От известно време се чудя как да започна тази статия и доста дълго време го отлагах, за да намеря точните думи и да успея да напиша по лесен и интересен начин това, което искам да кажа. Идеята за тази статия бе провокирана от едно културно мероприятие, което посетихме съвсем скоро.
Новото време
Сякаш от цяла вечност, разбира се доколкото може моето съзнание да обхване това определение, се води една негласна битка между поколенията и по-конкретно двете категории „млади“ и „стари“. Това е така и не би следвало да се сърдим на когото и да било, защото времената, в които сме живели са различни, ценностната система също с времето се изменя, а удобствата на „новото време“ ще останат неразбрани от старите поколения. Това е една дълбока тема, която на този етап не смятам да захващам. Започнах така, защото до сравнително скоро се смяташе, че театрите и оперните зали се посещават предимно и само от „възрастни“ хора, а хората на новото време нямат никакъв интерес към тези мероприятия. Бяхме до известна степен „оплювани“, че не ценим изкуството, културата, книгите и… какво ли още не.
Изненадана от интереса е операта
Уви, останах приятно изненадана, когато преди няколко седмици бяхме поканени да посетихме Софийската опера и балет. Залата беше пълна и за мое щастие имаше хора от всякакви възрастови групи – дори малки деца със своите родители. Това ме наведе на мисълта, че може би за изкуството няма възраст. Красивото си е красиво, дори да е леко неразбрано то не губи своята стойност.
В годините бях гледала множество театрални постановки, оперети и мюзикъли, но не бях ходила на опера. Обожавам изкуството и изключително силно се възхищавам на хората, които умеят да го създават. Чувала съм, че за да ти хареса операта трябва да е много добре избрана, защото има някои, които са изключително тежки и драматични, особено за първо посещение. Има резон в тези препоръки. В случай, че решите да ходите на опера, поинтересувайте се с коя постановка би било добре да започнете да навлизате в света на това изкуство.
Опера „Бал с маски“
Ние гледахме операта „Бал с маски“, която се смята за една от върховните творчески постижения на Джузепе Верди. Премиерата на операта е била в далечната 1859 година в град Рим, а у нас за първи път е изпълнена през 1926 година. Това е опера, в която:
Словото и музиката, музиката и действието са неразривно свързани. Психологическите конфликти са изобразени с Шекспирова мощ, като в същото време силата и драматизма се съчетават с най-прецизни детайли на душевните състояния на героите. Верди майсторски използва метода на контраста – зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена. „Бал с маски” се отличава с богати и изразителни вокални партии, бляскав оркестър, майсторски построени ансамбли. Финалът на втора картина от първо действие е сред върховете на музикалната драматургия на операта. Нито един любовен дует в цялото творчество на Верди не може да се сравни с дуета на Ричард и Амелия от второ действие.
Историята е запленяваща и някак много лична. В същото време музиката и невероятното оперно пеене те оставят без дъх на моменти. Няма да разказвам сюжета на постановката, защото той може да бъде прочетен навсякъде. За това наблягам на личното преживяване, което несъмнено ще бъде повторено. Друго, което е впечатляващо е самата оперна зала, която е изключително красива.
За операта
За хората, които не са били на опера до сега ми се иска да спомена, че повечето опери са на италиански език, но има едно голямо пано със субтитри над сцената. В един момент историята толкова те запленява, че сякаш не е необходим превод. Оперните певци успяват да предадат прекрасно чувствата си чрез божествените си гласове.
Заслужава си човек да отиде поне веднъж в живота си на опера. Дори да не е неговото изкуство и да не му допадне, то поне ще е опитал. Ние бяхме много силно впечатлени от операта, която слушахме и несъмнено ще бъдем отново посетители на Софийската опера и балет. Може би следващя път ще изберем някоя опера с повече хумористични нотки, тъй като „Бал с маски“ е драматична творба.
Нашето посещение на операта опроверга дори нашите мисли, че младите хора не обичат подобен тип културни мероприятия. Напротив! В залата имаше толкова много млади хора. Може би трябва да е стремим именно към това, да събудим останалите и да им покажем красотата на изкуството – било то опера, балет или театър.
2
Вики, поздравления за интересната, толкова лична и въздействаща история!
Благодаря, Ели :) Беше много хубаво преживяване.