Обикновено през зимата не посещаваме много природни забележителности. От една страна, защото е студено, от друга, защото всичко е мрачно и сиво, няма зеленина, дърветата са голи. Тази зима обаче, преди броени дни, имахме щастието да се разходим в Западните Родопи. Не знам как не ни беше хрумвало до сега да обикаляме пещери, когато навън е студено. Една от забележителностите в Западни Родопи, които посетихме беше пещера Дяволското гърло.

Къде се намира Дяволското гърло?

Пещерата е се намира на около 1,5 километра от село Триград. В случай, че пътувате от София, както нас, трябва да поемете по автомагистрала Тракия. След Пазарджик се слиза от магистралата и се продължава към Девин. Преминава се през Стамболийски и Кричим. Пътят е хубав, но с много завои и не позволява бързо каране. След като слезете от магистралата за около 2 часа и 30 минути ще бъдете пред пещерата. Когато стигнете до Девин, трябва да продължите към село Триград. Малко преди селото е и входа на пещерата.

Кога можем да посетим пещерата?

Дяволското гърло е целогодишно отворена за посещения. Когато ние я посетихме навън беше -5 градуса. В пещерата през цялата година има постоянна температура от +8 градуса. Влизането в нея с група става на всеки кръгъл час. Общата й дължина е около 1 км, като туристическата част е едва 350 метра. Пещерата е електрифицирана и обезопасена.

Малко повече информация за пещерата

Дяволското гърло не е като повечето пещери, изобилстваща на скални образувания с причудливи форми. Тя по-скоро напомня Деветашката пещера и пещера Проходна. Пещерата е пропастна, което се дължи на кухините, образувани от реката, преминаваща през нея. Името й идва от формата на нейния естествен вход, който всъщност е изход на туристическия маршрут. Той наподобява именно гърло, в което потъват водите на реката.

Входът, през който влизат посетителите е изкуствено прокопан тунел с дължина 150 метра. Веднага след него се влиза в Бучащата зала. Нейната дължина е 110 метра, широчината й е 40 метра и е висока 35 метра. Името й идва от грохота, който се чува вътре. Водата на подземната река пада от цели 42 метра височина. Това е и най-високият подземен водопад на Балканите.

В пещерата има малка галерия, пред която върху скалата е изсечена фигурата на Орфей. С него се свързва и най-известната легенда за Дяволското гърло.

Най-голямото предизвикателство от посещението на Дяволското гърло е изходът! За да излезете, трябва да изкачите 301 стъпала. По стълбището има изградени няколко панорамни площадки, от които можете да видите подземния водопад.

Дяволското гърло е дом на 4 вида прилепи. Един от тях е дългокрилият прилеп, чиято колония е най-голяма именно в България.

Проучвания на Дяволското гърло

През 1962 година, двама спелеолози опитват да проследят пътя на пещерната река. По една или друга причина не успяват и прекратяват експедицията. Около шест години по-късно, през 1968 година реката помита над 350 кубика дъвен материал. Интересното е, че нищичко не излиза от другата страна на реката. Всичко потъва вдън земя.

По-късно са правени опити с оцветена вода. Оказва се, че за час и половина оцветената вода преминава през пещерата и излиза от нея. След изчисления, учните твърдят, че според скоростта на водата, за това време тя изминава около 40 километра в пещерата. Последно през 1970 година двама водолази правят опит за проучване на сифона в пещерата. Уви, намират своята гибел в дебрите на Дяволското гърло, а телата им не са намерени.

Известната легенда

Това е може би най-известната легенда за Орфей и неговата жена Евридика. Възлюбената на Орфей била ухапана от змия и взета в подземното царство. Орфей решава да си я върне на всяка цена и отива при Хадес. Според легендите, това място се свързва именно с пещера Дяволското гърло. Орфей засвирил със своята арфа и успял да впечатли Хадес толкова много, че той се съгласил да върне възлюбената му. Поставил им едно единствено условие – докато излязат на горния свят, да не се обръща към Евридика. Орфей не издържал и се обърнал, за да види дали Евридика е зад него. В този момента тя потънала завинаги в подземнто царство. В пещерата има извор, който се смята, че е от сълзите на Орфей.

