Сякаш от цяла вечност планувахме ходене до Райското пръскало. Първо докато бях бременна се канехме да отидем, но решихме, че няма да успея да измина цялото това разстояние с повече от километър денивелация. После пък вече беше студено и снежно. С нетърпение чакахме да дойде пролетта, да се разтопят снеговете и да успеем да стигнем до най-големия водопад на Балканите и да направим предната наша разходка с бебе в планината. А освен това много искахме да заведем малката Рая до хижа Рай и Райското пръскало – доста поетично нали?

За Райското пръскало

Водопад райското пръскало се намира в Стара планина в Национален парк „Централен Балкан“, в природния резерват Джендема, под връх Ботев. Това е най-големия водопад не само у нас, а и на целия Балкански полуостров. Височината на водния му пад е около 125 метра. За разлика от миналия път, когато ходихме до там, сега водопадът беше в пълната си мощ. Изключително много вода имаше и изглеждаше наистина величествен. Определено хижа Рай е много любимо място, но пътят до там е доста изморителен.

И така, в един хубав петъчен ден в средата на април, станахме в 6 сутринта, доправихме набързо багажа и потеглихме към Калофер. Както винаги целта ни беше много амбициозна – да отидем до водопада, да хапнем и починем на хижа Рай и да се приберем в София (по възможност по светло). Бяхме позабравили колко много път има и смятахме, че можем да се вместим във времето, което бяхме предвидили.

От местността Паниците до хижа Рай

Пристигнахме и паркирахме колата на Паниците около 10 часа сутринта. Оправихме бебето, сложих го в раницата, Пепи взе останалия багаж и потеглихме.

Този път за разлика от предния (когато изкачвахме връх Ботев), пътят до хижата ми се стори доста по-дълъг и труден. Отдавам го на факта, че с бременността върнах доста темпото си, а и все пак нося над 9 килограмово бебе, което на отиване не спря да мърда с въодушавление и да разглежда всичко наоколо.

В началото на прехода има едно стръмно изкачване, което трябва да се преминава с повишено внимание. Освен че има множество сипеи, има и голямо дере от едната страна. Това изкачване е около 200-300 метра, но денивелацията е над 150 метра – почти отвес. Въпреки това се преодолява сравнително бързо. Следват още няколко леки баирчета, след което около 4 километра сравнително равна пътека. Това че е равно ми допада, но това, че няма никаква сянка прави тази част от маршрута не много любима.

След може би около 2 часа ходене следва слизане в горската част. Точно преди стръмното слизане има няколко дървени пейки, където си заслужава човек да поседи и да се полюбува не пейзажа, който се разкрива от там.

Влизайки в гората, пътеката е много приятна. Върви се предимно надолу през половината от пътя. След известно време се достига до основата на каньона, който ще видите от пейките още преди спускането в гората. Преминава се от другата му страна и следва едно горско изкачване, което този път ме поизмори доста. Въпреки това успяхме да го преминем със сравнително добро темпо. За около 4 часа стигнахме до хижа Рай.

Към водопада

Решихме първо да отидем до водопада, а след това да се отдадем на заслужена почивка на хижата. Хижарят ни предупреди, че реката е много голяма и да внимаваме при пресичането и. Тръгнахме нагоре и не след дълго видяхме какво имаше предвид – преминаването на реката беше невъзможно без да се намокриш. Обмислихме добре всяко едно място, откъето бихме могли да преминем. В крайна сметка, решихме че е прекалено опасно с детето на гръб да преминем през силно течащата вода и мокрите хлъзгави камъни. Аз се върнах с Рая на хижа Рай, а Пепи реши да се качи нагоре по неотъпкани „пътеки“, докъдето успее, за да снима водопада в цялата му прелест. С малката се вързнахме на хижжата, където аз хапнах хубаво, а тя се порадва на поляната отпред. Попълзя, посмя се – голямо забавление беше.

Пътят на връщане

Денят вече беше доста напреднал и трябваше да се ориентираме към прибиране. Имахме около 10-тина километра до колата. Тръгнахме към 4 и 30 от хижата с доста бодра крачка, защото не искахме да замръкваме в гората, както миналия път. Сложих малката на гръб и тя заспа почти мигновено. Така премина целия път навръщане за нея – спейки на гърба на мама. Към края на прехода вече бяхме доста изморени, но успяхме за около 3 часа да стигнем до колата. Това, което ни направи впечатление е, ч се разминахме с повече от 40 човека, които се качваха към хижата (може би щяха да прекарат там уикенда).

Като за финал

Това беше един наш ден, в който спонтанно решихме да отидем до водопад Райското пръскало. Равносметката е – 22 км разстояние, малко над 1 км денивелация за 8 часа с бебе над 9 кг на гръб. Следващият път, когато решим да ходим в този район, задължително ще го направим с преспиване, за да имаме достатъчно време да се насладим на прехода и на мястото. На хижа Рай можем да седим цял ден и просто да се наслаждаваме на чистия въздух и на красотата на Райското пръскало.

Освен това може да прочетете как успяхме да се качим до старопланинския първенец само за ден – Изкачване на връх Ботев за един ден. Ако пък сте фенове на водопадите, може да се отправите към Беласица и да посетите водопад Мангъро, водопад Срамежливеца, Яворнишки водопад, водопад Дъбицата.

За повече планински преживявания и пътувания можете да ни последвате във FACEBOOK, а за снимки от нашите приключения в INSTAGRAM.