Home ПътешествияПланини До водопад Райското пръскало за един ден

До водопад Райското пръскало за един ден

май 27, 2018
До водопад Райското пръскало за един ден

Сякаш от цяла вечност планувахме ходене до Райското пръскало. Първо докато бях бременна се канехме да отидем, но решихме, че няма да успея да измина цялото това разстояние с повече от километър денивелация. После пък вече беше студено и снежно. С нетърпение чакахме да дойде пролетта, да се разтопят снеговете и да успеем да стигнем до най-големия водопад на Балканите и да направим предната наша разходка с бебе в планината. А освен това много искахме да заведем малката Рая до хижа Рай и Райското пръскало – доста поетично нали?

За Райското пръскало

Водопад райското пръскало се намира в Стара планина в Национален парк „Централен Балкан“, в природния резерват Джендема, под връх Ботев. Това е най-големия водопад не само у нас, а и на целия Балкански полуостров. Височината на водния му пад е около 125 метра. За разлика от миналия път, когато ходихме до там, сега водопадът беше в пълната си мощ. Изключително много вода имаше и изглеждаше наистина величествен. Определено хижа Рай е много любимо място, но пътят до там е доста изморителен.

гледка от хижа рай към водопад райско пръскало

И така, в един хубав петъчен ден в средата на април, станахме в 6 сутринта, доправихме набързо багажа и потеглихме към Калофер. Както винаги целта ни беше много амбициозна – да отидем до водопада, да хапнем и починем на хижа Рай и да се приберем в София (по възможност по светло). Бяхме позабравили колко много път има и смятахме, че можем да се вместим във времето, което бяхме предвидили.

От местността Паниците до хижа Рай

Пристигнахме и паркирахме колата на Паниците около 10 часа сутринта. Оправихме бебето, сложих го в раницата, Пепи взе останалия багаж и потеглихме.

Този път за разлика от предния (когато изкачвахме връх Ботев), пътят до хижата ми се стори доста по-дълъг и труден. Отдавам го на факта, че с бременността върнах доста темпото си, а и все пак нося над 9 килограмово бебе, което на отиване не спря да мърда с въодушавление и да разглежда всичко наоколо.

В началото на прехода има едно стръмно изкачване, което трябва да се преминава с повишено внимание. Освен че има множество сипеи, има и голямо дере от едната страна. Това изкачване е около 200-300 метра, но денивелацията е над 150 метра – почти отвес. Въпреки това се преодолява сравнително бързо. Следват още няколко леки баирчета, след което около 4 километра сравнително равна пътека. Това че е равно ми допада, но това, че няма никаква сянка прави тази част от маршрута не много любима.

Гората преди хижа Рай

След може би около 2 часа ходене следва слизане в горската част. Точно преди стръмното слизане има няколко дървени пейки, където си заслужава човек да поседи и да се полюбува не пейзажа, който се разкрива от там.

Влизайки в гората пътеката е много приятна. Върви се предимно надолу през половината от пътя. След известно време се достига до основата на каньона, който ще видите от пейките още преди спускането в гората. Преминава се от другата му страна и следва едно горско изкачване, което този път ме поизмори доста. Въпреки това успяхме да го преминем със сравнително добро темпо. За около 4 часа стигнахме до хижа Рай.

добре дошли на хижа рай

Към водопада

Решихме първо да отидем до водопада, а след това да се отдадем на заслужена почивка на хижата. Хижарят ни предупреди, че реката е много голяма и да внимаваме при пресичането и. Тръгнахме нагоре и не след дълго видяхме какво имаше предвид – преминаването на реката беше невъзможно без да се намокриш. Обмимслихме добре всяко едно място, откъето бихме могли да преминем. В крайна сметка, решихме че е прекалено опасно с детето на гръб да преминем през силно течащата вода и мокрите хлъзгави камъни. Аз се върнах с Рая на хижа Рай, а Пепи реши да се качи нагоре по неотъпкани „пътеки“, докъдето успее, за да снима водопада в цялата му прелест. С малката се вързнахме на хижжата, където аз хапнах хубаво, а тя се порадва на поляната отпред. Попълзя, посмя се – голямо забавление беше.

с бебе на хижа рай и гледка към райското пръскало

Пътят на връщане

Денят вече беше доста напреднал и трябваше да се ориентираме към прибиране. Имахме около 10-тина километра до колата. Тръгнахме към 4 и 30 от хижата с доста бодра крачка, защото не искахме да замръкваме в гората, както миналия път. Сложих малката на гръб и тя заспа почти мигновено. Така премина целия път навръщане за нея – спейки на гърба на мама. Към края на прехода вече бяхме доста изморени, но успяхме за около 3 часа да стигнем до колата. Това, което ни направи впечатление е, ч се разминахме с повече от 40 човека, които се качваха към хижата (може би щяха да прекарат там уикенда).

Като за финал

Това беше един наш ден, в който спонтанно решихме да отидем до водопад Райското пръскало. Равносметката е – 22 км разстояние, малко над 1 км денивелация за 8 часа с бебе над 9 кг на гръб. Следващият път, когато решим да ходим в този район, задължително ще го направим с преспиване, за да имаме достатъчно време да се насладим на прехода и на мястото. На хижа Рай можем да седим цял ден и просто да се наслаждаваме на чистия въздух и на красотата на Райското пръскало.

На видеото можете да видите колко беше пълноводен водопада – невероятна красота и величественост.
Освен това може да прочетете как успяхме да се качим до старопланинския първенец само за ден – Изкачване на връх Ботев за един ден.

 

Ако сте фенове на водопадите като нас, можете да разгледате категория Водопади, както и да видите какви са Ползите от отрицателно заредения въздух около водопадите.

За повече планински преживявания и пътувания можете да ни последвате във FACEBOOK, а за снимки от нашите приключения в INSTAGRAM.

Още

2

В.А. януари 26, 2019 - 9:08 am

Страхотно и мотивиращо звучи описанието на този красив Ваш ден. Благодаря за споделените емоции. Ние също планираме идното лято да заведем дъщеря ни, която е на 1,1 г. точно там.
Бих искала да ви попитам дали маркировката е наистина ясна и лесна за разбиране? Ориентирахте се сами по пътя или бяхте там с екскурзовод?
Преди много години имах щастието да посетя вълшебното място и все още споменът трепти в мен. Тогава използвахме екскурзовод и не обърнах внимание на обозначенията.
Благодаря предварително за отговора.

Поздрави,
В.А.

Reply
Peter Todorov януари 26, 2019 - 11:59 am

Здравейте, ние за последните години често посещавахме мястото и нямаме нужда от маркировката, но така или иначе тя е достатъчно добре направена и шансове за загубване практически липсват. Може спокойно да тръгнете сами без водач. Ако ще спите на хижа Рай е хубаво да си направите резервация от рано, защото през топлите месеци резервациите вървят с месеци напред. Друг важен фактор също е времето. Около връх Ботев времето е много динамично и е хубаво да тръгнете при добра прогноза.

Reply

Leave a Comment

error: