Home ЛайфстайлЛайфстайл Корона вирус – размисли и положителни неща

Корона вирус – размисли и положителни неща

април 5, 2020
Корона вирус – размисли и положителни неща

В последно време имаме доста време за всичко – да почиваме, да мислим, да си говорим и пишем. В световен мащаб пандемията „превзе“ всичко. Гледам хората се разделиха на разлчни „групи“ – такива, който са полудели от страх и са на ръба на нервен срив, такива, които осъзнават, че е сериозно и въпреки това се бунтуват срещу случващото се и такива на които им е все тая. И понеже навсякъде, всичко крещи „Корона вирус“ и „Covid-19“, реших да седна и да попиша малко по темата. Основно ми се иска да наблегна на положителните неща, които са в живота ни, макар и в тези смутни времена. Не обещавам, че ще успея, но ще опитам поне.

Информация или дезинформация

Ежедневно ни залива толкова много информация на тема Корона вирус, че човек може да полудее. Статии, репортажи по всеки един канал, брифинги, постове в социалните мрежи. Кое е вярно, кое не е? Не се знае съвсем. Навсякъде се чува едно ехо „корона вирус“ и едни непрестанно растящи цифри, сиреч статистика. В целия поток от информация е трудно да се отсее къде е истината. Богатите си остават богати или стават още по-богати, а бедните са обречени на мизерия. Управляващите се опитват да вземат „схеми“ и да ги наложат върху нашето общество, без да отчитат, че парчетата от „онзи пъзел“, не могат да съвпаднат с тези от „нашия пъзел“.

Дават ни една статистика, която е лъжовна до голяма степен, защото няма представителна извадка. Правят се малко тестове, хората се страхуват да отидат в болница, лекарите се страхуват, защото нямат предпазни седства. Всичко е потънало в един страх и паника, докато „управниците ни“ „затягат“ все повече и повече „мерките“ и се изказват сякаш хората са нисши същества (за разлика от тях, които правят всичко в името на народа).

Настроенията се менят

Социалната изолация, която продължава вече близо 3 седмици, заедно с непрестанните негативни новини не се отразява добре на психиката на народа. Хората се озлобиха и отдадоха на страха, а голяма част са на ръба на тотален срив. Аз лично преминах през различни настроения и отношение към всичко случващо се.

В началото бях много против всичко, което се предприема и ни налагат. Започна да ме хваща летаргия и апатия, а от гледане на новини (за справка не гледам никаква телевизия от повече от 10 години) започнах да усещам, че изпадам в депресия. Спрях новините, спрях да чета много и започнах да си живея живота, правейки нещата които обичам. Мина ми. Сега се чудя дали всичко случващо е адекватно, дали не са прекалени всички тези мерки и забрани. В следващия момент като видим какво се случва в Италия и Испания – ами може би пък е адекватно. Не знам и аз. Старая се да спазвам „извънредните мерки“ и чакам да отмине. Мъчно ми е, че всичко това се случва точно през пролетта, когато след зимата се заражда новия живот.

пандемия - корона вирус, covid19Положителните нюанси

В крайна сметка, лично аз избирам да се фокусирам върху положителните неща, които се случват. Негативните са на лице и няма как да не бъдат видяни. Ако съумеем обаче да се фокусираме върху хубавото в живота ни, това време на изолация ще отмине в пъти по-бързо и приятно. Ето някои неща, които аз отчитам като положителни:

  • Спряхме се от забързаното ежедневие

Това от една страна има много негативни последници, но от друга е доста вълшебно. Всичко се движи с много забавен темп. Имаме време да се потопим в себе си и да си направим равносметка. Да оценим всичко, което имаме и сме имали. Толкова много неща приемахме за даденост и в един момент се оказа, че те далеч не са ни даденост.

  • Преоткрих децата си 

До скоро твърдо исках и вярвах, че децата ми трябва да имат режим. Да спят на обяд, да ядат в конкретен час и т.н. Когато не успявах да случа този измислен от мен „график“ се натоварвах и преживявах липсата на време за мен си. Е, от известно време насам сякаш преоткрих децата си. Не се притеснявам да съм и цял ден сама с тях, не се ядосвам ако не искат да спят, прото успях да си „извоювам“ времето за мен си, а през това време те се занимават и забавляват или сами, или с баща си.

  • Имаме безкрайно време за семейството

Няма по-ценно нещо от семейството. Хубаво е да успеем да използваме времето, с което разполагаме, за да се отдадем на любмите си хора. Да четем заедно, да гледаме филми, да играем игри, да готвим – да се насладим на времето ни ЗАЕДНО.

  • Проявяваме креативност

С всеки изминал ден усещам как измислям все нови и нови занимания с децата. Някъде наскоро четох, че не е лошо на децата да им е скучно, защото проявяват въображение и креативност в такива моменти. Е, това е в сила и за мен.

  • Ще ценим повече

Вярвам, че когато всичко това отмине, ще ценим повече всичко което имаме. Ще ценим свободата си, ще ценим приятелите си. Ще ценим животът и няма да го приемаме за даденост.

Какво ме ядосва?

Единственото нещо, което много ме ядосва е това, че ни спряха достътпът до планината. Планината е здраве! Там можем да спазваме огромни разстояния дистанция. Природата, чистият въздух и движението имат целебна сила. Това е може би единственото нещо, което не мога да преживея. Има толкова много поляни, пътеки, гори и кътчета в планината, където човек може да се усамоти и същевременно да е навън. Ако имаме самосъзнание и спазваме социалната дистанция, не виждам проблем в това да бъдем сред природата. Не говоря за парка, където както знаем уикенда не можеш да се разминеш спокойно без да се сблъскаш с някого. Говоря за гората и планината.

Вместо финал

За всички е ясно, че не можем непрестанно да сме в еуфория и голямо щастие. Важното е да не се подаваме на паниката от случващото се, да пазим нас и близките ни и да излезем със здрав разсъдък от ситуацията. Правете неща, които ви носят удоволствие и се наслаждавайте на времето, с което разполагате. Време не можем да си купим.

Светът имаше нужда от рестарт. Нека бъдем благодарни, смирени и добри. Положителните емоции са с висока вибрация, която има способността да ни пази. Нека не ставаме пленници на собствените си страхове. Нека даваме на телата си хубава храна и се грижим за тях.

И това ще мине, светът никога повече няма да бъде същият, НО аз вярвам, че това е за ДОБРО.

Ще се радвам да споделите в коментарите вашите размисли, вълнения, притеснения за случващото се и да си поговорим за всичко това.

Още

2

Радка Гинева април 5, 2020 - 2:33 pm

Поздравлвния, Вики, моето мнение напълно се припокрива с твоето, сякаш виждам написани собствените си мисли. Много ми липсва планината, дано скоро да можем дай се насладим. Там се прераждам. Благодаря за споделянето, ще го споделя и аз! Бъдете здрави и все така в добро разположение на духа!🌳🍀🌿🌞😍🥰❤

Reply
Sunrising Life април 5, 2020 - 4:09 pm

Благодаря, Радка <3 Дано скоро всичко е спомен!

Reply

Leave a Comment

error: