След двата изкачени първенеца на Рила (Изкачване на връх Мусала с бебе) и Витоша, решихме да се отидем до Боянски водопад. И двамата сме се качвали множество пъти до там и в почти всики случаи по късия маршрут. В един горещ делничен ден на август, след обяда, решихме да потеглим към Бояна и Боянския водопад за приятна горска разходка. Речено, сторено. Беше може би около 2-3 часа след обяд. Набързо взехме най-необходимото, натоварихме се в колата и потеглихме. Минахме през едно магазинче за фреш, взехме си сандвичи и тръгнаме към Бояна. Маршрутът е близо до София и води началото си от Бояна.

За Боянския водопад

Боянският водопад се намира във Витоша, на около 5 километра от центъра на Бояна. Той е и най-големия водопад по река Боянска, както и във Витоша. С водния си пад, който е около 20-тина метра, през пролетта може да бъде видян дори от София.

Маршрути към Боянски водопад

Има няколко възможности за разходка до Боянски водопад. Две пътеки водят началото си от Бояна – едната е по-стръмна, а другата по-полегата. Друг маршрут е от Копитото, като при него голяма част от пътеката е равна, а малко преди водопада има стръмно и каменисто слизане надолу. Като цяло, който и маршрут да изберете, не се съмнявам, че ще ви е приятно, защото разходката в планината винаги е зареждаща.

От Бояна до Боянски водопад

Този път решихме, че искаме разходката ни да е лежерна и поехме по дългия маршрут от Бояна, който според теблите е с продължителност 1:30 часа. Аз не бях минавала по него никога и определено очаквах да е „по-лек“. Отдавна съм се качвала и по късия маршрут и има вероятност спомените да ме лъжат, но не ми се стори, че и въпросната дълга пътека не е много лека. През цялото време се върви предимно и само нагоре.

Паркирахме непосредствено до началото на пътеката, сложих бебето на гръб и се отправихме с бодра крачка нагоре. Пътеката е приятна и се вие нагоре. На моменти навлизахме в дебела сянка с големи дървета. В други моменти бяхме на припек, но за кратко.

Мислехме, че малката ще заспи по пътя нагоре, но уви. През цялото време беше будна и се оглеждаше наоколо. В последно време на всяка разходка любимото й е да си повтаря „Мама, бръм бръм бръм“. Както се досещате, почти през цялото време продължи това.

В един момент, може би 10-тина минути преди да стигнем до водопада, Рая започна много да се сърди. Очевдино имаше нужда от нещо. Поспряхме се, свалих я от раницата и се погрижихме да се чувства добре. Последва спокойствие и продължихме пътя си към водопада. Не след дълго стигнахме до Боянски водопад. Рая като го видя, започна да подскача на гърба ми и да се смее, гледайки падащата вода. Детето много, ама много обича водопади. Ако ви е интересно може да прочетете повече за Въздуха покрай водопадите и ползите от него.

Равносметката за разходката ни до горе, според часовника ми е – 3,66 км е пътеката с около 480 метра положителна денивелация. С почивката ни преди водопада се качихме до горе за около час и половина лежерен ход.

Почивка на водопада

На водопада се застояхме може би около час, ако не и повече. Поснимахме се, поседяхме си, съзерцавайки падащата вода. Горе нямаше много хора. На отиване срещнахме доста чужденци, а горе беше спокойно. Може би защото вече беше късен следобед. Бяхме забравили одеялото за пикник и за това не пуснахме малката на земята, защото горе има много камъни и пепел и не ни се стори подходящо (имайки предвид, че тя не стои на едно място).

От Боянски водопад до Боянското езеро

Решихме на връщане да разнообразим разходката и да минем по друга пътека – през Боянското езеро. Преди малката да се роди, няколко пъти сме тичали по този маршрут. Имахме спомени, че пътеката е много приятна за ходене и тичане. Този път обаче май тръгнахме по някоя по-кратка пътечка, а не по главната пътека към езерото. Тя беше доста стръмна и камениста, почти като сипей. А сметка на това обаче, наистина я преминахме доста бързо и за около 20-тина минути бяхме на езерото. Боянското езеро е изкуствено създадено през 1906 година при построяването на Витошкия водопровод, а преди това е било блато.

Не се застояхме много там, а само преминахме и продължихме надолу към Бояна. До колата ни отне още може би един час бавен ход. Малката заспа и можехме да си поговорим, без да пеем песнички и да викаме „бръм бръм“.

Цялата ни разходка беше може би около 4 часа. Тези мигове в планината обаче винаги са безценни за нас. При всеки удобен момент хващаме горските пътеки.

Това беше един лежерен делничен ден, в който предпочетохме планината пред парка. Надяваме се статията ви е харесала и ви е била полезна.

Можете да разгледате още предложения за планински разходки в категория Планини, а също та се порадвате на още много красиви водопади в категория Водопади.

За повече планински преживявания и пътувания можете да ни последвате във FACEBOOK, а за снимки от нашите приключения в INSTAGRAM.

Слингът, с който нося малката е една от любимите ми носилки, можете да прочетете малко пове за него

в статията Ревю на тъкан слинг Oscha, както и да разгледате

още красиви слингове в техния сайт – Oscha Slings.