В тази статия ще се опитам леко да избягам от стила си, може би пък това е неизбежно. Ще ви разкажа семпло и въздържано някои факти за Албания и ще се опитам да предам максимално безпристрастно и обективно какво можете да видите в нейните южни морски крайбрежия.

В последно време все по-често чувахме прекрасни отзиви за Албания и водени от мнението на всички решихме да я посетим. И така, една дружинка привидно весели хора тръгнахме към тази „мистериозна“ европейска държава с големи очаквания, създадени от невероятните неща, които бяхме слушали.

Ксамил

Запътихме се към южната част на държавата и по конкретно в град, наречен Ксамил, в непосредствена близост до гръцката граница. По своята същност Ксамил е малък архипелаг в Йонийско море, който се състои от четири малки острова – Близнаците, Смарагдовият, Каменният и Малкият остров.

Остров в Албания

Тъй като щяхме да прекараме нашата почивка в южна Албания, решихме да пътуваме през Гърция. Интересното на излизане от Гърция беше, че трябва да оставиш колата си, да слезеш и да отидеш до едно малко гише, където си даваш документите. Но няма да се спирам на това, ако решите да пътувате натам ще се убедите сами в странното, неангажирано отношение на митницата.

Вече в Албания

Влизайки в Албания започват едни не дотам „живописни“ пейзажи, напомнящи по-скоро една забравена, суха безлюдност. На където и да се обърнеш има странни, необлагородени зелени площи, разбирайте храсти и тръни. След няколко километра има импровизирана табела, на която пише „Ksamili” и сочи наляво. Правейки този завой започва интересното приключение.

Завихме наляво и се оказахме на един прашен, чакълест път, където местните си позволяваха да карат с масимум 50 км/ч , но ако цените колата си трудно бихте могли да карата с повече от 20, защото доста ще ви боли сърцето. И така след около половин час и нещо каране се стига до езерото Бутринт, което следва да бъде преминато с нещо като сал срещу символичните 3 евро. Можете да видите в клипчето накрая на статията повече от 5 минутното преминаване от единия до другия му бряг.

Ксамил – крайната ни дестинация

След това 15-тина минути по-късно достигаме заветната цел – Ксамил. Оставихме багажа, починахме си малко и тръгнахме на кратка опознаватена разходка. Голямо впечатление правят множеството недовършени строежи, които са наклонени и от тях стърчат ръждясали арамтурни железа.

Албански залез

Навсякъде се натъквах на писания, според които Ксамил е „тропическия рай на Европа“, но ако трябва да бъдем честни е доста далеч от думата рай или поне от моите представи за него.

Оказа се, че в селото има 2-3 плажа, като два от тях са изключително малки. На пръв поглед събират може би 30-тина човека. Третият е съвсем малко по-голям. Навсякъде има шезлонги и чадъри, а свободна зона няма. Пясъкът е бял и като стъпиш на него по-скоро имаш усещане за изключително фина гасена вар, отколкото за пясък.

Плажът в Ксамил

Решихме, че ще търсим други плажове. На следващия ден след като си починахме се отправихме в търсене на нови места, където да плажуваме. Цялото крайбрежие е осеяно с малки заливчета, до които се стига след като се преодоляват около 200 метра отрицателна денивелация. Проблемът обаче е, че това се случва по коларски пътища, където цари абсолютен хаос. Противно на нашите очаквания, че колата която изкачва баира е с предимство, там с предимство е по-нахалният – в случаят слизащите отгоре.

Залез в Ксамил

Първият плаж, до който достигнагме беше с кристално чиста и бистра вода. Наистина сякаш си в рая, но при условие да не се докосваш до земята, която е осеяна с всякакъв вид и размер камъни.

Пясък няма!

Свободната зона е сравнително голяма, но е само на камъни и скали.На следващият ден открихме едно малко заливче, до което се стига като се мине през водата покрай една издадена в морето скала. Там имаше няколко квадратни метра, на които имаше пясък. Всичко останало обаче беше покрито с камъни, по които дори ходенето без обувки беше сложна задача. Тогава разбрах защо всички там се разхождат с едни затворени плажни обувки. Щастливи, че имаме пясък, на които да си слагаме хавлиите, решихме че това е нашият плаж. До края на почивката ходехме на него. Разбира се, няма нищо идеално – с всеки следващ ден пясъкът ставаше все по-малко и биваше завладяван от камъните.

Залез над безлюден плаж

По стръмният скалист отвесен скат, които ограждаше дивото плажче се разходжаха по цял ден кози, които бутаха големи скални късове. Единия ден дори, един огромен камък падна, на сантиметри разстояние от хавлията, след като се изтъркули от върха на скалата и направи впечатляващ пирует във въздуха.

Какво се говори, а какво е

Всичко контрастираше изключително ярко с нещата, които бяхме чували и чели за Албания. Може би някои от тях са се отнасяли за по-северните части на страната. Други обаче са тотални лъжи, които могат доста да подведат читателя и човекът, търсещ си ново красиво място за своята лятна почивка. Единият от дните попитахме един местен дали има някой хубав плаж наоколо, а думите му бяха „Всички плажове от границата ни с Гърция около 100 километра нагоре са само каменисти. Хубавите плажове са много на север.“

Така че, ако сте фенове на скалисти и каменни плажове – Ксамил и околностите са вашето място.

Морски залез

Финални думи

Тъй като прекарахме около седмица там, все трябваше да намерим нещо положително и да се насладим на престоя си. Водата беше кристално чиста и с прекрасни синьо-зелени цветове. Навсякъде около нас плуваха различни по големина и с различни краски морски рибки. Прочетох за пореден път моята любима книга, четена над десетки пъти – „Малкият принц“ и се насладихме на слънчевите залези. Залезите бяха невероятни. Голямото огнено кълбо залязваше в необятната морска шир. Станахме свидетели на 6 морски залеза, които си заслужаваха. Сякаш всеки ден си казвахме като малкия принц „Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един.“

Един красив слънчев залез може да преобрази дори и най-лошия ден.

Медитация по залез

За повече истории от нашите пътешествия можете да ни последвате във FACEBOOK странцата ни. Разгледайте още от нашите приключения.

А вие били ли сте в Албания? Какво е вашето мнение?