Кой каквото и да говори, за мен бременността е един от най-хубавите периоди в живота ми. Първата беше, а също сега и с втората се чувствам така. Жената носеща живот в себе си се разхубавява по един особен начин, който не мога да опиша. Да, има жени, които изкарват много тежко 9-те месеца и не искат да чуят за повторно забременяване. За щастие, аз не съм от тях. Разбира се всяка бременност е съпроводена с някакви неразположения, най-малкото защото в тялото на бременната се случват много големи промени за малко време – особено през първи триместър.
Както през първата ми бременност, така и сега се сблъсках с някои „неволи“. Втория път обаче нямах много време и възможност да ги отразя подобаващо (прочетете още – Бременна за втори път.)
Недоспиване или хронично ненаспиване
Говоря за неутолимото желание за сън – непрекъснато по всяко време и навсякъде. Това ме съпътсваше и при двете бременности през първия триместър. Е, докато бях бременна с малката имах възможност да спя и да си почивам – колкото ми душа иска, както се казва. Сега, с второто бебе – не. Сутрин в 8 часа се става и това е – кой спал, спал. Ако успея да си открадна някоя и друга минута следобеден сън с нея – супер! Ако ли не, оставяме тази история със спането за някой друг период от живота и продължаваме напред.
Положителното е, че след като минаха първите три месеца от бременността, нещата се регулираха. Сякаш вече нямах нужда от толкова сън, а може и да съм толкова свикнала, че да страдам от хронично недоспиване (без да го осъзнавам). Второто положително – някой ден, когато децата ми пораснат ще имам цялото време на света, за да спя!
Умората се обажда, но няма кой да й вдигне
В тялото на бременната жена, особено през първите три месеца се случват безкрайно много процеси. Това е един период на адаптация между майката и бебето, който е доста изтощителен. Уморени ли сте? Нормално! Ако имате възможност – почивайте си повече, правете неща, които ви носят удоволствие, не се претоварвайте излишно (онази стена, която трябва да се боядиса, може да остане за друг ден или някой друг да я боядиса).
Ако обаче имате друго дете или деца, колкото и да звъни умората със сигурност никой няма да я чуе. Ще се стремите да държите очите си отворени и детето/децата да не се наранят. В къщата е хаос? Ами, да, свиквайте. Дори перфекционист като мен, който преди децата, държеше всичко под конец, се предаде в тази битка. Когато – тогава! Няма да е винаги кочина, нали? Но път сега, когато сте изтощена, е хубаво да можете да легнете да си починете без кочината вкъщи да ви тормози. По-важно е да се чувствате добре (доколкото може), отколкото къщата ви да свети.
И тук се включва гласът на майка ми и свекърва ми (в дует) – „Аз като си гледах децата, винаги ми беше изчистено, подредено, сготвено, а дори имах време за себе си!“. Амиии, страхотно! Явно аз не успявам да съм толкова перфектна майка, което вече изобщо не ме интересува, честно да ви кажа. Ако не съм сготвила ще импровизираме с храната – винаги може да се нареже една салата и да се направят едни зеленчуци на пара. Като не съм изчистила – няма да каня гости и готово. Време за себе си – хм, тук вече не знам какво да кажа.
Положителното е, че в повечето случаи след първия триместър от бременността умората отминава и жената си възвръща контрола над тялото. Доказателство за това са и двете ми бременности. Осъзнах, че най-важното нещо е да съм психически и емоционално стабилна. Всичко останало няма значение, защото е преходно.
Не можете да ядете почти нищо?
Това също е една от неволите, през които не малко бременни преминават в началото на своята бременност. С първата ми бременност беше много отчетливо и ядях само портокали и варени картофи 3 месеца. Сега с втората, отново имаше някои неща, които не ми понасяха, но като цяло мина по-леко първия триместър.
Имате чувството, че това никога няма да приключи и отново да имате апетит? Спокойно! Временно е! Повярвайте ми ще отмине след някой и друг месец, а тогава като ви се отвори апетита не знам какво ще правите.
Обонянието ви е обострено
Това също е нещо, което се случи и при двете ми бременности. Ставаше ми лошо от всякакви силни миризми. Подушвах домат от 300 метра (хаха!). След като отминаха първите три месеца, нещата се нормализираха. Отново долавях доста аромати, но вече не ми беше толкова зле, колкото в началото. Спокойно, това също е преходно, дори да ви се струва, че никога няма да приключи.
Това са някои от нещата, с които се сблъсках при двете ми бременности през първия триместър. Недейте да унивате, дори да присъстват в ежедневието ви и повече неразположения. Най-хубавото тепърва предстои и цената, която плащаме винаги си заслужава.
Можете да прочетете още статии на тема бременност, майчинство и родителство в категория Бебешори.