Вторият и третият ден от разходката ни в района на Белоградчик беше посветен на посещаване на някои пещери в района. Единия ден се разходихме в Магурата, а на следващия отидохме до пещера Козарника и влязохме в пещера Венеца. В Северозападна България има наистина много красиви и не толкова популярни места, които си заслужава да се видят. Пещера Венеца е и едно от тези места. Тя не е много голяма по размери, но е доста впечатляваща с пещерните образувания и форми.

Къде се намира пещера Венеца и как се стига до нея

Пещерата се намира в Северозападна България на 160 километра от София и около 14 километра от град Белоградчик. Близо до пещерата е село Орешец, в което има множество табели уазващи посоката към пещерата. Съветвам ви да следвате табелите в селото, защото навигацията леко ни заблуди и се обадихме да попитаме.

Колите се паркират на паркинг, до който водят табелите, а след това се продължава по асфалтиран път около 300-400 метра, за да се стигне до входа на пещерата.

Работно време на пещера Венеца

Пещрата работи всеки ден от 9:00 до 17:00 и се влиза в нея на всеки кръгъл час, като в 12:00 няма влизане, защото са в обедна почивка. Понеделник е почивен ден, а през уикенда важи правилото – когато групата излезе, влиза следващата. Билетите струват 6 лв за възрастни, 4 лв за пенсионери и по 3 лв за учащи, като при влизане на група се прави отстъпка от 1 лев. Все пак силно ви препоръчваме да се свържете с някой от хората там, за да се уверите, че няма да ви се наложи да чакате или по някаква друга причина да не успеете да влезете в пещерата. Телефоните за контакт с пещера Венеца са: 0884 572 372; 0877 246 390.

Малко повече информация за пещера Венеца

Пещерата е открита през 1970 година при взривни дейности на кариерата край село Орешец. През следващата година започват проучвания в нея. Едва през 2015 година тя бива отворена за посетители. В пещерата могат да се видят много различни пещерни образувания като – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити и образувания наподобяващи корали. В пещерата също се среща полускъпоценният камък оникс. Във Венеца се намира и най-големият сталактон, които е целият от оникс. По време на нашето посещение бяха отворени 4 от 5-те зали, разкрити в пещерата. Навсякъде има метални пътеки и парапети.

Вътре могат да се видят доста прилепчета, които са захванати за пещерните форми по тавана. Дамата, която ни разведе из пещерата, каза, че влажността вътре е 100%, а температурата е постоянна и е около 10 градуса.

За да не помислите, че някой е счупл прозорците на сградата от горната снимка, ще си позволя да направя едно лирическо отклонение. На постройката, от където се влиза в пещерата, са оставени отворени прозорчета с цел да могат прилепите да излизат от пещерата. На долната снимка вратата в дясно води към касата за закупуване на билети, а самата снимка е направена отвън, през едно от въпросните прозорчета.

Нашето посещение

Сутринта, след като Пепи се прибра от изгрева започнахме да се чудим как да наредим програмата. Това беше последния ден от обиколката ни в тази част на страната и същия ден щяхме да пътуваме към София. Обадихме се, за да попитаме кога се влиза в пещерата и дамата любезно ни обясни, че последното влизане преди обедната им почивка е в 11 часа. Набързо оправихме децата и багажа и тръгнахме. Е, в 11 без 10 бяхме на паркинга, сложихме малките в носилките – бебето в слинга, а Рая на гърба на баща й в раницата и тръгнахме към входа на пещерата. Беше леко напрегнато, защото до последно не знаехме дали ще стигнем навреме и се надявахме да не изпуснем влизането, защото нямше да имаме време и възможност да чакаме до 13 часа за следващото влизане. Е, 11 без 3 може би си бяхме купили вече билети. Бяхме малка група – с още двама човека.

Раздадоха ни каски, което още в началото леко ме притесни.

По телефона дамата каза, че е крайно неподходящо за малки деца, защото има доста тесни участъци. С влизането предстоеше и първия такъв участък. Ами, не беше много лесно да се премине с дете, вързано за теб.

Предполагам, че на Пепи му беше дори по-трудно, защото Рая е доста по-голяма от бебето, а и беше на гърба му и трябваше изключително много да внимава на тесните учатъци. За щастие те бяха само на три места и преминаването ни през тях и в двете посоки премина успешно и без поражения. Видяхме наистина много прилепчета, разгледахме различни форми като сред тях – „Богородица“, „Архангела“,“главата на пеликана“, „лалето“,“нощната лампа“, „ръката на Бог“ и много други.

Самата разходка продължи около 30-тина минути и в сравнение с тази в Магурата (предишния ден) премина доста по-бързо и приятно. Малката беше доста по-спокойна и се впечатли от цветовете на осветлението. Бебето в началото се опита да се сърди, но след като му дадох да суче, заспа почти веднага. Шегувахме се с Пепи, че само в пещера не бях кърмила! Е, за всяко нещо си има пръв път.

Какво друго можете да видите в района

В този район на страната ни има доста красиви места и забележителности. Стига да разполагате с време, може да посетите много места, ето и някои от тях:

Белоградчишката крепост
Пещера Козарника
Пещера Лепеница
Пещера Магурата
Крепостта Баба Вида във Видин
Църквата „Свети Георги Руян“

Финални думи

Посещението на пещера Венеца определено ни зареди с доза адреналин. В същото време пещерата много ни хареса и впечатли. Децата ни бяха кротки и спокойни и успяхме да разгледаме и да се насладим на красотата вътре. За пореден път убедихме себе си, че и с деца пътуването е възможно, а дори и много приятно. След Венеца се отправихме към пещера Козарника, а след нея планирахме пещера Лепеница, до която не успяхме да стигнем този път.