След като посетихме Белоградчишката крепост още с пристигането ни в района на Белоградчик, на следващия ден се отправихме към една от най-големите и красиви пещери в България. За втория ден от престоя ни в Северозападна България планирахме да посетим пещера Магурата и крепостта Баба Вида във Видин. Първата ни спирка беше пещерата.

Къде се намира пещера Магурата и как се стига до нея?

Магурата се намира в Северозападна България на около 17 километра от град Белоградчик. Другото име под което е по-малко известна е Рабишка пещера, тъй като се намира в Рабишката могила. От София има 2 пъте, по които можете да стигнете до Магурата. Единият е през Петроханския проход, а другия е по автомагистрала Хемус, след това през град Враца и се продължава към Белоградчик. На отиване ние минахме през Петрохан, а на връщане по магистралата (с идеята децата да спят, докато се возим по-бързо). Пътят през Петрохан е изключително живописен, но има много завои и не позволява бързо каране. За около 3 часа се стига до Белоградчик, а от там има още 30-тина минути до пещерата.

Има изграден паркинг, където се оставят автомобилите и след това се върви пеш по могилата около 5 минутки, докато се стигне до касата за билети и входа на Магурата. Самият вход на пещерата се разполага на югозападния склон на Рабишката могила на около 370 метра надморска височина. Изходът й е от страната на Рабишкото езеро и е със 7 метра по-ниско от входа.

През 1960 година пещера Магура е обявена за природна забележителност, а през 1961 година е благоустроена и отворена за посетители. Дължината на проучените галерии е около 2500 метра, а самата пещера заема над 30 000 кв.м. Геологжките проучвания твъдят, че нейното образуване е започнало преди 15 млн. години. Магурата се състои от една основна галерия и 3 разклонения. В едно от тези разклонения са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалите. Рисунките датират от различни времеви периоди.

В залата светилище е открит и най-старият слънчев календар в Европа. На него има отбелязани повече от 5 празника и 366 дни от годината.

Температурата в пещерата варира между 12 и 5 градуса, както ни обясни екскурзовода. Освен древните рисунки, в Магурата има различни по форма и размери пещерни образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери и други. В пещерата се срещат цели 8 вида прилепи.

Залите в пещера Магура

Триумфалната зала

Това е първата зала през която се преминава. Нейната площ е 5 000 кв.м, а дължината й е 128 метра. Достига се до 21 метра височина. През 1927 година са правени разкопки в пещерата и от намерените части оте предмети, се съди за това, че пещерата е била обитавама до към края на бронзовата епоха. В тази зала имаше останки от пещерни жилища.

Те са били измазвани с глина. В хода на проучванията са открити опожарени подови мазилки и стени, което е предпоставка да се смята, че пещерните жилища са били многократно опажарявани и подновявани. В пещерата са били открити и кости от различни животни като елени, сърни, домашни говеда, кози, а също така и скелет на пещерна мечка.

В ляво от Триумфалната зала се намира галерията на Прилепите, която не е отворена за посещения и е превърната във винарска изба. Там се произвежда единственото в България естествено шампанизирано вино, което отлежава в естествени условия.

Срутището

Това е следващата зала, през която се преминава. Тя е с дължина 85 метра и заема 2,8 кв.м. Името й идва от това, че в нея има струтени големи скални масиви от тавана. Екскурзовода ни разказа, че в тази зала през 1943 година партизаните са упражнявали уменията си по стрелба като са се целели в пламък на свещ, поставена на сталагмит.

Древните пещерни рисунки в Магурата

Несъмнено това е най-интересното нещо в Магурата. За жалост след вандализма преди месеци, залата е затворена за посещения. Въпреки че залата е затворена, ни разказаха за рисунките. Те са изрисувани с прилепен тор и са обособени в няколко основни групи.

Рисунките изобразяват стилизирани животни, мъжки и женски фигури, прави и начупени линии. Най-старите от тях са от преди 7000 години. Има различни сцени, които са изобразени. Една от залите с рисунките е наречена Слънчевата зала, както споменах по-горе в нея е нарисуван годишен слънчев календар. На него са отбелязани 366 дни, лятното и зимно слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие.

Залата със Сталактоните

Тя е най-голямата от всички зали и се разполага на цели 3640 кв.м. Височината й достига до 15 метра, а дължината й е 92 метра. Залата е известна с огромните сталактони – големият – 20 метра и малкият – 10 метра. От тях идва и нейното име.

Зала Падналият бор

В нея има голям паднал сталагмит с размери – 6 метра диаметър и 11 метра дължина. Той прилича на бор и от там идва нейното име. Тази зала е дълга 102 метра и обхваща 3590 кв.м., а височината в нея достига до 14 метра. В тази зала е и най-ниската точка в пещерата. Тя се намира на 50 метра под входа й.

Зала Тополата

Както при предходните зали и тук името идва от характерно пещерно образувание, приличащо на топола. Тук се намира и „стената на плача“ – при определени условия имитира сълзене и за това е наречена така.

Изходната зала

Това е последната зала, която води към изхода на пещерата. Тя е дълга 112 метра. От тази зала е имало разклонение към зала Станаториума, където на времето се е помещавал истински санаториум за хора с астма и дихателни проблеми.

На излизане от пещерата

Излизайки от пещерата, пред нас се разкри красива гледка към Рабишкото езеро. То е най-голямото вътрешно езеро в страната, което се е образувало след земетресение в района. От разместването на земните пластове се е образувала котловина, която по-късно се запълва с вода.

Точно до изхода на пещерата има магазинче, от което можете да си купите „пещерно“ вино от избрата в Магурата. През почивните дни има и влакче, което срещу 2 лева (ако не се лъжа) ви връща до входа на пещерата, където са автомобилите.

Полезна информация

В Магурата се влиза на всеки кръгъл час. Входът за влизане в пещерата е 10 лв, като допълнително се събират пари за беседата. Разходката в пещера Магура продължава около 1 час. Имайте предвид, че разстоянието от изхода на пещерата до паркинга е около 1,5 километра. Влакчето, коеот може да ви закара, не работи през делчнични дни. Р

Нашето посещение

Това беше първата пещера и на двете деца. Сложихме ги в носилките – Рая в раницата на гърба на Пепи, а Алекс в слинга и влязохме в пещерата. Малкия спа през цялото време и се сбуди 5 минути преди изхода, докато Рая през цялото време гледаше и искаше да си говорим и заспа, когато Алекс се събуди. Имаше моменти, в които не можехме много да се съсредоточим върху разказа на екскурзовода, но беше важно Рая да е спокойна. Тя е спокойна, когато й се обръща внимание. На няколко пъти искаше да слиза, но й обяснихме, че няма как да слезе, защото е опасно. Хубавото е, че имаме разбрано дете.

Магурата определено е впечатляваща. Бяхме малко разочаровани, че не можем да влезем в залата с рисунките. Разказаха ни и за надрасканите рисунки и скандала, който имаше преди месеци, който е и причината залата да е затворена. Реално не са били надраскани древните рисунки, а някакви други рисунки в пещерата. От Министерството на туризма са направили опит да премахнат надрасканото от туристите, но положението е станало още по-зле и случаят се потулил, а залата затворена за посещения.

Другото, което Пепи не хареса особено е това, че влакчето не работи през седмицата. Реално при 10 лв вход би трябвало да е осигурен някакъв превоз от изхода на пещерата до паркинга. Той се разходи със спящат на гърба му Рая, докато аз нахраня бебето. След това дойдоха да ни вземат и се отправихме към Видин и крепостта Баба Вида.