Обожавам ароматът на дъжд. В моите очи и през моите сетива той е свеж и толкова нежен. Ароматът на дъжд, който предвещава освежаването на напращялата от топлина земя. Когато живеех сама едно от най-големите удоволствия за мен бе, когато завали дъждът да изляза навън без чадър и да се разхождам из градските улици. И тази вода, която измива прахта от земята да измие и прахта от мен. Да ме пречисти.
След моите дъждовни разходки се прибирах у дома правех си голямо количество топъл, ароматен чай, пусках си някаква нежна мелодия и се взирах през прозореца или пък стоях на терасата. Наблюдавах как падат едрите дъждовни капки, слушах звука от тях и просто, спокойно сгушена в собствените си чувства и прегърната от мислите си, се взирах.
Когато бях по-малка не обичах дъжда. Това толкова обикновено и прекрасно явление бе способно да развали настроението ми за цял ден. С годините се научих да виждам истинската красота и възприятията ми се трансформираха. Сега обожавам дъжда. Той винаги навява у мен едно чувство на преклонение и възхищение. Възхищавам се на невероятната природа и на начина, по който е устроена. Как всяка една капка изминава определен път, а след това се слива със земята и сякаш изчезва. А всъщност тя си е там – просто се слива с цялото, защото всяко нещо е част от нещо още по-голямо.
В дъждовни дни като днешния винаги се сещам за една сентенция, която гласи:
Милиони мечтаят за безсмъртие, но не знаят какво да правят със себе си в дъждовен следобед.
Моите дъждовни следобеди обикновено са само за мен. За мен в компанията на собственото ми аз, придружено от хаотични мисли и една приятна меланхолия.
Възхищавам се на целия този процес. Според моите вярвания дъждът описва изключително точно устройството на света и съществуването. В реалност нищо не се губи безвъзвратно. Една малка дъждовна капка, която е толкова нищожна и уж преходна, илюстрира това твърдение прекрасно.
И така продължавам своите хаотични размисли върху това какво правят хората, когато навън вали. Дали се ядосват? Дали мрънкат? Дали развалят настроението си? Не знам. Мисля, че е общоприето схващането, че дъжда е нещо неприятно и повечето хора го свързват с негативна емоция. А всъщност е толкова прекрасно – цялото това явление. Но дори за хората, които не обичат дъжда има една малка нотка на позитивизъм. Помнете:
Отпуснете се и се насладете на стихиите, защото след всяка буря идва слънце. Слънце, което свети над всички и за всички!