Изхода от пещерата

След като изкачите всичко 301 стъпала ще се озовете на естествения вход на пещерата. Той се намира малко по-нагоре от входа, през който сте влезли. За да стигнете до паркинга и автомобила си, трябва да повървите около 600-700 метра по шосето надолу. Непосредствено преди паркинга има някоко магазинчета, където можете да опитате различни видове мед и сладка. Ние пробвахме пчелното млечице и нямаше как да не си вземем.

Ако сте любители на екстремни преживявания може да се спуснете по въжен тролей. Предлага се като атракция и се намира точно пред туристическия вход на пещерата. Ние решихме, че с две малки деца в раницата, това е последното нещо, което бихме направили.

Нашето посещение на Дяволското гърло

Дяволското гърло беше първата ни планирана спирка от няколкодневния ни предстой в този район. Сутринта след като закусихме се отправихме натам. Бяхме отседнали в Хотел Триград, от където имахме не повече от 2 километра до пещерата. Тъй като нямаше група, хората ни разказаха историята на пещерата отвън, а след това ни пуснаха да се разходим в пещерата. Педупредиха ни, че ако не можем да катерим стълбите, носейки децата, можем да излезем от същото място, от където влязохме.

Както винаги, Рая беше много впечатлена от шума на водата и търсеше водопада през цялото време. Малкия заспа в мен още преди да влезем в Бучащата зала и се събуди чак, когато излязохме навън. Това е! Бебе да си в днешно време. Разходихме се, разгледахме, стоплихме се – навън беше под 0 градуса, а вътре цели +8, и се отправихме към многото стълби. Няма да излъжа ако кажа, че в началото се стреснах от това къде трябва да се качим. Сякаш не им се виждаше края на тези стълби, който освен всичко друго са и много стръмни. Е, лека полека, с бавно темпо успяхме да се изкачим догоре без проблем. На няколко места направлявах Пепи къде да се навежда, защото малката беше на гърба му, а имаше 2-3 стеснения.

Къде да отседнете?

Ако се чудите къде да отседнете по време на вашата почивка в Западните Родопи, бихме ви препоръчал хотел Триград. Стаите са много чисти и приятни, разполагат с малко бутиково спа в приземния етаж,  в ресторанта се предлагат родопски специалитети като качамак, клин, пататник. Освен всичко е и чудесна отправна точка до повечето забележителности в района.

За нас беше наистина удобно там, защото беше сякаш в центъра на местата, които обикаляхме и разстоянията до тях не бяха никак големи. Предвид многото завои и тесни пътища там, смятам за огромен плюс изходната точка да е добре измислена.

Полезна информация

Работно време през лятото ( май-септември) – 10.00-17.00ч.

Работно време през зимата ( октомври – април ) – 10.00 -16.00 ч.

Вход: за възрастни – 5 лв., за ученици и пенсионери – 2 лв.

Телефон за контакти: +359 890 222 515

Какво друго да видите в района

Тази част на България е пълна с красиви места за разходка. Ние оставихме голяма част от тях за пролетта, когато е топло и зелено. Посетихме Ягодинската пещера в същия ден, веднага след Дявослкото гърло. Разходихме се из Девин, където обядвахме. На следващия ден отидохме до връх Снежанка и Орфееви скали.

Още няколко идеи за разходка през топлите месеци:

• панорамна площадка Орлово око
• Вълчи камък
• Широка лъка
• Орфеев връх
• музей на Мечката в Триград
• Триградското ждрело
• Буйновското ждрело

Надявам се статията да ви е харесала. Ще се развам да споделите вашите любими места в Родопите. Ако пък търсите още вдъхновения за пътешествия, може да погледнете в категория Пътешествия. Сигурна съм, че ще намерите нещо интересно и красиво за себе си.