След множество музеи, църкви и различни забележителности, които посетихме в Източните Родопи, най-накрая дойде ред и на Крепостта край село Мезек. Тя е известна още и като Мезешка крепост или крепостта Неутзикон. Няма да излъжа ако ви кажа, че там много ни хареса. Хареса ни историята на мястото, хареса ни крепостта, хареса ни панорамната гледка, хареса ни беседата, в която имахме късмета да бъдем участници. Това беше най-интересната беседа, която слушахме за 3 дни обикаляне на различни забележителности. Историята сама по себе си не е интересна за всеки човек. За това е много много важно как ще бъде представена на слушателя. Е, без да правя излишни комплименти на човекът, който водеше беседата, запомних около 90% от информацията, която ни разказа. А повярвайте ми, историята никога не ми е била силна страна. И така, няма да голословя, а ще ви поведа към една виртуална разходка из крепостта Мезек и ще ви разкажа за нея.
Къде се намира крепостта Неутзикон и как се стига до нея?
Крепостта е разположена непосредствено да село Мезек. То се намира на около 280 километра от София, но те се преминават доста бързо, защото се шофира само по магистрала. Първо по магистала Тракия, а след Чирпан – магистрала Марица. Селото е на 11 километра от Свиленград в полите на Източните Родопи. Мезек е притегателен център за заселване още от дълбоки времена. Дори името му не е случайно – от meze – межда, среда. Само по себе си, селото винаги е било кръстопът и граница. В самото село, а и след това има указателни табели към крепостта. На няколко метра преди нея има уширение на пътя, където можете да оставите автомобилът си и да продължите пеш към Мезешката крепост.
Малко повече информация за крепостта край Мезек
Крепостта е разположена на изключително стратегическо място върху площ от 6,5 дка. Тя е се намира на:
- 30 км от Одрин
- 30 км от Харманли
- 150 км от Пълдин (Пловдив, Филипополис)
- 150 км от Бяло море (Дедеагач, Александрополис)
- 300 км от Сердика (Средец, София)
- 300 км от Византион (Константинопол, Истанбул)
Архитектура на Мезешката крепост
Мезешката крепост има форма на неправилен четириъгълник, който е с размери 110 на 60 метра. Смята се, че всички камъни за построяването на крепостта са били от села, разположени съвсем наблизо – Орменио и Петрота. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 метра до 2,50 метра.
Крепостта има цели 9 бойни кули с височина над 10 метра, 5 от които са разположени по южната й стена. Има две кули на западната страна на крепостта и по една на северната и източнатаИдеята е била при нападение да се вдигне военен огън и той да попречи навлизането в самата крепост. Всяка кула е издадена наполовина навън от укрепителната стена, което е с цел те да поемат ударите, а не самата стена. Кулите са кухи отвътре и всяка е имала своето предназначение. Една от тях е била използвана за затвор, а последната е била така наречената „паник стая“ или последното възможно спасение.
Южната стена на крепостта е най-добре запазената, докато северната е най-разрушена. За сметка на това от там се разкрива приказна панорамна гледка към Тракийската равнина и долината на Свиленград. Именно от северната стена се виждат и три тракийски могили, които са на равни разстояния една от друга и ориентирани от изток на запад. Едната от тях е Тракийската куполна гробница край село Мезек, а другите две все не са проучени.
Бункерите в крепостта
Бункерът в Мезек е разположен на доста видно място, както от входа, така и от подножието на хълма. По същетво обаче той е бил фиктивен, за да заблуждава. Истинският бункер е в непосредствена близост до него в ляво от тайния изход за бягство. Преди време дори археолозите са смятали истинския бункер за десета кула.
Разкопки и намерени предмети в района на крепостта
Най-старите предмети, които са открити в района на крепостта датират от 11 век. Съдейки по намерените предмети – шпори, подпори, копита и още различни находки от гарнизоните, се смята че крепостта е била обитавана от военни гарнизони. Съществува теория, че извън крепостните стени са били разположени жилищни сгради или селото. При нападение всички хора са влизали в крепостта и се затваряли при войниците.
Теории за крепостта край село Мезек
Крепостта е датирана от 11-12 век, но се смята, че много преди това на същото място е съществувало нещо друго, върху чиито останки е издигната. Ето някои от теориите, които има:
- това може да е бил стражът на одрисите през 6 век пр.Хр
- може да е бил военен форт на стария римски път „Виа Милитарис“ по време на Римското владичество
- друга теория твърди, че това може да е була крепост на племето херби, което хиляолетия преди Христа е създало
- мястото може да е било твърдина на траките по древния път на Коприната от Западна европа към Китай
- спирка на преселващото се племе мизи през 7 век пр.Хр., коеот може да е дало и името на селото – Мезек, а след това имената на две провинции Мизия
- крепостта Неутзикон, която император Алексей Комнин възстановява в чакалото на 12 век
От къде идвала водата
Всеки знае, че без вода трудно може да се оцелее, да не кажа, че е невъзможно. В този ред намисли идва и напълно логичният въпрос от къде е идвала водата в крепостта? Няма единодушно мнение по този въпрос. Има различни теории и догатки за това. Според някои теории е имало таен коридор, по който е била прокаранв вода зад крепостните стени. Според други твърдения, една от кулите е била кладенец – бунария. Едно е сигурно – вода със сигурност е имало.
Стара легенда разказва, че в подножието на склоновете на Родопите имало обилен извор, който бил притегателен за заселниците в района. Според легндата, всяка година на полет водата на извора ставала бледочервена. Населението вярвало, че изворът има стопанин, живеещ някъде в Сакар планина. Веднъж в годината той принасял жертва и това оцветявало водата. Местните смятали, че човекът живее на връх Дервишка могила, където днес могат да се видят следи от съществувало селище., което се простирало по южните склонове на могилата.
Крепостта край село Мезек /Неутзикон/ днес
През 1927 година крепостта е обявена за Народна старина, а през 1968 архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието. Към днешна дата, останките са археологически паметник на културата с национално значение. През 2013 година са добавени различни атракции, както и частична възстановка на селището, което се смята, че се намирало извън крепостните стени. Има множество шатри, коне и фигури на хора. През топлите месеци в кулите също има поставени различни предмети, правещи препратка към това какво е било на времето. Преминавайки през препятствията на атракциона, получавате грамота за „Средновековен боец“. Вярвам, че за децата това е изключително интересно. Още повече, че покрай играта и забавлението, те най-лесно научават и запомнят нови неща. Нашето е още малко, но въпреки това беше впечатлена от фигурите на кончета и палатките, които провери поотделно.
Нашите впечатления
На нас лично много ни хареса това място. Освен с автентичността, която носи в себе си мястото и с историята, която ни разказаха. Когато е представена по интересен начин, историята може да бъде много завладяваща. От самата крепост се разкрива наистина много красива панорамна гледка и един огромен простор (любимото нещо на Пепи). Зад крепостните стени има множество дървени масички и столчета, където може да поседите и да се насладите на природата и гениалността на поколенията, избирали мястото и строили подобни съоръжения. И да не забравите да намерите истинския бункер!
Финални думи
Имам чувството, че мога да продължавам да пиша още много за това място. Може би защото наистина много ми хареса, може би защото ни разказаха по много интересен начин историята му. Не знам, но смятам да спра до тук. Предполагам, че с всичко, което ви разказах се убедихте, че си заслужава да се разходите до там. Можете да го съчетаете с някоя винарска изба в село Мезек. След крепостта ние се отправихме към Тракийската куполна гробница, която е не по-малко интересна от крепостта. Като цяло в този район на България има толкова много забележителности и толкова много история, че човек трябва определено да си отдели повече време, за да може да посети и разгледа всичко.
1
Изглежда чудесно. Определено след време ще я посетя