Най-накрая стигнах и до това да ви разкажа за изкачването на връх Безбог. Дълго време коментирахме и обмисляхме маршрути. Основното, което искахме е да отидем на ново място и за двама ни. Водени от желанието ни да изкачим 10-те най-високи върха в страната ни, избрахме и следващата ни разходка – в Пирин до връх Полежан, като бяхме решили преди него да изкачим връх Безбог. Тъй като планирахме не лек преход (изкачване на 3 върха в един ден), решихме че ще е най-удачно да пренощуваме в хижата, а на следващия ден да се разходим до още някое място в района.
Подготовка и пътуване към Пирин
Вечерта преди да се отправим към Пирин, за последен път погледнахме прогнозите за времето. Очертаваше се на следващия ден да е слънчево време, без вятър. Вечерта оправихме багажа, приготвихме храната и легнахме. Сън не ни хващаше от вълнение. Честно казано отдавна не се бях вълнувала толкова много за пътуване. Успяхм да заспим късно през нощта и сме спали има няма 3-4 часа. Алармата звънна, на бързо закусихме и дооправихме каквото беше останало. За голямо наше съжаление забравихме любимата ни чеснова разядка, но това го установихме докато се возехме на лифта към хижа Безбог.
Малко за връх Безбог
Връх Безбог е граните връх в Пирин, който е висок 2645 метра. На самия връх има поставен голям метален кръст, който спорд местните нощем свети (ние не го видяхме светещ). Самият връх е разположен на Полежанското странично било, което се раклонява – в едната посока към връх Полежан, в другата – към връх Безбог. До самия връх има два маршрута – единият е през Полежанското странично било, а другият започва непосредствено след хижа Безбог. Доколкото прочетох, втория маршртут е зимен. В хижата срещнахме едни хора, които ни казаха, че зимната пътека е много обрасла с клек и не е приятно да се върви по нея. Нашата първоначална идея бе да хванем точно нея, да изкачим Безбог и след това да продължим към Полежан. За наш късмет сме хванали по-добрата пътека през страничното било на Полежан.
Хижа Гоце Делчев – хижа Безбог
От хижа Гоце Делчев до хижа Безбог може да се стигне по два начина – пеша или с лифта. Вечерта се запознахме с едно семейство с бебенце, което се беше качило пеша за около 2 часа и нещо. Със сигурност пътеката е приятна, защото е на сянка и се вие през гора. Ние обаче имахме доста амбициозна цел и нямахме време да вървим пеша отдолу. В 10 часа бяхме на хижа Гоце Делчев, от където хванахме лифта до хижа Безбог. За 30-тина минути с прекачването бяхме на хижата. Оставихме половината багаж там и около 11 часа потеглихме нагоре.
От хижа Бебог нагоре към връх Безбог
От хижата се вижда как се извисява върхът и изглежда наистина недостижим. Като го глеадх отдолу определено не вярвах, че до него се стига за около час и половина. Пътеката започва, преминавайки покрай Безбожкото езеро. След това идва едно стръмно изкачване, което за 20-тина минути стгнат ход се преодолява и пътеката продължава сред клек. Все още има маркировка (зелена и жълта), водещи към Попово езеро. Малко след като се излезе от клека трябва да се оглеждате, защото пътеката към върхът завива вдясно и не е маркирана. Хванете ли я, няма опасност да сбъркате. Ако все пак я изпуснете и дойде момент на слизане, да знаете, че ст хванали пътеката към Попово езеро и трябва да се върнете назад.
До платото, където се разделят пътеките към връх Безбог и връх Полежан се стига за около един час. След клека, пътеката е доста камениста, а на места има и сипеи, където е хубаво да се внимава. Ние не спирахме да почиваме, защото бебето спеше и се възползвахме от това. Когато се качите горе ще видите – на ляво пътеката продължава за Полежан, а на дясно – за Безбог. От тук до върха се стига за 30-тина минути и се изкачват около 200 метра денивелация за 400 метра разстояние.
Кратка почивка на върха
На самия връх бяхме в 12:30 часа. Решихме да поседнем горе на поляната и да погледаме невероятната панорама, която се разкрива пред очите от там. Похапнахме, оставихме бебето да се пораздвижи малко, поснимахме и не след дълго започнахме да стягаме багажа, защото ни очакваха още 2 върха – Полежан и Малък Полежан.
Забавното беше, че още преди да се качим в платото, едната ми обувка реши да ме изостави и подметката й се отлепи почти цялата. Успяхме импровизирано да я завържем с една панделка, с която връзвах шапката на бебето, за да не я загубим. Оставаше ни да се надяваме панделката да издържи ден, защото ни очакваше още доста ходене – изкачване на връх Полежан и Малък Полежан.
Нещо интересно за върха
Още преди да го посетим ми беше интересно защо носи това име. Проучването ми ме запозна с няколко легенди. Една от най-разпространените е свързана с османското робство. Хората, живеещи в селата в подножието на планината не искали да приемат турската вяра и се скрили в планината. Турите като разбрали, тръгнали да ги търсят. Намерили ги в подножието на връх Безбог и изклали всички до един. От тогава хората смятат, че там няма Бог, който да види и помогне.
Като за финал
Изкачването на връх Безбог е много приятна разходка. Може би защото преди това бяхме ходили до Черни връх, връх Мусала, Боянския водопад имахме тренинг и ни се стори лесно. Смятам обаче, че и за не толкова подготвени туристи не би било много трудно изкачването до върха. Има стръмни участъци, до самия връх се върви предимно по камъни (след платото), но като цяло този маршрут се преминава бързо и е доста приятен. А гледката отгоре.. Ах, определено е безценна и трудно може да се преразкаже с думи. Можете да се убедите в думите ми от снимките. Полежан се извисява в небесата и изглежда безкрайно далеч, а всъщност се оказа само на около един час ходене от връх Безбог. За него можете да прочетете повече в статията – Изкачване на връх Полежан и връх Малък Полежан.
Надяваме се статията да ви е била полезна и интересна. Можете да разгледате още от нашите планински разходки в