В последно време много силно впечатление прави, че голяма част от хората започват да пренебрегват личния си живот за сметка на професионалния. Тук естествено има много възможни причини. Някои от тях, предполагам, са недостатъчно финансови средства, страх от загуба на работа. Moже пък да бъдат и незнаене какво да правиш в свободното си време, липса на хоби или издигане на „свободата“ в култ, както и нежелание за създаване на лични/интимни взаимоотношения. Робуване на стереотипи от рода на – „трябва да съм финансово осигурен, за да направя семейство“. Сигурен съм, че има и други, но тези бяха първите, които ми хрумнаха и предполагам са най-масовите.
Без значение от причината, освен ако не става въпрос за животоспасяваща нужда от средства, работохолизмът прилича повече на бягство от реалността и истински стойностните неща в живота.
Първо, за да не звуча нелепо в хвърлянето на разни определения и твърдения, е хубаво да обсъдим определени дефиниции за успех. Те са доста размити в днешно време и границите им изключително много са се изместили в неясна посока.
Какво значи успех? Нека да дефинираме „успеха“.
Прави впечатление, че много хора се имат за успешни, ако изкарват много пари! Нека също да дефинираме, какво значи „много пари“. За едни много пари са 300лв, с които да си платят сметките и да успеят да оцелеят през месеца. Докато други се имат за бедни, защото искат къща за 2 милиона, пък имали само 1 милион. Все тая, и двата стереотипа хора позволяват парите да ги опрделят, а това просто не е качество на успешните хора.
В днешно време, много хора парадират с по-високите си финансови възможности от други групи от населението. Правят го демонстративно, като по този начин се опитват да изпъкнат или да се докажат без да осъзнават, че явно имат нужда да се доказват пред самите себе си. Методите им пък често изваждат на показ скрити комплекси от липса на успех в други сфери от живота им. Често парадират с дребни неща, като често ходене по скъпи ресторанти, харчене за скъпи, но за сметка на това ненужни вещи, правене на неща, които не харесват но правят, защото са модерни или всички ги правят.
Въпросът е успешни ли са наистина тези хора, които трупат суми в банковите си сметки без ясна идея какво да правят с живота си?
Естествено почти винаги личния живот на кариеристите куца. Това някак си винаги е екстрата, която получаваш, като отплата за многото часове работа. Следващия смислен въпрос е колко по-успешни са от този, който изкарва достатъчно, за да си покрива нуждите и освен това още преди години е изградил прескрасно семейство и децата му вече са проговорили или пък трънали на училище?
Дори в следствие на по-горното може да разделим успеха на две части, които така или иначе са взаимно свързани и заедно формират успеха. Това са личен и професионален успех. Аз лично разглеждам професионалния успех, като това да правиш нещото, което искаш и обичаш без да си даваш труда и времето, за да облагодетелстваш някой друг. Според мен всеки, който прави това, което харесва и иска да прави, без да си продава времето за заплата, като в същото време успява да се издържа чрез това нещо, е успешен.
В личен план успехът също е величина с много измерения.
Докато едни искат да са необвързани и да обикалят света, други искат да имат голямо семейство с много деца. Аз вярвам, че истинста е по средата. Колкото и да имаш желание да си необвързан, какво по стойностно от това да оставиш нещо след себе си, което трудно би могло да бъде измерено с пари. Какво по-добро от това, поколението след теб да вземе най-добрите черти от теб и с течение на годините да ги надгради многократно и да стане една много по-висша версия на това, което някога си бил.
Колко от вас ще се съгласят, че нещата дори не са съпоставими – професионален спрямо личен успех. Личният е много по-важен от професионалния! Повечето от нашите родители първото нещо, което са направили е да ни създадат и отлгедат, а после са помислили за професионалния си успех. Ако не друго поне личния води до много по-голямо щастие.
Днес е на мода обратното. Първо се мисли за това митично животно – професионалният успехът.
Той така или иначе е една имагинерна величина и в повечето случай не идва. Чак след това се мисли за семейство. Това е голямата грешка на текущото ни поколение, защото както става ясно успехът не е конкретен момент в бъдещето или настоящето, а съвкупност от обстоятелства, които дефинират тази думичка във всеки един момент от живота. Това което не осъзнаваме днес, особено дамите е, че дори да са най-успешните в даден момент, в следващия вече няма да бъдат, когато им се наложи да изкарат 2 години майчинство например. И тогава вече не е важно колко пари си изкарвал до сега, какво тяло си постигнал, колко места си посетил или колко скъпи вещи имаш!
Съвременния бизнес не търпи празно пространство и никой не би те чакал тези 2 години, ако наистина си толкова важен и успешен за колкото се мислиш ;). Което какво означава, че всичко започва отначало. Друг въпрос е, че след тези две години на майчинство, дали бихте ощетили 2 годишното си дете, за да се върнете към работохолизма и кариерата? Негативния момент е, че колкото по-късно отриеш това, толкова по-трудно е да се адаптираш към новите обстоятелства в живота. Човек колкото по-зрял става, толкова е по-труден към грандиозните промени и предпочита да не си нарушава комфорта.
Едно е да гледаш дете на 20-30 години, а съвсем различно след 35 или 40 годишна възраст.
Друг е въпросът, тази така наречена пубертетска възраст, как ще ти се отрази, когато си на 50 години и вече предпочиташ спокойствие. Това тепърва предстои да се разбере. Май се отплеснах малко, за което се извинявам, връщам се на успехът.
Последен аспект на личния успех е грижата към себе си? Колкото и вещи да трупаме, колкото и пари да имаме в банковата сметка, колкото и партита да сме посетили, на колкото и дестинации по света да сме били, колкото и деца да имаме, имоти и каквото се сетите, което може да бъде измерено с пари и не само, всичко това не струва нищо, ако не сме здрави, за да можем да му се радваме. За това е хубаво да обръщаме внимание на себе си. Да се грижим за себе си и тялото си. Да си даваме хубава храна, да спортуваме, да редуцираме вредните навици, да намалим стреса, за да положим една стабилна основа за едно по-добро бъдеще.
И така нека да резюмирам с няколко върпоса.
Успешен ли си, ако имаш пари, но ги печелиш ежедневно до късно в офиса?
Успешен ли си, ако нямаш време от работа да се радваш на живота си?
Успешен ли си, ако нямаш личен живот?
Успешен ли си, ако нямаш достатъчно финанси и живееш в стрес?
Успешен ли си, ако след 30 годишна възраст живееш още с родители си?
Успешен ли си ако след 35 годишна възраст нямаш деца?
Успешен ли си, ако имаш семейство, но нямаш време да му обърнеш внимание?
Успешен ли си, ако имаш пари и семейство, но си в лошо здравословно състояние?
Може би ви прави впечатление, че на няколко места се споменават доводи свързани с деца. По този повод искам да добавя, че това е естествен процес и важен жизнен цикъл, който е неизменно свързан с живота ни и ако не го имаме предвид не бихме могли да оцелеем като вид. Също така, ако някъде сте останали с впечатление, че не е хубаво да изкарваш много пари, определено нямам това предвид. :) Много разсъждавах по въпроса за правилно и грешно. Как всъщност тези понятия не би трябвало да съществуват. Всеки има различна гледна точка за различни аспекти от живота си. Ако за едни нещо е правилно, то за други е валидно точно противоположното. Въпрос на личен избор е.
Има едни общи житейски и биологични норми, към които е хубаво човек да се придържа. И все пак, за да се чувства човек успешен, според мен едно от най-важните неща е да има баланс във всичко. Да умееш правилно да си разпределяш времето, че всеки един от различните аспекти на успеха да не страда и да не се получава дисбаланс. Все пак нека не забряваме, че света се променя с нашия пример. И дойде време да задам главният въпрос.
Вярваш ли, че това което представляваш е най-добрия пример, който би искал да дадеш на свойте деца?
Ако отоговотър е „НЕ“, тогава какво правиш по въпроса? ;)
Разгледайте ощ интересни статии тук. АКО СТАТИЯТА ВИ ДОПАДА МОЖЕ ДА Я СПОДЕЛИТЕ ИЛИ ДА НИ ПОСЛЕДВАТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК