В края на април имахме късмета да прекараме някоко дни в югоизточната част на България. Разходихме се до множество забележителности край Хасково, Кърждали, Свиленград и Ивайловград. Успяхме да се докоснем до частица от красотата на този район. Една от многото забележителности в Ивайловград, до която успяхме да стигнем беше античната римска Вила Армира. Определено си заслужава славата на място с наистина уникална културно-историческа стойност.
Къде се намира вила Армира и как се стига до там
Вила Армира е разположена на около 4 километра западно от Ивайловград и на 1,5 километра кв. Лъджа, по пътя към село Свирачи, до което се намира Голямата Могила.
В случай, че идвате от Свиленград пътят минава по покрай река Арда и през язовирната стена на язовир Ивайловград, който е впечатляващ. След като влезете в града има множество указателни табели. Трябва да прмеинете през целия град и малко след него ще видите голямата указателна табела в кафяв цвят „Вила Армира“. Ние пътувахме от Кърджали и на отиване към Ивайловград не минахме покрай язовира, но за сметка на това на следващия ден пътувайки към село Мезек и Свиленград видяхме и другия път. Той е наистина изключително животписен, а през пролетта, когато всичко е зелено е невероятно.
История на вила Армира
Вилата е открита през 1964 година, когато започнали строеж на язовир Армира в близост до село Лъджа. Името й произлиза от река Армира (малък приток на река Арда), на чиито бряг се разполагала римската вила.
Като цяло, за обитателите на вилата няма много информация. Може би това се дължи на факта, че собествениците й са били тракийци. Както знаем, те са били по-развълнувани от задгробния живот, отколкото от земния такъв и не са оставяли много писмени докдазателства след себе си.
При проучванията е устновено, че античната вила е била построена през 1 век и до към 4-ти век е била действаща. Тогава бива жестоко опожарена. Опожаряването й се свързва с готите и битката при Адрианопол до крепостта Букелон. Римският император Валент бил тежко ранен и отведен във вилата. Според историята, след това готите обградили и опожарили мястото.
Вилата е била разположена на площ от 3600 кв.м., върху които се намирали освен жилищната сграда и големи градини за отдих и разходка. Тя е и един от най-точно и ранно датираните вилни комплекси от римско време в страната ни. Уникалността й е и в това, че тя се явява и най-богатият и луксозен античен „дворец“, които е открит в България.
Архитектура на античната римска вила
Сама по себе си сградата е двуетажна с много сложен архитектурен план. Тя е причислена към ранноримските вили от Витрувиев тип или перистилен дворец. Помещенията са разположени около голям външен басейн, около който има покрити коридори. Несъмнено вилата е с луксозен характер, който не е бил присъщ за онова време. За това свидетелства не само нейния архитектурен план, а и огромната градина за разходки, която е разположена зад жилищната сграда.
Интересното е, че траките не са избирали случайно местоположението на вилните си постройки. Вилата е в близост до един от големите пътища в Тракия, на южен склон и близо до десния брег на река Армира. Освен това самото място е изключително красивов последните източни гънки на Родопите.
В същинския архитектурен план има 22 помещения и една тераса, която е на първия етаж. Основния вход към вилата е отзад – от вътрешната страна и е много представително оформен.
Строителни периоди на Вила Армира
В периода от построяването й до 4-ти век, когато е била опожарена, вилата има три основни строителни периода, а именно:
- първи строителен период – от 50-те до 70-те години на I век сл.Хр. – през този период вилата е била на сравнително малка площ
- втори строителен период – от първата четвърт на II век до началото на III век сл.Хр. – през този период е направено преустрояване на вилата, както и изграждането на подово отопление – хипокауст
- трети строителен период – от началото на III век сл.Хр. до първата четвърт на IV век сл.Хр. – тогава са изградени залата за гости, задният двор и още други помещения
- четвърти строителен период – от първата четвърт на IV век до 378 година, когато вилата е опожарена
Мозайките във вила Армира
От самото изграждане на вилата, музайките са част от интериора й. Впечатляващо е, че има наистина много запазени мозайки, които са от различни периоди на обитаване. Най-стари са мозайките в първоначалния вестибюл, който е в западната част на сградата и музайките около басейна, както и тази на дъното на басейна. От самото начало на построяването на вилата са и мозайките в кабинета и приемната на собственика, които биват определени като едни от най-важните в сградата. Те са най-строги и с повтарящи се геометрични елементи.
Друга голяма част от мозайките са изработени през втория строителен период. Голям интерес представлява орнаментът „свастика“ или „пречупен кръст“, който се среща на много места във вила Армира. Той е символ на „кръговрата на живота“ и е символ, познат в историята на изкуството на Бкизкия Изток още преди Христа.
През третия строителен период също са били изградени някои от музайките в двореца. По това време вилата е била разширена в източна посока и е била издигната голяма зала за гости. Целият под на залата е покрит с мозайка, която е подчинена на модата по онова време. В центъра на залата е изобразена гавата на Медуза-Горгона – „Горгонейрон“. Около нея за изобразени 4 съпружески двойки. Портретите са с едри и груби черти, но се смята, че са портрети на собствениците от III век, които изявили желание да бъдат увековечени. В тази зала има още 4 интересни символа – символи на сезоните, които са изобразени с образите на ветровете. Има изобразени също символите на доброто и злото посредством фигурите на Ерос, елен и глиган.
