачването на 3-те пирински върха, а в петък ако времето позволява да се разходим до езерото. Речено – сторено. И тук, както в повечето ми статии за планински преходи, ще разделя маршрута на няколко условни части:

• От хижа Гоце Делчев до хижа Безбог

• От хижа Безбог до подножието на връх Безбог (платото, където се раделят пътеките към Безбог и Полежан)

• От платото до връх Полежан

• От връх Полежан до хижа Безбог

От хижа Гоце Делчев до хижа Безбог

Тръгнахме от София в 7:30 часа и пристигнахме на хижа Гоце Делчев около 10 сутринта. Тъй като времето напредваше, решихме да се качим с лифта до хижа Безбог. Вечерта в хижата се запознахме с едно семейство с малко бебе (колкото нашата Рая), което се беше качило от до хижата пеша за около 2:30 часа. Те ни споделиха, че пътеката е много приятна и сенчеста почти през цялото време. Ние имахме цел и за това дори не се замислихме за изкачването до хижа Безбог. Купихме си билети и се качихме на лифта. За 30-тина минути с прекачването, лифтът ни закара до хижа Безбог, където планирахме да нощуваме. Оставихме там едната раница, която беше с дрехи и храна за следващия ден и около 11 часа тръгнахме нагоре.

От хижа Безбог до платото преди изкачването към върха

В началото се преминава покрай Безбожкото езеро и от неговия далечен край започва един доста стръмен участък, който се преодолява за около 20-30-минути. Доколкото четох, тази местност се нарича Безбожки превал. След това пътеката продължава сред клекове, като трябва да се следва маркировката. Принципно зелената и жълтата маркировка водят към Попово езеро и хижите от другата стана на планината. В момента, в който се излезе от клека пътеката към върхът тръгва вдясно и се вие нагоре към седлото между Безбог и подходът към Полежан (може би си има име.

Маркировка няма, но ако не изпуснете този разклон, няма как да се объркате. До платото се стига за около час и се преодолява 200 метра положителна денивелация и приблизително 2,3 километра. От тук ние продължихме към връх Безбог (до него има още около 200 метра изкачване за половин километър разстояние), но сега ще ви разкажа за изкачването на Полежан.

От платото до връх Полежан

От платото до върха има около 1,6 километра и 300 метра положителна денивелация. Този участък започва с изкачване и продължава с изкачване до края. От връх Безбог изглежда наистина невероятно впечатляващ маршрута към Полежан. Успяхме да се качим до върха за около 50-тина минути, в който не броя 2-те почивки.

Първия път спряхме, за да обуем на малката обувките и да я намaжем със слънцезащитeн крем. Втория път спряхме, за да я накърмя и да попълзи малко, защото беше много сърдита и не искаше да стои вече в раницата. От платото има две големи и стръмни изкачвания. Второто е само по камъни, както и на самия връх има безкрайно много гранитни камъни.

Там поспряхме за почивка. Като пуснах Рая на земята, тя се зарови в пепеляка между камъните и се направи цялата черна, но пък й беше забавно.

С изкачването горе, Полежан се превърна може би в любимия ни връх. Пепи още тогава каза „Искам да спя тук през зимата“. Не знам дали ще съм му спътник в това начинание, но със сигурност залеза и изгрева от там са незабравими.

На мен ми напомня малко на Мальовица в сърцето на Рила. По същия начин е връх Полежан – в сърцето на Пирин и на където и да погледнеш се виждат необятните пирински красоти – връх Джано, връх Каменица, връх Ореляк, връх Вихрен, връх Тодорка и още и още и още… Наистина неземна красота е тази пиринска шир.

От връх Полежан до връх Малък Полежан (голямото объркване)

След известна почивка и съзерцание (доколкото бебето го позволи) в планината, решихме да отскочим и до връх Малък Полежан. Оказа се обаче, че мястото до което сме отишли изобщо не е Малък Полежан. Двама планинари, които срещнахме на върха ни упътиха към него и казаха, че е на около 200 метра. Отделно бях чела и в туристически сайт подобна информация. Уви, това далеч не е върхът, за който се смята. Това е място, от което се разкрива наистина красива гледка към връх Газей и Дамата с кока. От групата Планинари, двама любезни господина ни обясниха къде се намира Малък Полежaн и че за жалост това не е този връх. Нищо, за следващия път ни остава и Малък Полежан заедно с връх Газей.

Щом разбрах за това объркване, веднага го промених в разказа си, за да не бъдат подведени още хора.  Реално, според снимките, които гледах, Малък Полежан се намира в ляво от Горно Газейско езеро (на 90 градуса по часовниковата стрелка, съдейки за изходна точка снимката на езерото по долу).  Догодина ще отидем и до там и ще можем да разкажем по-подробно за маршрута и разходката ни.

От там се разкрива прекрасна гледка към Горно Газейско езеро (известно още като Дамата с кока) и връх Газей.  Ако бяхме предвидили малко повече време със сигурност щяхме да се качим и до връх Газей. Но времето напредваше и вече беше около 4 след обяд. За това преценихме, че е по-удачно да се отправяме към хижата.

Връщане към хижата – от Полежан до хижа Безбог

От връх Малък Полежан тръгнахме към 4 часа. Вятърът беше утихнал, а слънцето вече не напичаше. Малката заспа още преди да изкачим повторно Полежан (от Малък Полежан към Полежан) и спа чак до Безбожкото езеро. Ние слизахме бавно и внимателно, защото пътят е предимно с камъни, а след това вече чувствахме умора в краката. За може би 2 часа бяхме вече в хижата, като не сме спирали никъде, защото детето спеше и ние се възползвахме от това. Като слязохме в ниското, не можех да повярвам, че до преди съвсем малко сме били толкова високо.

И още малко забавни неща

Едно от забавните неща, които няма как да не напиша е, че забравихме вкъщи нещо много важно. Вечерта преди да тръгнем подготвяхме храната и багажа. Направих нашата любима чеснова разядка, която за жалост си остана в хладилника и не успяхме да й се порадваме из планините.

Другото забавно е, че тази разходка беше последната за моите любими туристически обувки. Едната подметка се отлепи повече от половината, преди изкачването на връх Безбог. Успяхме да я вържем с една панделка, с която връзвам шапката на Рая, за да не я изгубим. Издържа чак до Полежан и се скъса. След това импровизирано я вързахме с връзките й. Ходенето беше тегаво на моменти, защото много камъчета се мушкаха под подметката. И въпреки това, ще си ги помня с добро. Цели 5 години ми служиха вярно и намериха своя край в една кофа за боклук в Разлог.

Като за финал

С тази разходка определено преоткрихме Пирин. Тази планина не е много позната за нас, но определено от тук насетне ни предстоят много разходки в нея. Има нещо много сурово и магическо в нея. Вечерта в хижата се запознахме с друго семейство с бебе, което е наборче на Рая и стана голяма забава. Две пълзящи из столовата бебета, гонещи разни играчки и смеещи се. За сметка на целия прекрасен ден, вечерта беше доста тежка. Явно на малката й бяха дошли в повече емоциите през този ден и беше много неспокойна. Това обаче не можа да ни спре на другия ден да се отправим към Поповото езеро, което пък на мен ми стана любимото езеро. Дълго се чудихме да ходим ли към езерото или да се прибираме, но единодушно решихме да прекараме още един ден в Пирин и не сбъркахме.

Като цяло, на тази разходка освен, че видяхме много нови и красиви места, повечето се превърнаха и в наши любими. На следващия ден много искахме да се качим и до връх Джано, но му се порадвахме само от езерото. Не бяхме предвидили достатъчно храна, а и ни предстоеше пътуване към София и трябваше да хванем лифта (който работи до 5 без 15). Оставихме си доста местенца, за който да мечтаем и да тръпнем в очакване да посетим. Спряхме в Разлог, за да похапнем и потеглихме към вкъщи, уморени но заредени.

Надяваме с историята да ви е харесала. Можете да разгледате още от нашите планински приключения в категорията Планини, както и да ни последвате във FACEBOOK, където споделяме най-новите ни пътешествия.