Още от дете моите родители и всички останали ми се смееха и ми казваха, че не съм родена за да тичам и че просто не мога да тичам. Оприличаваха опитите ми с обидни за моите възприятия определения и след това всички избухваха в бурен смях без да осъзнават колко подкопават моят хъс. Аз им повярвах и спрях да правя опити в тази посока. През целия ми живот не съм и опитвала да бягам, защото аз просто си знаех – „Аз не мога да тичам“.
Това беше мисъл, посята в главата ми още когато бях малко момиченце и нямаше нищо на света, което да може да промени моето мнение и отношение по тази тема. Няколко години по-рано аз опитах да тичам и изведнъж гласовете от миналото започнаха да звучат в главата ми. Тогава за пореден път реших, че това не е моето призвание. Утеших се сякаш с „Просто не можеш, глупаче. Спри да опитваш защото ставаш за смях.“
И така годините минаваха, а аз се примирих с нещата – тичането просто не беше за мен, въпреки че исках да се науча. Тогава се случи моето чудо. Срещнах него или както той се представя „той“ или Петър или просто моят любим фотограф, който промени много неща във възприятията ми и в живота ми в много посоки.
В един студен ден в края на месец март беше моето първо тичане от години насам. Тичах с него и за първи път в живота си избягах цели 5 километра. Беше ми лесно и дори приятно. Не можах да разбера какво се случи и как точно се случи, но аз тичах до него усмихвайки се и чувствайки се невероятно. Най-хубавото нещо бе, че той успq да спре гласовете в главата ми – онези от миналото. Когато го попитах „Справям ли се добре? Правилно ли го правя?“ той ми каза „Не мисли за това. Просто тичай. Няма никакво значение дали го правиш правилно или не, защото няма правилно и грешно. Не мисли, че излгеждаш нелепо, защото това не е така. Посто тичай, миличка.“
За всички вас, които се питеснявате да опитате или да започнете да тичате, бих искала да споделя няколко неща, до които достигнах сама с времето:
1.Никога не обръщайте внимание на хората, които ви се подиграват
Хората обиновено не разбират много неща, а когато не харесват нещо те са склонни да съдят и да се присмиват. Не позволявайте на никого да ви разубеди . Мнението на хората няма значение.
2.Правете го за себе си – нека всичко, което правите да бъде за вас самите
Вие можете да направите всичко, когато го правите за вас самите, не за някой друг. Ако искате да тичате – тичайте, но не защото той или тя тича. Тичайте, защото това ви кара да се чувствате по-добре.
3.Не се насилвайте
Не се опитвайте да правите невъзможни неща. Дайте време на тялото си да свикне с новите неща и с натоварването. Знам, че когато нещо ново, което ти харесва много, навлезе в живота ти искаш да го правиш все повече и все по-често, но тялото ви има нужда от почивка.
4.Правете го с удоволствие
Удоволствието е най-важното нещо. Ако не изпитвате удоволствие от нещо, което правите – просто то не е за вас.
5.Бягайте, с темпо, което ви е комфортно
Напълно нормално е да не можете да бъдете бързи още от самото начало. Имате нужда от тренировки. Не се отказвайте, защото всичко е нормално и вие трябва да осъзнаете това. Дайте си време и ще видите как с времето ще ставате все по-добри.
6.Винаги загрявайте преди тичане
Много е важно всички мускули да са хубаво раздвижени преди физическо натоварване, за да можете да намалите възможността за травми.
7.Не е важно колко, важното е да ви харесва
Не е важно колко километра сте избягали. Като всяко начало и това начало е трудно. Аз избягах 5 километра, защото имах прекален голям стимул – да докажа на себе си, че мога. Но не се притеснявайте ако не успеете дори 1 километър да изтичате. Всико е наред. Просто не се отказвайте – следващия път със сигурност ше бъде повече.
2
Привет, Вики!
Мисля, че не си чела книгата „Родени да тичат“, а тя прекрасна.
I love the story! It is relevant to not only running but anything in life – if you let other people shape your belief and self confidence you will end up being someone else. So to me it is a story about making one more step towards knowing yourself. I love it, will recommend it to my children and friends. (I had left away my running routines lately having a lot of excuses, but I’d better go back to it now :))