Мраморната декорация
Декорацията от мрамор също е много силно впечатляваща. Влизайки във вилата, оставаш запленен от белия мрамор, от който е изваяно всичко във вилата. Колонадата във вилата е изпълнена в римско-коринтски стил. Има изящни пропорции и пищно оформени капители. Покритите коридори с колонада (перистил), намиращи се около басейна се явяват централното строително ядро на вилата-дворец. Не е ясно как е била изработена колонадата при първоначалното построяване на вилата. Има теории, че колоните са били дървени първоначално. Мраморната ограда на басейна прилича на мраморна дантела. Всяко едно стълбче, от ограждащите басейна завършва с различна глава на някой бог. Мраморната облицовка е другият шедьовър в декорацията на вила Армира.
Още някои интересни факти
Интересно е, че голяма част от някогашната римска вила и предметите в нея са запазени и до днес, въпреки опожаряването й през IV век. Това се дължи на два основни факта. Единият е земетресение от 4-ти век, което затрупва вилата и по този начин я спасява за много години напред. Вторият фактор е, че когато откриват останките от античната вила преустановяват изграждането на планувания язовир, а не както столицата на Одриското царство, град Севдополис, който днес се намира на дъното на язовир Копринка.
Малко предистория на посещението ни на вила Армира
Бях чувала за това място от Пепи, още преди няколко години, но така и не успявахме да стигнем до този край на България. Ето, че на всяко нещо си му идва времето. Интересното при нас беше, че не знаехме дали ще успеем да стигнем на време във вилата. На този трип бяхме част от голяма група с блогъри и тур оператори, но пътувахме с личния ни автомобил, защото малката и баба й бяха с нас. Неочаквано беше решено посещението на вилата да бъде преместено от последния ден за деня, в който я посетихме. Ние това го разбрахме в движение обаче и тъй като се забавихме малко повече в района на Кърждали (защото държахме да посетим Каменната сватба), тръгнахме по-късно от групата към Ивайловград.
Честно да си призная, ако планувате да преминете по този път се въоръжете със здрави нерви, защото той е сякаш безкраен. В самото начало след Кърджали в посока Момчиловград пътят е хубав, но с много завои и не позволява бързо каране. След Момчиловград има участъци, където път липсва и шофирането е доста натоварващо и бавно. Ние бяхме силно учудени, когато навигацията ни показа, че за тези 104 километра (от Кърждали до Ивайловград) ще изминем за два час. Е, така се случи! Та, запасете се със здрави нерви ако това е вашия маршрут.
В крайна сметка успяхме да стигнем почти на време във вилата. Имахме късмет, че хотелът в който бяхме настанени беше на улица Армира и пътят минаваше буквално пред него. Оставихме малката и баба й да се настанят, а ние продължихме към вилата. Групата беше пристигнала около 20-тина минути преди нас, което не беше фатално. Смея да кажа, че пристигнахме точно на време.
Нашите впечатления и с какво ще запомним това място
Още като влезе човек вътре остава силно пленен от белия мрамор, от който е направено всичко. Другото нещо, което наистина е впечатляващо са множеството и различни мозайки, които красят подовете на почти всяко помещение и орнаментите. Само като ги погледнах и се възхитих на търпението и прецизността, с които са редени тези малки черни и бели камъчета. Различните свастики, разположени в помещенията също за запомнящи се и много интересни. Смята се, че това е много древен символ на късмета.
Фактът, че още по онова време са имали идея и са успяли да реализират подово отопление (хипокауст) е възхитителен. Хермите, красящи оградата на басейна също са забележителни творения на изкуството. Като цяло вилата е наистина изключителна и от нея лъха някогашния лукс, който за онова време не е бил особено присъщ.
Несъмнено това е място, което си заслужава да бъде посетено. Ако искате да се потопите повече в история му, ви препоръчваме да се включите в беседа. Може още много да се напише за тази антична римска вила, но няма да е достатъчно – отидете и се убедете сами в красотата и уникалността й.
Малко полезна информация
Можете да посетите вила Армира всеки делничен ден от 9 часа сутринта до 17 часа. Освен това ни казаха, че работи и през уикендите, но е хубаво да се обадите все пак, за да ви потвърдят. Входът за възрастни е 5 лева, а за пенсионери и учащи 3 лева. Цената на беседат е 5 лева, за снимки с фотоапарат се заплаща допълнително 5 лева, а за видеокамери – 12 лева.
В заключение
В този район има още много забележителности, за които ние ще се върнем, една от които е крепостта Лютица. За жалост нямахме достатъчно време и не успяхме да разгледаме много неща около Ивайловград. Разходихме се до таханджийницата, където видяхме как се прави истински 100% сусамов таха, който е силно на почит в нашето семейство. В статията Забележителности в Източни Родопи може да прочетете кои места успяхме да посетим в рамките на нашето тридневно пътешествие в югоизточна България.
Можете също да разгледате и други наши пътешествия из страната ни в категория България.