Home ЛайфстайлЛайфстайл Как спрях цигарите завинаги

Как спрях цигарите завинаги

февруари 10, 2019
Как спрях цигарите завинаги

Тази ми голяма „любов“ към цигарите, за съжаление се прояви още като много малък. Няма да забравя, че вторият ми братовчед ме научи да пуша, докато ме водеше с него на дискотека на село. Чувствах се толкова голям вече. Дали подръжание, дали келешлък? Вече бях пушач на скромните ми 12 години. Беше истинско удолствие да пуша. Цигарата след ядене беше в пъти по-сладка дори от тази след секс.

Редовно години наред „закусвах“ цигари до обяд, след това приемах и първата ми реална храна за деня.

Друг странен ритуал, от който изпитвах голямо удоствие беше да запаля цигара точно след като се избръсна и си сложа афтършейф. Нямам идея какво удоствие намирах в това да смешам миризмата на цигари с тази на парфюм, но определено имаше такова. Накратко обичах да пуша, след ставане, преди работа, след баня, след, ядене, по време на работа и така мога да продължа много дълго. В общи линии обичах да пуша по всяко време. После се намеша и алкохола и така удовоствието стана по-голямо. Алкохол и цигари! Ммм, колко сладко измамна комбинация. Сякаш един затворен цикъл, че едното без другото не може или по-скоро алкохола без цигари не може.  Друго предимство за мен беше, че така убивах повече време от скучния работен ден.

Така времето си минаваше и годините се нижеха. Честно да си призная до 25-тата ми годишнина никога не се бях замислял дори да спирам цигарите. Защо да мисля за нещо, което не искам! След този ми период вече дали защото започвах да ставам по-отговорен или вече усещах тежест, но започваха да се прокрадват мисли в главата ми по темата за спиране на цигарите.

Появиха се и проблеми

Имаше един много интересен момент, който започна да се случва със здравето ми или по-точно със сърцето. Явно артериалното налягане е било доста високо вече от заседналия ми начин на живот. От време навреме започвах да усещам нещо като спазъм на сърцето. Този спазъм представляваше усещане за остра болка при вдишване в областта на сърцето и колкото по-дълбоко си поемах въздух, толкова по-остра страваше болката. Цялата тази драма продължаваше около 10 до 15 секунди. Това усещане ми се случваше около 1 път месечно.

Случвало се е дори да се консултирам с няколко различки лекари по темата, когато си правех профилактични прегледи. Всички бяха единодушни ,че възрастта това е нормално и че на тях също се случва. Интересното беше, че с времето спазмите се увеличаваха като честота през месеца, както и като продължителност. Тези спазми започваха да се случват по 2-3 пъти в месеца и ме държаха около минута, но все пак лекарите казваха, че всичко е нормално.

Зараждане на мисълта за спиране на цигарите

Няма да забравя един ден около новогодишните обещания се замислих дали да не спра цигарите. Това беше 2011г. Спомням годината, защото имаше предсказание, че света ще свършва 2012 година. Логичния ми мозък или този на пристрастения към цигарите мозък в мен си намери идеалното оправдание да отложи това действие с една година. Еми така де, защо да се лиша от това удоволствие ако светът ще свършва! Е, пуших още година и дойде заветната дата, 21 декември 2012 година. Нищо ново под слънцето. Станах купих си 1 кутия цигари, пуших си цял ден и дойде време за лягане.

Дръпнах една цигара и легнах умислен дали утре ще сме тук още.

То какво стана, събудих се. Явно светът не беше свършил през тази нощ. То освен това, дори нищо не се беше променило в него. Аз пък още преди да си измия зъбите проверих набързо, колко цигари имам останали в кутията от вчера. Точно 2 цигари! Реших, че е време и ще спазя това си обещание, каквото и да ми коства. Мотивацията беше да се лиша от един сериозен порок, който ми носи негативи за здравето. Хипотезата, че може да ми причини рак не белия дроб не ме блазнеше особено. Все пак искам да доживея до старини и да се чувствам добре, а не да кашлям като дърт дизел на 50 години.

И така закуска и първата цигара си отиде след нея. С много зор удържах да не изпуша и другата до обяд и след това изпуших и последната си цигара.

цигаритеВъпросът беше както да правим от тук нататък?

Мотивацията беше толкова голяма, че първия ден да кажем, че преминах без особена драма. Пушеше ми се много, но през цялото време се чудих дали навика  да се усамотя за 5 минути на терасата или никотиновия глад ми липсваше повече. На втория ден желанието беше почти непреодолимо. Чувствах се като звяр в клетка държащ ключа в ръцете си. Трябваше да предприема нещо и реших, че ще се тъпча. Два дни поред купувах по една торба сладко от един магазин до вкъщи. На третия ден се осъзнах, че ако не умра от цигари, ще умра от сладко, ако продължавам в този дух или най-малкото ще направя диабет.

До тук добре.

На третия ден няма да купувам вече сладко, но тогава с какво ще заместиме желанието за цигари. Трябваше ми здравословна алтернатива. Първото нещо, което ми хрумна е вода! Обикновена вода. Всеки пък, когато изпитвах желание да запаля цигара, изпивах по една голяма чаша вода. Положителното е, че в този период нямаш работа на работно време и прекарвах времето си вкъщи. Чашата с вода вършеше прекрасно своето предназначение, лошото е, че трябваше да е през 30-40 мин. Е, колкото и да е странно не се удавих. Така се изнизваха няколко дни. Естествено имах пориви много често да запаля цигара, но овнешкия ми характер и зодия ми помогнаха доста в тази ситуация.

10 дни по-късно

На десетия ден от цялата тази драма се сетих, че на предишния ден, не съм се сещал за цигари! Беше изминал цял ден, 24 часа, в които нито един път аз не се бях сещал за цигари. Това за мен беше победа на тялото над вредния навик. От тук натам продължих да се сещам за цигари по цяколко пъти дневно, но желанието вече не беше непреодолимо. Чашите с вода драстично намаляха до нормално количество малко над средното за деня.  Драмата беше до тук. Десет дни и този ужасен навик беше победен.

Какво стана от тук натам?

След първия месец вече не се сещах за цигари. И сега голямата изненада за мен, вероятно и за лекаря ако беше разбрал, е че спазамът на сръцето ми изчезна тотално и никога повече не се появи след последанта ми цигара. Мотивиран от този ми успех реших, че ще променя и някои хранителни нависи. Освен това започвах и да спортувам. И познайте какво стана. След 3 месеца бях намалил драстично теглото си, при това без да искам да свалям дори и един килограм. Това го казвам специално за всички, които ги е страх и си мислят, че като спрат цигарите ще вдигнат много килограми. Да, ще вдигнете ако не контролирате това, което слагате в корема си. Усещането беше уау!

Никога не се бях чуствал толкова добре физически!

Не се уморявах толкова. Можех да дишам дълбоко. Тичах повече. Катерех стълби без да се запъхтявам. Цялото ми тяло се преобрази, а усещането беше невероятно. Въпреки огромното ми желание да пуша през всички тези години, когато видях и усетих алтернативата, просто ми идваше да се разплача как съм могъл да си го причинявам. Всичко е било илюзия в главата ми.

Надявам се статията да ви е била полезна и ви даде необходимия кураж, че далеч не е толкова трудно да се откажате от този вреден навик цигарите. В дългосрочен план ви взимат само здравето и парите, а удоволствието е толкова спорно. Ползите пък са стотици в здравословен план. Така че дори да не сте взели още това решение, давайте смело няма да съжалявате.

Още

Leave a Comment

error: