Home Бебешори Какво научих по време на майчинството

Какво научих по време на майчинството

март 27, 2019
Какво научих по време на майчинството

От почти година и половина съм майка на едно прекрасно малко момиченце, което с всеки изминал ден ме впечатлява. С всеки изминал ден се влюбвам все повече в нея и наистина не мога да опиша дори една малка част от любовта която изпитвам към нея. Любовта към детето наистина е най-чистото чувство и е безусловна.

В периода, от както съм майка, това малко същество ме научи на толкова много неща и ми показа толкова много. Когато станем родители с всеки изминал ден растем заедно с детето си. Учим се заедно с него и узряваме. Пред нас се ракриват много нови хоризонти и осъзнаваме колко преходни са повечето неща в живота.

Какво научих за една година майчинство

Ето някои неща, които научих за краткия си стаж като майка:

  • Научих, че няма по-прекрасно нещо от това да ДАДЕШ ЖИВОТ

Неописуемо е усещането да носиш живот в себе си. Благодарение на теб, с всеки изминал ден, този нов живот да се подготвя за това да се появи на бял свят. Чувството да създадеш живот и да родиш своето бебенце е несравнимо. Само жена, която е раждала може да го осъзнае. Сигурна съм, че за всяка раждала жена усещането е индивидуално и несравнимо.

  • Научих, че трябва да се вслушваме в ИНТУИЦИЯТА си

Преди да родя навсякъде четях и чувах – като родиш, ще си усетиш детето. Ами честно да ви кажа, нямах никаква идея какво означава това, как ще го усетя това дете, как ще го разбера и т.н. Дори имах леки страхове и притеснения от типа на „Ами ако не успея да я разбера?“, „Ами ако не усещам, това което трябва?“ и всякакви в този дух.

Е, разбрах че всичко се усеща, най-важното е да се доверим на себе си, на интуицията и на детето си. Нещата се случват от само себе си, по най-естествения начин на света.

  • Научих, че природата го е измислила по най-добрия начин

От бременността, през раждането, до майчинството – всичко е един съвършен механизъм, на който просто трябва да се доверим и който да следваме със спокойствие и увереност.

  • Научих, че майката е най-доброто нещо за своето дете

Няма по-добро нещо от това да бъдем близо до детето си – да го прегръщаме, целуваме и да сме близо до него. Всичко от което има нужда едно бебе е неговата майка, особено през първите 6 месеца. Детето ни няма нужда от друго, освен от любовта и нежността на своята майка – неговата вселена.

  • Научих, че ВРЕМЕТО е безкрайно относително

Научих се да забавя темповете и да не бързам. Научих да се наслаждавам на моментите с детето без да форсирам непрестанно нещата, за да се случват по-бързо. Не е необходимо нищо да бъде бързо, защото всъщност времето минава по-бързо отколкото ни се иска. Понякога дните минават много бавно и нямам търпение да свършат, но пък същевременно седмиците се изнизват неусетно. Ето, вече близо 18 месеца едно малко човече озарява живота ми и въпреки някои безкрайни дни, тези месеци отминаха като премигване.

  • Научих се да се вглеждам в малките неща

Гледайки как бебето ми пораства пред очите, се научих да виждам всяко едно малко нещо в ежедневието. От едно безпомощно миниатюрно човече, за супер кратко време, порасна толкова много и вече си е детенце. Детенце, което разбира, отговаря, съдейства и всичко това се градеше с всеки изминал ден и то пред погледа ми.

  • Научих, че да бъдеш родител е съпътсвано с това да РАСТЕШ непрестанно с детето

За да бъде един родител адекватен, той непрестанно трябва да се интересува от всеки период и всяко нещо, през което преминава детето. А тези периоди се сменят толкова скорострелно, че докато се обърнеш и от едно пълзящо човече, си имаш тичащо детенце. Във всеки един момент децата ни се променят и ние трябва да бъдем адекватни и да реагираме по най-добрия начин, което неминуемо се свързва с лично израстване и взимане на ралични решения, който трябва да бъдат информирани.

  • Научих, че децата са безкрайно интелигентни и компетентни

Когато малката за първи път започна да изпада в истерии и да се тръшка, ми се наложи да започна да търся различни подходи и да експериментирам кое при нас би туширало тези моменти. Така започнах да чета книги за възпитание и родителство и открих един цял нов свят, за който дори не съм подозирала. В тази статия описвам по-подробно Как се справих с истериите на детето. Така разбрах и че децата изначално съдействат на своите родители във всеки един момент и трябва да бъдем много внимателни в думите, действията си и примера, който даваме.

  • Научих, че повечето неща, който ме тормозеха преди да стана майка са „бели кахъри“

След като се появи детето ми възприятията ми за нещата се промениха. Много неща, които преди ме притесняваха, ядосваха, натъжаваха и т.н., сега изобщо не ми правят впечатление. Гледната ми точка за истински важните неща се промени до неузнаваемост и осъзнах как преди съм се тормозела за тотални глупости.

  • Научих, че въпреки трудните моменти, ПРЕГРЪДКАТА на детето и УСМИВКАТА му лекуват всичко

Имало е много моменти, когато съм искала да избям някъде много далеч или съм била изтощена до предела на силите си. Точно в тези моменти, когато това малко човече дойде и ме гушне или просто ми се усмихне, сякаш сваляше целия товар от плещите ми. Любовта в очите на детето ти е способна да излекува всичко.

  • Научих се на търпение

Винаги съм била безкрайно нетърпелива и не смятах, че това ще се промени някога. Е, с появата на детето се научих на търпение. Може би щях да се побъркам ако не бях усвоила това качество.

  • Научих, че децата ни са нашите най-големи УЧИТЕЛИ

Децата сякаш идват тук, знаейки всички наши слаби места. Сякаш са тук именно, за да ни научат как да бъдем по-добри версии на самите нас, как да преодолеем страховете си, как да се научим да обичаме. Да ни научат на толкова много неща – неща, който ежедневно ни разкриват със своята неопетненост и чистота. Със сигурност детето ми е най-добрият ми учител в живота.

Това са само част от нещата, който научих за тези 18 месеца като майка. Има още толкова много, а тепърва предстои цял един живот, изпълнен с толкова много периоди. Трудностите са неизменна част от живота на една майка, но любовта в очите на детето стопля сърцето и те кара да забравиш всяка тегоба.

Надявам се статията да ви е била интересна и полезна. А вие какво научихте по време на майчинството си?

Още

Leave a Comment

error: