И така както съм на вълна бебета, реших да напиша и за захранване на бебето. Това е тема, която вълнува много майки, непосредствено след като бебето се роди и те си влязат в кожата. Времето се ниже неусетно и докато се обърнеш, бебето ти вече не е бебе. Поради тази причина един родител трябва непрестанно да се интересува от етапите на развитие на детето. Има различни видове захранване – педиатрично захранване, педагогическо захранване, захранване водено от бебето, които смятам да разгледам в тази статия.
Захранването на бебето и начинът, който е избрала майката, в много случаи подлежат на нападки и неразбиране от страна на околните. Дали това ще са баби, дядовци, роднини, други майки в парка или пък педиатъра. Винаги има кой да те гледа странно и да буквално да те осъди за избора, който си направил за себе си и детето си. Странна работа са хората. За мен е най-страшен настиска от педиатрите, защото много жени се доверяват сляпо на тях. За това е много важно жената да вземе информирано решение. И да го отстоява, дори пред педиатъра, който настоява да захранваш 3 месечно бебе и да му спираш нощното кърмене?!
Педиатрично захранване на бебето
Този метод е известен още като захранване водено от родителя. И до днес той е един от най-разпространените и поради тази причина започвам с него.
В какво се състои педиатричното захранване
Това е добре познатото на всички ни захранване с пюрета. Започва с определени зеленчукови и плодови пюрета, които са еднокомпонентни и много добре пасирани. В началото на бебето се дават по няколко лъжички от пюрето в продължение на определен брой дни и след този брой дни се смята, че продуктът е въведен. Тогава се преминава към следващ плод, зеленчук или месо. Количеството, което се дава на бебето се увеличава постепенно. След като се въведат разнообразни пюрирани храни, се преминава към пюрета, в които има малки парченца – с цел детето да започне да се учи да дъвче.
Плюсове на педиатричното захранване
Този метод на захранване е много добре познат и повечето от нас са отгледани така. Тоест – действа. Доколко е най-добрия, всеки родител трябва да прецени за себе си. Отделно, има безкрайно много информация за такъв тип захранване, навсякъде.
Недостатъци на педиатричното захранване
Има доста фактори, които можем да споменем като недостатъци на това захранване. Първо, много често се случва детето да не е готово за захранването. Освен това да не иска да яде пюрирана храна, особено след като примера пред него е друг – все пак неговите родители не ядат пюре от бурканче, нали?! Случва се също да се изпусне момента, в който детето е готово да премине към по малко смляна храна и след това отказва да яде друго освен хубаво пасирано пюре. Друг важен момент е, че бивайки хранено от родителя, детето може да изяжда по-големи количества, отколкото са му необходими. Отделно може да се изпусне и момента, в който детето е готово да започне да се храни само.
Педагогическо захранване на бебето
Това захранване е много разпространено в рускоговорящите страни. При него родителят и дете водят процеса, като никой не доминира в него.
В какво се състои педагогическото захранване
При педагогическото захранване родителят преценява какво да предложи на бебето си, докато то от своя страна решава дали иска да го яде или не. Реално, бебето вече е запознато с повечето от храните, които майката консумира, защото е било 9 месеца в нея. Обикновено се започва като се дават много малки количества от храната (микродози) , която консумират родителите. Идеята не е детето да се наяде, а с предлаганите му микродози да се запознае с различните вкусове. В началото е хубаво да се започне с до 3 микродози на хранене. Ако видите, че детето ви проявява интерес, може да увеличите микродозите до към 6 (една чаена лъжичка). При този метод твърдата храна не замества кърменето.
Плюсове на педагогическото захранване
За разлика от педиатричното захранване, което изисква доста усилия от страна на родителя, това захранване е по-щадящо. При първото, независимо дали си правите пюрета у дома или ги купувате се появява факта, че трябва „да храните“ детето си. В повечето случаи то не е ок с това и се завъртате в един омагьосан кръг – бебето не иска да яде, аз се напрягам. При този метод всичко, което бебето яде е храната, която ядете и вие. Също така бебето бива насърчено да храни и е оставено с неговите темпове да прояви интерес и желание да яде, а не му се бута непрекъснато една лъжица с нещо в устата. Захранването възпитава, че храненето не трябва да става насила и не е нещо неприятно.
Недостатъци на педагогическото захранване
При бебета, които се хранят с адаптирано мляко, този тип захранване е малко по-трудоемък. Не, че е невъзможно, разбира се, но е по-трдуно. При кърмените бебета, няма проблем че детето не изяжда определено количество храна, защото то си набавя неохбодимите нещо от кърмата. При това захранване може да не успеем да разпознаем кога детето ни е готово за по-големи колиечатва храна.
Захрахнване водено от бебето
Това е един сравнително нов метод на захранване, който е много популярен и използван в Англия. Много често методът се среща със своята абривиетура – ЗВБ. При него бебето води своето захранване. Да, да, знам че звучи много странно в началото, но когато се запознаеш с основните идеи на този тип захранване, нещата се избистрят. Познавайки концепцията на захранване водено от бебето, много майки избират да захранват децата си именно по този начин. Захранването е разпространено от акушерката Джил Рапли през 2006 година. От тогава набира доста популярност и много семейства избират именно него, защото им резонира най-много.
В какво се състои захранване водено от бебето
Няма много философия по отнощение на самото захранване. На бебето се предлагат различни твърди храни – цели парчета, от храната, която се консумира от родителите. Важно е всички да се хранят едновременно. Бебето бива оставено само, още от началото на захранването (6 месечно) да си взима храната в ръчички, да я смуче, гризе, мачка – да я изучава и да се запознава с нея. Децата още от малки имитират своите родители и показват кога са готови за захранване като проявяват интерес към храната. В началото, да не кажа първите поне 3-4 месеца ако не и повече, детето няма да поглъща големи количества храна, но това е напълно нормално. Идеята тук също е запознаване с различните вкусове и видове храни, а не заместване на млечното кърмене.
Плюсове на педагогическото захранване
Захранването водено от бебето е съобразени именно с темповете на бебето. Нищо не е насила и детето бива научен, че храненето е нещо приятно и хубаво. Винаги може да му се даде някой плод или зеленчук, ако нямате специално нещо сготвено. Децата, захранвани по този начин се научават много от рано да се хранят сами с прибори, като сещевременно са пълноправни членове на трапезата. Тук също не се налага специално да се приготвя храна за детето, то яде от общата храна на масата. Разбира се, трябва да се съобразявате с това храната да не е много солена и люта.
Недостатъци на педагогическото захранване
Един от основните, а може би и единствените недостатъци е това, че всичко става в храна. Докато детето опознава храните, то мачка, хвърля, плюе и какво ли още не. Много майки се страхуват от задавяне, защото на бебето се дават цели парчета храна. Опасността от такова е точно толкова голяма, колкото и при другите видове захранване.
Моят опит със захранването
С дъщеря ми използвахме захранване водено от бебето. Водех се от книгата на Мария Нориега – Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно и здравословно. Горещо ви препоръчвам книгата, независимо кой метод за захранване ще изберете. Дъщеря ми например не ядеше почти никакви количества храна поне докато навърши година и 1-2 месеца. В началото имаше огромен интерес към храната и с голям кеф сядаше да яде. В последствие обаче, храненето се превърна в игра и предимно мазане и хвърляне на всякъде. Не поставяше нищо в устата си. Това съвпадна с периода на пълния бойкот за всичко – прохождането. Беше на година и една седмица и се забавляваше да прави всичко наобратно. Тогава реших, че предпочитам да минимизирам кочината, в която се превърщаше къщата след „хранене“, след което детето оставаше гладно като вълк.
Тя вече се беше захранила с почти всичко и й беше много по-лесно да я храня. Никога не съм я хранила против желанието й или с нещо, което не иска. Винаги й предлагам поне 2 или 3 неща за хапване и тя сама избира кое да яде. Вече е на година и половина и като всеки човек си има предпочитания и обича някои храни повече от други, но като цяло не е „злояда“. Опитва се да се храни сама с вилица и успява, лъжицата все още й е трудна.
Като за финал
Смятам, че захранването, което избрах беше правилен избор. Най-важното е да няма напрежение нито за детето, нито за майката, периодът на захранване на бебето трябва да е спокоен. Тогава всичко се случва по естествен начин и е приятно за всички. Много е важно майката да вземе най-доброто решение за нея и детето си и да го отстоява, защото тя е майка, а не педиатърът или съседката. Също така е много важно да сте спокойни и да нямате прекалено големи очаквания към бебето си. Всички ще се случи в един или друг момент. Няма непрояло, непроходило и непроговорило дете, така че не се напрягайте, а се радвайте на моментите с детето си. Те са толкова безценни, а отминават като миг.