В района на Велинград има доста забележителни места, които можете да разгледате. Най-хубавото е, че са на много кратки разстояния едно от друго. След разходката ни до крепостта Цепина се отправихме към Ракитово и Часовниковата кула. Пътят преминава през село Дорково и покрай цехът за Килими в Костандово.
Как се стига до Часовниковата кула в Ракитово?
Ракитово се намира в югоизточната част на Чепинската котловина в Западните Родопи. На влизане в града има табела указваща, че това е Ракитово, която представлява умалено копие на часочниковата кула. За да стигнете до самата кула трябва да карате само по главния път на града и да следвате табелите за Цигов чарк. Малко преди излизането от града в ляво ще видите кулата.
Малко история на Часовниковата кула
Кулата е построена през 1872 година и се е превърнала в символ на града. С нейните 18,6 метра тя се извисява на хълма Бърдо. Тя е изградена от камъни и дърво и има осмоъгълна форма, а покривът й е коносувиден. Стените й са с дебелина от близо 1 метър.
Историите рзказват, че преди да построят самата кула, в града била докарана първо камбаната. Местните много се чудели къде да построят кулата. Преди да изберат окончателното й място я поставяли на скеле първо в центъра на града, а след това отново в самия град. Изпращали мъжете по различните краища, за да видят дали навсякъде се чува звъна й. И двете места се оказали неподходящи. Третото място било именно хълба Бърдо, където и до днес се намира кулата.
От построяването на кулата до днес камбаната е сменяна 2 пъти. Първият път е било слд Балканската война, защото е била родупчена от куршуми. Вторият път през 2002 година, защото била открдната. Кулата и до днес е исторически паметник от национално значение, който е и типичен пример за възрожденската епоха и символ на града.
Нашето посещение
Ние посетихме кулата след крепостта Цепина. Малката не успя да я види наживо, защото заспа в колата още докато пътувахме натам. Явно доста я беше изморило слизането от крепостта преди това. Като цяло не се застояхме много на този обект, защото планът за деня ни беше доста натоварен. Пепи снима кулата, направи няколко клипчета, докато малката блажено си спи в колата. След 20-тина минути може би се отправихме към следващата дестинация – язовир Батак, а след това към град Пещера. За щастие Рая проспа почти целия път и в Пещера се наложи да я събудим, защото ходихме да разгледаме Музей “Автомобилите на социализма”, а след това обядвахме.