Home ПътешествияВодопади Водопад Дъбицата в планина Беласица

Водопад Дъбицата в планина Беласица

март 16, 2018
Водопад Дъбицата в планина Беласица

Времето започна да се затопля, бебето неусетно направи 6 месеца, а ние започнахме да планираме различни пътешествия. Първото пътуване, кото планирахме и реализирахме беше в югозападна България. Решихме да отидем за няколко дни в Сандански, за да си починем и да се разнообразим. Първоначалната идея беше сутрин да обикаляме в района, а след обяд да се възползваме от спа центъра на хотела, в който отседнахме. Е, не се получи точно така. Излизахме след закуска и се прибирахме по тъмно – всеки ден. Открихме толкова много красиви места в този район и същевременно не успяхме да посетим още много други. Най-хубавото е, че на малката също много й харесва да пътува. Водопадите в Беласица са много красиви и внушителни. Един от тях е водопад Дъбицата.

Малко за планина Беласица

Беласица се намира в югозападна България точно на границата ни с Македония и Гърция. Планината не е много голяма и висока, но за сметка на това е много красива. Едва една трета от нея е разположена на територията на нашата страна, но за сметка на това тя е най-високата й част с представител връх Радомир (2029 метра). Планината е по-малко позната, тъй като до преди няколко десетки години, като гранична зона, е била с ограничен достъп. За щастие днес всеки може да се порадва на красивите й гори и многобройните водопади, които крие в себе си.

Беласица е обявена за национален парк сравнително скоро (през 2007 година). Това, което прави впечатление е добрата маркировка (почти навсякъде) и хубавите табели. Друго интересно нещо е, че навсякъде има интерактивни карти – с растенията, дърветата и животните, които се има там. В планината се срещат над 1200 растителни вида, 120 различни вида птици, а също е известна и като планината на водопадите. Има изключително много вода, съответно каскади и водопади.

Последния дет от нашата почивка посетихме именно на водопадите в Беласица. В рамките на един ден успяхме да посетихм цели 4 водопада, а предния ден отидохме до още един водопад. И за двама ни тази планина беше позната, но само като име. Нямахме никаква представа за скритите съкровища, които крие в себе си.

Как се стига до водопад Дъбицата?

Началото на пътеката към водопада е от село Скрът. Селото се намира на около 20-тина километра от град Петрич. До самото село пътя е хубав, но в него – ще ми се да кажа, че инфраструктурата е лоша, но тя не е лоша, а липсва изцяло. Беше истинска магия, че не счупихме колата. Влизайки в селото в отляво се намира училището. Ние го подмихаме и попитахме местните как да стигнем до църквата. Те ни казаха да се върнем леко назад и да завием по забранената за влизане улица (първата възможна след училището в ляво), а след това да продължим само нагоре и ще стигнем до църквата. Така и направихме. За ваше улеснение – на забранента улица, по която да завиете има табели с голям надпис „Природен парк Беласица“. Няма как да ги объркате – големи, нови, дървени табели.

До гората

Тръгнахме по тази улица нагоре, съвсем бавно, защото пътят не позволява да бъде бързо, а наклонът е огромен. Не стигнахме до църквата, защото в един момент асфалтът изчезва и бива заместен от коларски път, по който лека кола трудно би минала и останала невредима. Хубавото е, че маркировката за водопадите започва още от самото село и е по каменните огради накъщите и електрическите стълбове. Оставихме колата и продължихме по маркировката пеша нагоре. Не след дълго стигнахме цъкрвата, която е разположена на най-високо място в селото, точно преди гората.

След още 100-тина метра се влиза в гората, където трите маркировки се разделят – на ляво синята маркировка води до водопад Мангъро, а надясно зелена и жълта маркировка – жълтата към връх Тумба, а зелената към водопад Дъбицата.

Пътеката към водопад Дъбицата

Поемате наляво и след около 10-тина минути ходене двете маркировки се разделят – жълтата към върха продължава по широкия коларски път, а зелената маркировка води към една изключително стръмна и тясна пътека в гората.

Пътеката наистина е доста стръмна и е все нагоре. За успокоение това продължава около 20-30 минути, в зависимост от темпото. Не след дълго се стига до един финален разклон, където маркировката не е еднозначна. Там трябва да поемете по дясната пътека. Лявата води до една беседка, където можете да си направите пикник, а дясната слиза надолу към водопада.

От този разклон след не повече от 5 минути, в ниската част ще се разкрие прекрасен оазис – водопад Дъбицата. Мястото е наистина много красиво, а след стръмната пътека е прекрасно за една заслужена почивка.

Водопад Дъбицата

Това е и водопадът, който може би ми хареса най-много. Всичките 5, които успяхме да посетим в Беласица, бяха очарователни – всеки със своя „характер“. Водопадът е висок около 10 метра и е наистина много красив. Намира се на 1160 метра надморска височина. Там сякаш влизаш в някаква приказка. Мястото прилича на малък оазис, който е скрит сред високите горски дървета. На него постояхме малко повече време. Насладихме се на този райски кът, скрит в гората. Всеизвестно е, че водопадите са изключително зареждащи места (Прочетете повече за ползите от отрицателно заредения въздух около водопади).

Ами бебето?

Това беше първото по-дълго пътуване на малката. Природата и пътуването определено й допаднаха изключително много. През всичките дни, докато пътуваме в колата, тя си дремваше. След това, когато започваха преходите гледаше с огромно любопитство и интерес. А когато стигнехме до водопад, оставаше втренчена във водата почти през цялото време. Благодарение на бебеносенето, имаме въможност да обикаляме такива красиви места, които са недостъпни за бебешки колички. Най-хубавото е, че когато бебето е сгушено в мама, то е спокойно. А спокойно бебе е еквивалент на щастливи родители. И така малката обиколи за 3 дни цели 6 водопада, до които определено си имаше ходене, катерене и доста умора (за нас, тя беше щастлива и доволна и спяща след всеки водопад).

Имаше още няколко водопада, които бяхме набелязали в Беласица, но те са в Македонската част на страната, а бебето нямаше паспорт. Поради тази причина ги оставихме за следващия път.
След като си починахме, нахранихме бебето и поснимахме беше време да тръгваме към нашата следваща цел за деня – водопад Мангъро. За това как стигнахме до него, как се изгубихме по пътя и как правихме мост от камъни през водата, за да хванем отново пътеката, ще ви разкажем съвсем скоро в отделна статия.

Надяваме се статията да е била интересна и полезна за вас и ще се радваме да споделите вашия опит в тази прекрасна планина – Беласица.

 

Можете да ни последвате във FACEBOOK, където споделяме нашите приключения, както и да се присъедините в новата група Пътуване с бебе, където да коментираме различни идеи и всичко свързано с пътуване с малки и пораснали деца.

Още

Leave a Comment

error: