Home ЛайфстайлЛайфстайл Бременна за втори път

Бременна за втори път

февруари 5, 2019
Бременна за втори път

В последно време си разсъждавам върху възприятията ми за много неща от живота. Бременна съм за втори път. Тази бременност минава сякаш в пъти по-бързо от предишната. Някак докато се обърна и преполовихме с бебчо времето, което ще прекараме заедно в едно тяло. Това ме накара дълбоко да се замисля за това как и колко бързо се променят нещата, както и за разликата между това да си бременна за първи път и за втори, а може би и всяка следваща бременност.

Бременна за първи път

Когато забременях с Рая не можех да си намеря място от щастие – буквално. Дълго време очаквах да видя двете чертички и с тази прекрасна новина ни започна годината. Тогава четях за вскяка седмица какво се случва с бебчо, какво да очаквам за себе си. Нямах търпение да ми порасне коремчето. Почти през цялата бременност бях в една голяма еуфория и копнеех да дойде мига, в който да си гушна бебенцето.

Когато бременността напредна беше лято. Жегата не ми понасяше, а вкъщи климатиците работеха непрестанно на 19 градуса. И до днес Пепи си спомня този период като „периода в живота ми, в който съм мръзнал най-много“ и „единственото лято, в което съм спал с юрган“. Хаха!

Деветте месеца с Рая минаха в едно трепетно очакване и нетърпение за нашата първа среща. Както в почти всяко семейство, в което се очаква бебе, и нас ремонтът не ни подмина. Та, 1/3 от времето премина в ремонт на апартамента и живеехме на друго място. Имах една прекрасна, безгрижна, вълнуваща първа бременност. Четях много и се подготвях за нейния финал, защото исках да се случи по най-добрия начин.

бременна с момичеЗа мен беше изключително важно да съм много добре информирана и да мога да направя информинран избор за това как и къде искам да родя.

Бременна за втори път

Още преди да родя много се забавлявах на картинките в интернет пространството, илюстриращи разликите между поредните бременности. Разбирах, че е нормално да има разлика във въприятията на майката, но не вярвах че наистина могат да са толкова големи. С Рая водех стриктна статистика и снимки за всяка отделна седмица. Вярвате ли ми, че сега за първи път си направих снимка може би в 18 седмица.

бременна за втори пътКогато си бременна за втори път и имаш малко дете, както е в нашия случай, времето сякаш тече по различен начин. Роденото бебе с всеки ден изисква все повече неща, а ти разполагаш с все по-малко време за всякакви странични дейности. С Рая ми беше много зле в първите месеци и си почивах и спях доста. Този път не можех да си позволя този лукс. Пак ми беше лошо, но някак не можех да допусна да му се оставя и ежедневието ми не се промени особено въпреки тези обстоятелства.

Разбира се, много се развълнувах, когато видях за втори път двете чертички.

Това бебе също е толкова искано колкото и първото. Също така много искахме двете ни деца да бъдат с малка разлика. Вярваме че има доста плюсове – както за децата, така и за нас.

Вчера осъзнах, че половината бременност е преминала, а аз съм толкова в ежедневието и рутината, че дори не съм го осъзнала. Когато някой ме пита в кой месец съм дори се замислям, а преди знаех точен месец, седмица, ден, само дето до час не бях пресмятала. Също така първия път нямах порив да споделям, докато сега имам желание да споделям някои неща, свързани с текущата ми бременност. Обмислям отделен пост, в който да ви разкажа вълненията покрай пола на бебечето.

Също така за себе си съм направила много изводи за това какво ще ми трябва за новото бебе и какво не и със сигурност няма да има излизшни покупки. Това нма да е вследсвие, че имаме всичко от каката, защото с нея не използвахме сигурно половината неща, които „трябва да купиш преди бебето да се роди“.

Има ли разлика между бременностите

бременна за втори пътАма разбира се! Огромна. Най-вече в нагласата ми. Не съм толкова еуфорична, а дори на моменти ме обхваща лека паника (това отдавам на хормоните). А може да е от факта, че ще имам две бебета у дома с различни нужди, режими и т.н. Освен това намирам голяма разлика в психическото и емоционалното ми състояние, както и в поривите ми за някои храни и напитки. Силното ми желание за кафе сутрин – едва ли е от недоспиването, а в следобедните часове поривът ми за червено вино (понякога) едва ли се дължи на опънатите ми нерви от тодлърчето, което след следобедния си сън (разбирайте 20-30 минути) започва да беснее.

И така, вече напълно разбирам илюстрациите от интернет, в които със следващото дете вече не те вълнува дали детето яде от купичката на кучето, защото това е проблем на кучето, а не твой.

Смятам да започна да пиша повече по темата за бременност и майчинство, защото това са ми доста актуални теми. Надявам се споделения опит да ви е от полза или поне да ви забавлява. Ще се радвам ако имате да споделите нещо с мен по темата – каквото и да било.

Още

Leave a Comment

error: