Наскоро се замислихме, че нямаме статия за Черни връх. Това е връх, който и двамата сме качвали толкова много пъти, че не можем дори да ги преброим. Преди да се запозная с Пепи съм ходила десетки пъти сама до него. Пепи пък, когато се запонахме ходеше през ден – или за изгрев, или за залез. Като цяло наистина Черни връх ни е като разходка в Западния парк (може би дори сме ходили повече там, отколкото в Западния). И въпреки това, установихме, че не сме писали нищо за него. Този път реших,е за пореден път да отидем с бебе на планина.
Повечето изкачвания на Пепи са били от хижа Алеко. Аз от друга страна (тъй като преди нямах кола), съм го качвала много пъти от малко по-далеч. Имам няколко изкачвания от долната станция на Драгалевския лифт, няколко изкачвания от Златните мостове, също съм го качвала от Владая (впрочем пътеката от там, водеща до Златните мостове е много приятна), имам и половин зимно изкачване през Железница (половин, защото оставаха около 30-тина колчета до върха, но поради лошо време и къс ден решихме да слизаме, вместо да продължим).
За голяма част от хората живеещи в София, Витоша е непозната планина. Уж ни е толкова близо, пък не я познаваме добре. Аз лично там намирах спасение от много неща, преди да срещна Пепи. Много често ми се случваше да „хвана гората“ – буквално. В този ред на мисли смея да твърдя, че познавам Витоша, или поне една част от нея. След изкачването ни на връх Мусала преди около седмица, решихме да заведем малката и на Черни връх. Беше доста спонтанно решение и в късния следобед се отправихме към Алеко. Тъй като беше около 3 часа след обяд, нямаше да имаме достатъчно време да тръгнем от долу и решихме да оставим колата на Алеко и от там да тръгнем към върха.
Накратко за Черни връх
Черни връх е най-високият връх в четвъртата по височина планина в България. Той е висок 2290 метра. Смята се, че Черни връх е един от най-ветровитите ни върхове, воден от връх Мургаш. При ясно време от горе се виждат Рила, Стара планина, Средна гора, Верила и Плана планина.
Изкачване на Черни връх
От Алеко има 2 пътя, по които може да се тръгне нагоре – единият е по-дълъг и води началото си от горната станция на Драгалевския лифт – Голи връх. Другия е през Стената – тръгва директно от Алеко и се спястяват около 2,5 километра, които са за сметка на доста стръмен участък, водещ до заслон Стената. Преди да родя този участък сме го взимали за около 20-тина минути. Този път за по-лесно избрахме да минем по заобиколния път.
Поради тази причина оставихме колата на пътя малко преди Алеко, където има и по-пряк път, водещ до Голи връх.
В началото на прехода пътят е равен и се подминават две пътеки, водещи към връх Камен дел. След може би 15-тина минути ходене по сравнително равна пътека следва едно изкачване и обратен завой, след което пътеката отново е равна за дълго. Има лека денивелация, но като цяло е доста лесно. Върви се по широк път, покрит с чакъл, който няма как да бъде объркан.
След по-малко от 3 километра ходене се стига и до мястото, където се излиза ако сте избрали да се изкачвате през Стената – заслон Стената. След заслона остават още около 2,5 километра. Последният килметър и нещо е малко по-труден, защото се преодолява голяма денивелация.
В общи линии изкачването на Черни връх от Голи връх е около 5 километра с 500 метра положителна денивелация. С нормално темпо това отнема час – час и половина ходене.
Нашето изкачване и почивката на върха
Както споменах по-горе, този път решихме разходката ни да е лежерна и да не бързаме. За това избрахме и по-дългия маршрут. По пътя срещнахме две майки бебеноски, които бяха качили върха с 5 месечните си бебенца и много се зарадвахме. Като цяло винаги, когато видим малки деца и бебета в планината ни става много мило.
Успяхме да се качим на върха за час и половина – бяхме горе в 5 и 15. Понеже беше делничен ден и вече беше доста късно, горе имаше само едно младо семейство с детенце, които тъкмо си тръгваха.
Поседнахме на поляната и извадихме малката планинарка да пощъка на тревата. Тя беше много щастлива (кавато е винаги в планиата). Пълзеше насам натам и си говореше нещо на бебешки. Горе беше 13 градуса, но понеже напичаше слънце се усещаше доста по-топло. Поседяхме повече от час, поговорихме си с метеоролога горе, който ни е приятел от поставянето на камерата на Черни връх. Може би към 6 и 30 тръгнахме надолу.
Малко след като слязохме в платото времето рязко се промени. Влязохме в доста тъмни облаци и стана хладно. За щастие бебето си спеше спокойно на гърба ми и ние с бодра крачка вървяхме към колата. Може би слязохме за около час и малко.
Различни варианти за изкачване на Черни връх
На мен лично един от любимите ми маршрути е от Златните мостове. При него се преминава през местността Торфено бранище, където пътеката е много приятна. Ако разполагате с повече време може да тръгнете също от Владая. Друг начин е от Драгалевци – или с Драгалевския лифт до Голи връх или директно от Драгалевци – пътеката започва от лифта. Има възможност за изкачване от Княжево, Бистрица и Ярлово. Като цяло има много маршрути към Черни връх, чиято пресечна точка е именно върха.
Съвети при изкачване на Черни връх
Както в повечето ни статии и тук няма да пропуснем да напишем някои неща, които смятаме за полезни:
- Винаги проверявайте прогнозата за времето – в планината времето е много динамично и е хубаво да сте подготвени;
- Ако тръгвате късно и има възможност да замръкнете, предвидете по един челник – за ваше спокойствие и удобство;
- Винаги имайте някоя по-дебела дреха в багажа си – на върха обикновено е доста по-студено и ако няма слънце това се усеща много;
- Ако разполагате с повече време се качете от долу – от Драгалевци, Владая или някой друг по-дълъг маршрут. Така ще можете да се насладите на пъстротата на маршрута – както на висоите части на Витоша, така и на планинските пътеки и аромати;
- Не забравяйте шапка – на високо слънцето е доста силно;
- Не се притеснявайте да заведете и най-малките представители на семейството си – това е напълно възможно и приятно и за двете страни. Малчовците обичат планината.
Ето, че най-послед запълнихме тази празнота – липсата на статия за най-посещавания от нас връх в България – Черни въх. Със сигуност ни предстоят още безброй изкачвания. В дни, когато нямаме план и посока, но пък искаме да сме в планината, почти винаги избираме Черни връх – на високо, на чист въздух, далеч от София и същевременно толкова близо. Ако пък не разполагате с толкова време, винаги може да отскочите до връх Камен дел и да се полюбувате на красивата гледка към София.
Близо 3 години по-късно
Решихме да се качим отново на Черни връх, но този път с 2 деца. Това малко бебе, от снимките по-горе, вече е голяма 3 годишна госпожица. Отидохме с колата до Алеко и решихме да се качваме през Стената. Идеята беше баща й да я носи със самар. Да, НО тя беше много превъзбудена и щастлива от факта, че е в планината. През цялото време повтаряше, че сама ще се качи до „Черния връх“. За 2 часа и 15 минути ходене, това малко момиченце наистина се качи до върха сам сама. Нито за момент не се размрънка. Подскачаше от камък на камък и повтаряше „Вижте как добре се справям. Мога и сама да се кача до върха.“
Честно да си призная, ние едва повярвахме на случващото се. Сега виждаме, че всъщност си е заслужавало повече от всичко, това, че я водехме с нас непрестанно из гори, била, върхове и езера. 2 години и нещо по-късно, тя сама иска да ходи, да опознава и да изживява свободата на планината.
Можете да разгледате още снимки от това приключение тук.