В началото на октомври се отправихме на поредното пътешествие с децата. Отдавна планирахме да опознаем някои забележителности в Северозападна България. Отправната ни точка беше село Извос до град Белоградчик. Първите дни се разходихме до Белоградчишките скали и пещера Магура. След това се отправихме към Видин, за да посетим известната крепост „Баба Вида“.
Къде се намира крепостта „Баба Вида“
Крепостта „Баба Вида“ се разполага по брега на река Дунав в град Видин. Ако оставите колата си някъде около централния площад на града, има около 1 километър приятна разходка в Крайдунавския парк. Не след дълго ще се озовете точно пред големите крепостни стени на Баба Вида.
Малко повече за крепостта „Баба Вида“
„Баба Вида“ или крепостта известна под името „Видини кули“ е най-старата крепост, която е запазена почти в пълната си цялост до наши дни. Нейните крепостни стени представляват два четириъгълника с неправилна форма, които са дълги около 70 метра. Ъглите на замъка вътре сочат към четирите посоки на света. Около него има голям ров, който на времето се е пълнел в вода от Дунава. Дълбочината на рова е 4 метра, а ширината му достига на места до 6 метра. На времето над него са спускали дървен мост, който в момента е възстановен от камък.
Външната крепостна стена има две кули – едната от север, а другата от изток. На вътрешната стена, която е по-дебела и е предпазвала жилищните постройки, им цели 9 кули, 4 от които са по ъглите. В момента 2 от кулите са отворени за посещение.
Малко от историята
Строителството на крепостта започва през 10 век, на мястото на римска наблюдателница от 3-ти век. „Баба Вида“ е престроявана многократно през следващите столетия. В началото на 11 век крепостта устоява цели 8 месеца обсада от византииците. През 1956 година започват и пътвите археологически разкопки на територията на крепостта, които продългават до 1962 година.
По време на Второто Българско царство крепостта играе ролята на главен укрепителен пукт за Северозападна България. Преди робството, по времето на Иван Страцимир се извършват и последните и най-големия преустроявания – построени са много вътрешни кули и стени, които и днес можем да видим.
По време на османското робство, крепостта е използвана основно за наблюдение, не толкова с отбранителни цели. След освобожението предназначението й било за военни цели и достъпът до нея бил ограничен.
Легендата разказва
Живял на времето заможен болярин, който имал три дъщери. Той бил владетел на много земи, които след смътта му били разделени на трите сестри – Гамза, Кула и Вида. Гамза и Кула се омъжили много млади и браковете им били неуспешни. Като видяла това, най-малката сестра – Вида, решила да избере за свой мъж идеалния. Минали години, но той все не се появявал. Девойката построила замък за нея и народа й, който бранела в годините. Тя живяла сама до дълбоки старини, а след смъртта й поданиците й нарекли замъка на нейно име „Баба Вида“ или „Видини кули“.
Нашето посещение
След като се разходихме в пещера Магура около 2 часа на обяд потеглихме към Видин. От Магурата до Видин имахме около 60-тина километра. Пристигнахме малко преди 15 часа, но решихме преди да отидем към крепостта да седнем да обядваме, защото си беше време. Седнахме в много готин ресторант-кораб на Дунава. В един момент Пепи реши да провери до кога работи крепостта и се оказа, че е до 16 часа. Е, нямаше за кога да бързаме, защото оставаха още 10-тина минути може би.
Малко след 17 часа тръгнахме от ресторанта, като мислехме да отидем до крепостта и да я видим отгоре. Спряхме на няколко площадки в Крайдунавския парк, люляхме се на люлки, Пепи и Рая се спускаха по пързалки – голяма забава беше. Стигнахме при входа на крепостта в 17:50 и се оказа, че работното време е до 18 часа. Ако знаехме, нямаше да се моткаме, а щяхме да успеем да влезем и да разгледаме и вътре. За жалост информацията в интернет не винаги е достоверна и това ни подведе. Ще си го имаме като обица на ухото и следващия път ще се обаждаме директно на мястото, където искаме да отидем, за да не се получават подобни недоразумения. Съветваме и вас да направите същото, защото понякога може да попаднете на неточна информация и това да опорочи плановете ви по един или друг начин.
Нашата разходка до Видин си залсужаваше и беше много много приятна. Ресторанта беше чудесен, храната също, бебето спа през това време, Рая си играеше с персонала. Успяхме да си починем за кратко и да се насладим на храната и гледката.
Финални думи
Следващия път, когато отидем в Северозападна България, надявам се ще успеем да се разходим и из дворовете на крепостта „Баба Вида“. Видин е много китно и красиво градче, а паркът им е прекрасен. Може би до известна степен това се дължи и на Дунава, която е по цялото му продължение. Не случайно и името му е Крайдунавски парк.
Може да прочетете и за другите местенца, които посетихме по време на тридневното ни пътешествие из района на Белоградчик: