Сатурнова дупка, рожден ден и още малко разхвърляни мисли

След по-малко от седмица имам рожден ден. Ставам на цели 28 години. Споделям годините си, защото не смятам, че някой трябва да се срамува от тях. Годините са свързани с много опит и житесйски уроци, с едно непрестанно израстване и порастване. Но не за това ще пиша сега. Сякаш дори самата аз не знам за какво ще пиша, а искам да кажа много. Доста ми е разхръляно в главата и сърцето в момента. Вероятно поради същата тази причина и тази статия ще стане „разхвърляна“ и може би дори незавършена. Не знам, с нетърпение очаквам края й, за да разбера и самата аз.

Отдавна чакам подобен порив за писане

Писане без тема и посока, просто писане и споделяне. 11 ноември ми звучеше толкова далеч, а ето че едва вчера осъзнах, че остават само 5 дни до тогава. В последните седмици се чувствах доста, доста как – дори аз не мога да го опиша с една дума. Може би понесена и отнесена се доближават до усещането ми. Имах много силно желание да работя и да свърша куп неща, но не знах какви да са тези неща. Приспивах децата след обяд или вечер, сядах на компютъра, за да пиша и гледайки белия екран нищо не ми хрумваше. Поне успях да довърша някои отдавна започнати неща, но не успях да сътворя нищо ново. А вътре в мен напираше необуздано желание да кажа толкова много неща, за който когато дойде време да кажа, сякаш забравях.

Обикновено, когато седна да пиша статия обмислям всичко много. Сякаш разглеждам кубчето на Рубик – оглеждам всичките му страни, чета от различни места, връщам ленатата, за да видя какво е било или е в самата мен. Е, сега седнах без никакви мисли, но сякаш темата най-накрая дойде. Тема, която впрочем дори самата аз трудно мога да обобщя в едно изречение. Пиша тази статия с нейната неизвестна тема, защото имам нужда да пиша. Без да мисля за оптимизация, без да мисля за конкретни думи, без да мисля за нищо, освен за това, което искам да напиша. Просто изписвам своите разхвърляни мисли, защото имам крещяща нужда от това.

В крайна сметка…

Въпреки крещящото желание да върша много работа, докато децата ми спят, се примирих. Явно съм в период на затишие и самовглъбяване. А щом осънах, че рождения ми ден е много по-близо отколкото очаквах, започнаха доста неща да ми се изясняват – от това ще да е. Зачетох се тук-там, защото ми стана интересно понятието Сатурнова дупка и ето – намирам се точно в тази странна дупка. Дупка, в която самата аз се чувствам ок, чувствам се себе си, но не точно, защото цялата ми креативност и всичките ми идеи сякаш просто са се изпарили от главата ми. Имам спомени за онези супер интересни неща, който искам да направя, но спомените са само бегъл контур, а същината? Ами същината я няма или по-скоро не мога да си я спомня.

Влияят ли ни планетите

Според мен – ТВЪРДО ДА! Искаме да го признаем или не, планетите оказват огромно влияние върху нас. Влияние, което се изразява в много и различни аспекти от живота ни. Преди години, докато следвах имахме предмет, в който учехме за влиянието на Слънцето и Луната върху Земята. Доказано е, че Земята се „свива и разширява“, когато има „приливи и отливи“. Земната повърхност се влияе от планетите, представяте ли си? Какво остава за нас – песъчинките в пустинята.

Преди няколко дни разбрах, че 28 години по-рано, когато съм се родила денят е бил понеделник. Точно както е и тази година. Убедена съм, че по един или друг начин това също оказва влияние. Може би засилва емоциите, които така или иначе минават през мен, докато съм в моята си Сатурнова дупка. Не знам и аз, но съм твърдо решена да разнищя този въпрос. Та, прочетох, че около 45 дни преди рождения си ден, човек попада под влиянието на планетата Сатурн. Прочетох нещо, което не съм сигурна, че разбирам напълно, но то гласи – „Сатурн е законът за причината и следствието в действие“. Може би пък имам „силен Сатурн“ в моята карта, защото от много малка се държа и мисля като възрастен. Може и да не се дължи на Сатурн, а на обстоятелствата в живота ми, разбира се. Но.. ето я поредната неизвестна в уравнението.

Преди и след

Според разни може би мистични вярвания, всяка година около рождения ден се отваря „портал“ между земята и небето. Дали е така, отново не знам. Също така се смята, че дните преди рождения ден е хубаво да се вглъбиш и да усетиш себе си. Да направиш равносметка. Да си в мир с емоциите, които те връхлитат и понякога не зависят от теб. Първите 12 дни след рождения ден са олицетворение на месеците от предстоящата година. Много интересни, бих казала дори романтични твърдения.

Разхвърляна в чувствата, разхвърляна в думите

Тази година, макар че покрай децата съм доста ангажирана, успявам да насоча вниманието навътре в самата мен. За първи път се чувствам хем „празна“, хем спокойна и уравновесена. Приех, че съм в период на застои и му се наслаждавам. В крайна сметка няма как да се непрестанно на бързи обороти. Прегърнах своята Сатурнова дупка и я преживявам всеки ден с есенни усмивки в игра с децата, в гледане на интересни видеа, в мечти за пътешествия, в приятни разговори – понякога с Пепи, понякога с вътрешното ми аз. И честно да ви кажа, харесва ми! Харесва ми това, че съм се спряла за малко и се наслаждавам да своето „бъдене“ тук и сега. Може би по-често трябва да го правя.

Незавършеният финал

Звънна ми телефона – току що. Забравих си мисълта за пореден път, но пък ми е хубаво. Децата спят, а аз седя и си редя думи, докато дифузера разпръсква любимия ми аромат на див портокал. Може би ако започна отначало, ще се сетя за края?

Та, след 5 дни ставам на 28 и се чувствам безкрайно щастлива. Не се вълнувам от рождения ден, не съм се вълнувала от дете. Вълнувам се от подаръците, но пък свекърва ми развали изненадата, която Пепи доста старателно беше обмислил. Е, здраве да е! Вълнувам се от новата предстояща година, вълнувам се от всичко, което научих и ми предстои да науча. Вълнувам се от това, че съм толкова пораснала в последната година, колкото дори не съм си представяла.

Годините се нажат зад гърба ми и искам просто да бъда благодарна за всяка следваща и за всяка изминала. Искам всеки следващ ден да бъда по-добра и осъзната от тази, която съм била предишния ден. Искам да науча децата си да бъдат тук и сега и че за да си щастлив не се изисква много. Че щастието не е следствие от каквото и да било, щастието е вътрешно състояние. И когато си щастлив отвътре, няма как това да бъде памрачено. Когато живееш в своя център и в своя свят, ти просто СИ.

Сатурнова дупка ли е или просто нужда от това да спра и да погледам отиващата си есен? Заради рождения ден ли е или съм в ниските амплитуди на живота? Не зная, но ми е добре.

*Благодаря за вниманието!

Предупредих, че ще е хаотично и може би незавършено, но пък много ми хареса :)